Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Радио Z-Rock вече и on-line


Мрежата на Атлантис започна да излъчва on-line радио Z-ROCK!

За високо качество кликнете на тази препратка.

Ако имате слаба интернет връзка кликнете кликнете тук


От официалната страница на Радио Z-ROCK предупреждават, че за излъчването се използва свободния стандарт за кодиране (Оgg Vorbils), а безплатни плъгини за вашата операционна система може да намерите тук и тук.

Мрежата на Атлантис излъчва on-line и други радио станции:

N-JOY
Радио Класик ФМ
Радио FM+
Radio JazzFM
Radio Mila Gold
Radio Z-Rock
Info Radio

Всички посочени по-горе радио програми се излъжват в Ogg Vorbis формат.

"Да живее rock&roll-а чак до края на света!" :-)

Те обичат морските свинчета.....на фурна!

Статия за мястото на морското свинче в културата, народопсихологията и икономиката на Южна Америка

Вчера (21 ноември) си говорехме с една приятелка в АйСиКю за приликата на Phobos с картоф и реших, че след като след 5 млн. години ще се стоваря на Марс е по-добре преди това да зарадвам земните жители и да се "продам" на Mc'Donalds, правейки си реклама! Хем ще се радват средностатистическите жители на Земята на пържени картофи, хем ще спестя болезнен удар на червената планета... Разговорът съвсем тръгна в лигава посока и в един момент ми беше предложено да се клонирам, за да задоволя всякакви прищевки на съдбата. Оказа се, че нямах идея как се размножават картофите и попитах чичо Гугъл. Попаднах на смайващ резултат! И той е проект за микро-размножаване на картофи :-) Удивително с какви неща се занимава Правителството :-)

Разрових се още, защото тази информация не ми даде търсената от мен, но след като попаднах на следната статия се отказах съвсем от търсене на какво ли не. Смях се от сърце... въпреки, че изпитах съжаление за морските свинчета:

Материалът е:

По целия свят дребните съдебни процеси между съседи са ежедневие - фермерите се карат за земя, за вода, за пасища. В Перу (родина на свинчетата) фермерите често не заплащат с пари на адвокатите си, а с вкусно приготвено традиционно ястие - морско свинче.

Хората обикновено се шокират, когато разберат, че някъде по света морските свинчета се ядат. Вашият малък, кротък прасчо, който спокойно си дъвче сено в клетката, от другата страна на Атлантика може да изглежда добре запечен на фурна с гарнитура от картофи. Не бързайте да се отвращавате от навиците на хората, похапващи морски свинчета. Те обичат свинчета, българите пък обичат заешко.

Тази статия се базира на доклад от 1988 година. Въпреки старата дата, фактите не са обвързани с времето и мисля, че информацията все още е интересна, тъй като не се знае много за този вид "любов" към морските свинчета...или към "свинското".

Всъщност, когато един европеец отиде в Андите, той трябва да промени схващанията си за морското свинче. Тук ние мислим свинчето за лабораторно или домашно животно. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Там, в Южна Америка, морското свинче е основа на цяла митология. Тя се е оформила още по времето на империята на инките, когато морското свинче е било важна част от обредните ястия. В катедралата в Куско, "пъпа на света" за инките, виси голяма картина на Тайната вечеря. Исус Христос седи със своите 12 апостола около масата. На масата пред него има добре опечено морско свинче. Дали за император, или за бог, морското свинче е блюдо със сакрално значение.

Днес ястия от морски свинчета се готвят в средностатистическите домакинства в Перу. На празници морското свинче се сервира във всички райони - независимо от прочутите различия в обичаите на жителите на планината, крайбрежието и столицата Лима. През каквито и етапи да минава културата на Южна Америка, морското свинче запазва своето специално място в ритуалите. Колкото по-добър приятел си на семейството, толкова по-голяма порция ще получиш. За гости, за рожден ден, за религиозен или национален празник - морското свинче бива панирано, пържено, печено, задушено, или сварено на супа. Двойка живи свинчета обикновено е очакваният подарък за младоженци, за специални гости и деца. Въпреки че главната им роля е да хранят семейството, морските свинчета често служат и за разменна монета е съседни села или при много бедни хора, живеещи далеч от големите градове. По време на икономическа криза морското свинче буквално спасило масата бедни и безработни, както и семейства, останали без доходи.

Жителите на Андите всъщност получават голям процент от нужните протеини от месото на морските свинчета. Повече от 3/4 от населението на столицата Лима са изяли поне по едно цяло свинче, а над 1/3 от населението на Перу развъжда у дома морски прасенца, както българите отглеждат зайци. Повечето хора отглеждат морски свинчета за лична консумация или за бартерна търговия - срещу месото получават ориз или плодове от земеделците.

Неслучайно морското свинче заема такова важно място в културата на Южна Америка. През вековете това кротко животинче е било считано за какво ли не: послание от боговете, за привилегия на богатите, за жертвено животно, дори е имало зооморфичен характер в множеството местни приказки и митове. И до днес перуанските селяни вярват, че ако изядеш няколко чисто черни морски свинчета, ще се излекуваш от артрит. Инките са гадали бъдещето по тях, традиционната медицина на Андите, известна като Курандеризмо, все още ги цени. Например, с черно морско свинче се открива къде е заболяването на оплакващ се пациент - където заквичи то над тялото на болния, там е болестта. Вярва се, че свинчето взима болестта на болния върху себе си. То можело да избира подходящите билки - дават му се различни билки и която избере свинчето, тя се предписва на болния. След това, за нещастие, животното се убива и шаманът ("курандеро"-то) гадае по вътрешностите за причината за болестта, дали ще оздравее пациентът, психическото състояние на болния и дори какво е здравето на други членове на семейството. Тялото на свинчето се счита за потенциална опасност, тъй като вече е погълнало болестта, и се заравя на необитаемо място.

Морските свинчета се отглеждат по специален, традиционен начин, който почти не се е променил през вековете. Според поверията, прасенцата се развъждат и охранват на групи от по 20-30 свинчета близо до топлината на камината или домашната печка. Цялото семейство поема грижата за малките животинчета. Понякога под или пред печката живеят няколко дузини свинчета, а в други случаи стопаните на дома изграждат от кирпич специално заграждение до печката. Кухните по традиция не са част от къщата, а са отделни помещения, чиято врата е в вдигнат праг, така че предпазва от наводнения и пази да не избягат Кай (така наричат свинчетата в Южна Америка), които тичат из стаята. Малчовците се хранят с обелки от картофи, моркови, марули, бананови листа, царевични кочани, треви и семена - всичко, което може да им попадне в кухнята.

Хората вярват, че свинчетата обичат пушека и жегата до печката, заради някакъв древен мит, който повелява "микродобитъка" да се държи до печката в кухнята, а също и че прасенцето е покровител на дома и трябва да закриля най-важното - храната, кухнята, поминъка на селяните. Истината обаче е, че морските свинчета не понасят високи температури и жегата често е фатална за тях. Въпреки предупрежденията на биолозите, обичаите на перуанците все още не са се изменили.

В Перу живеят 22 милиона морски свинчета и броят им непрекъснато се увеличава. Боливия, Колумбия и Еквадор са страни, в които морското свинче е също толкова важно и популярно, както в Перу. Седем женски за една година раждат средно 72 малки, осигурявайки на домакинството около 35 килограма месо годишно. Всяка година перуанците колят по 67 милиона свинчета и получава 17 000 тона месо.

По време на испанската инвазия морските свинчета са били средно 35 сантиметра дълги. Сега повечето възрастни екземпляри не достигат и 17 см. Чрез внимателна селекция развъдчиците са успели да получат и по-едри породи, т.е. да върнат предишния облик на свинчетата. Днес са разграничени 4 типа свинчета за месо според тяхната приспособимост към различни райони и условия на размножаване. Селекционерите се опитват да постигнат животни с по-бързо наддаване на тегло, но и с по-кротък нрав. Кротките, добродушни животни се предпочитат пред нервните и стресираните - тук отново се намесват обичаите на перуанците: кротките свинчета по-лесно се гледат в кухнята.

Обикновените морски свинчета стават пълноценни възрастни индивиди на 4 месечна възраст. В специалните развъдници свинчетата могат да достигнат двойно по-голямо тегло за два пъти по-малко време и след три месеца живот едно свинче може да нахрани 6 души! За сравнение свинчетата, които ние отглеждаме в домовете си, на 3 месеца едва достигат половин килограм, както и дивите прасчовци в Южна Америка.

Според перуански специалисти (от 1988г, не забравяйте все пак) търсенето на морски свинчета за храна нараства. Селекционерите се стремят да получат женски, които забременяват по-рано, раждат повече малки и по-често. Някои се опитват да постигнат и по-къс период на кърмене, по-потентни мъжки, по-дълъг период на активност. В развъдниците се практикува и нещо фрапиращо - свинчетата се размножават в тесни ограждения, за да не могат да тичат (да не отслабнат) и да няма как мъжките да се бият, нито женските да се движат (да няма наранявания, смърт и аборти). Всички тези усилия, а също и издевателства, са с цел да се постигне повече месо за по-кратко време.

Ветеринарните служби са въвели и още една програма, с която да помагат на домакинствата, които си отглеждат свинчета за лични нужди. Хората се образоват как да разпознават бременни свинки (което никак не е лесно, при това усилено угояване), за да не ги опекат заедно с "бебетата". Като внимават да не ядат бременни свинки, семействата получават още 3-4 свинчета. Освен това за селяните е важно да не изядат всичките си женски и да останат само с мъжки свинчета - после няма как да развъждат. Дребните собственици се учат и как да предотвратяват кръвосмешения, които водят до неприятни мутации.

Изглежда странно, но семействата, отглеждащи свинчета изобщо не обръщали внимание на съветите на лекарите и специалистите, защото не обичали да им се казва какво да правят. Традициите за отглеждане и приготвяне на свинчета са толкова силни, че се оказва трудна задача да разклатиш вековните разбирания на консервативните южноамериканци. Затова с тях работят специални хора, опитващи се първо да спечелят доверието им.

Жените и децата се обучават как да почистват загражденията на свинчетата, за да намаляват болестите и смъртните случаи, както и паразитите. Досега значението на хигиената било пренебрегвано, а хората често заболявали от салмонела и други болести, без да се досетят да почистят жилището на морските свинчета.

С тези методи на макро и микро ниво в Южна Америка, жителите получават по-качествено и повече месо от морски свинчета. Губят само самите свинчета - продължителността на живота им спада от 7-8 години на 3-4 месеца, а мутациите, в резултат от селекциите, ги правят едри, тромави, болнави и практически непригодни за нищо, освен за ядене. Дори да не бъдат заколени, такива селекционирани свинчета не могат да преживеят дълго.

Забележка: Статията е копирана от http://www.guinea-pigs.hit.bg