Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Не сте сами!



МЕЖДУНАРОДНА КАМПАНИЯ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ БЪЛГАРКИ В ЛИБИЯ

Весели празници!

Всяка година от една вълшебна страна - Лапландия, белобрад старец тръгва към всички кътчета на Земята да раздава по парченце щастие и усмивки. Той достига и в нашите домове, благодарение на големите ни сърца и вярата в доброто.

Весели празници, приятели и успешна нова година!



А на всички, които се сетиха за мен искам да кажа:




P.S. Кликнете върху gif-четата, за да видите пълния замисъл :-)

Щрак!


Има един страхтотен сайт в нета, в който можете да "посетите" визуално хиляди кътчета на Земята - Woophy.com. Убеден съм, че ще останете очаровани от фотографиите, красотата на местенцата, които са снимани...

Аз вече доста се запалих доста по идеята да качавам снинми там. Мисля, че си заслужава загуба на няколко часа свободно време :-)

Ако проявявате интерес, профилът ми е y_evtimov

Where the Hell is Matt (2006)



Ако се разровите из интернет ще намерите десетки последователи на Мат :-) Някои са доста сполучливи и си заслужава да се видят.

Where the Hell is Matt (2005)

Ето ви един прекрасен начин да покажете света на приятелите си:



Идеята на Мат е супер! Посетете и страницата на този танцуващ странник :-)

Радио Z-Rock вече и on-line


Мрежата на Атлантис започна да излъчва on-line радио Z-ROCK!

За високо качество кликнете на тази препратка.

Ако имате слаба интернет връзка кликнете кликнете тук


От официалната страница на Радио Z-ROCK предупреждават, че за излъчването се използва свободния стандарт за кодиране (Оgg Vorbils), а безплатни плъгини за вашата операционна система може да намерите тук и тук.

Мрежата на Атлантис излъчва on-line и други радио станции:

N-JOY
Радио Класик ФМ
Радио FM+
Radio JazzFM
Radio Mila Gold
Radio Z-Rock
Info Radio

Всички посочени по-горе радио програми се излъжват в Ogg Vorbis формат.

"Да живее rock&roll-а чак до края на света!" :-)

Те обичат морските свинчета.....на фурна!

Статия за мястото на морското свинче в културата, народопсихологията и икономиката на Южна Америка

Вчера (21 ноември) си говорехме с една приятелка в АйСиКю за приликата на Phobos с картоф и реших, че след като след 5 млн. години ще се стоваря на Марс е по-добре преди това да зарадвам земните жители и да се "продам" на Mc'Donalds, правейки си реклама! Хем ще се радват средностатистическите жители на Земята на пържени картофи, хем ще спестя болезнен удар на червената планета... Разговорът съвсем тръгна в лигава посока и в един момент ми беше предложено да се клонирам, за да задоволя всякакви прищевки на съдбата. Оказа се, че нямах идея как се размножават картофите и попитах чичо Гугъл. Попаднах на смайващ резултат! И той е проект за микро-размножаване на картофи :-) Удивително с какви неща се занимава Правителството :-)

Разрових се още, защото тази информация не ми даде търсената от мен, но след като попаднах на следната статия се отказах съвсем от търсене на какво ли не. Смях се от сърце... въпреки, че изпитах съжаление за морските свинчета:

Материалът е:

По целия свят дребните съдебни процеси между съседи са ежедневие - фермерите се карат за земя, за вода, за пасища. В Перу (родина на свинчетата) фермерите често не заплащат с пари на адвокатите си, а с вкусно приготвено традиционно ястие - морско свинче.

Хората обикновено се шокират, когато разберат, че някъде по света морските свинчета се ядат. Вашият малък, кротък прасчо, който спокойно си дъвче сено в клетката, от другата страна на Атлантика може да изглежда добре запечен на фурна с гарнитура от картофи. Не бързайте да се отвращавате от навиците на хората, похапващи морски свинчета. Те обичат свинчета, българите пък обичат заешко.

Тази статия се базира на доклад от 1988 година. Въпреки старата дата, фактите не са обвързани с времето и мисля, че информацията все още е интересна, тъй като не се знае много за този вид "любов" към морските свинчета...или към "свинското".

Всъщност, когато един европеец отиде в Андите, той трябва да промени схващанията си за морското свинче. Тук ние мислим свинчето за лабораторно или домашно животно. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Там, в Южна Америка, морското свинче е основа на цяла митология. Тя се е оформила още по времето на империята на инките, когато морското свинче е било важна част от обредните ястия. В катедралата в Куско, "пъпа на света" за инките, виси голяма картина на Тайната вечеря. Исус Христос седи със своите 12 апостола около масата. На масата пред него има добре опечено морско свинче. Дали за император, или за бог, морското свинче е блюдо със сакрално значение.

Днес ястия от морски свинчета се готвят в средностатистическите домакинства в Перу. На празници морското свинче се сервира във всички райони - независимо от прочутите различия в обичаите на жителите на планината, крайбрежието и столицата Лима. През каквито и етапи да минава културата на Южна Америка, морското свинче запазва своето специално място в ритуалите. Колкото по-добър приятел си на семейството, толкова по-голяма порция ще получиш. За гости, за рожден ден, за религиозен или национален празник - морското свинче бива панирано, пържено, печено, задушено, или сварено на супа. Двойка живи свинчета обикновено е очакваният подарък за младоженци, за специални гости и деца. Въпреки че главната им роля е да хранят семейството, морските свинчета често служат и за разменна монета е съседни села или при много бедни хора, живеещи далеч от големите градове. По време на икономическа криза морското свинче буквално спасило масата бедни и безработни, както и семейства, останали без доходи.

Жителите на Андите всъщност получават голям процент от нужните протеини от месото на морските свинчета. Повече от 3/4 от населението на столицата Лима са изяли поне по едно цяло свинче, а над 1/3 от населението на Перу развъжда у дома морски прасенца, както българите отглеждат зайци. Повечето хора отглеждат морски свинчета за лична консумация или за бартерна търговия - срещу месото получават ориз или плодове от земеделците.

Неслучайно морското свинче заема такова важно място в културата на Южна Америка. През вековете това кротко животинче е било считано за какво ли не: послание от боговете, за привилегия на богатите, за жертвено животно, дори е имало зооморфичен характер в множеството местни приказки и митове. И до днес перуанските селяни вярват, че ако изядеш няколко чисто черни морски свинчета, ще се излекуваш от артрит. Инките са гадали бъдещето по тях, традиционната медицина на Андите, известна като Курандеризмо, все още ги цени. Например, с черно морско свинче се открива къде е заболяването на оплакващ се пациент - където заквичи то над тялото на болния, там е болестта. Вярва се, че свинчето взима болестта на болния върху себе си. То можело да избира подходящите билки - дават му се различни билки и която избере свинчето, тя се предписва на болния. След това, за нещастие, животното се убива и шаманът ("курандеро"-то) гадае по вътрешностите за причината за болестта, дали ще оздравее пациентът, психическото състояние на болния и дори какво е здравето на други членове на семейството. Тялото на свинчето се счита за потенциална опасност, тъй като вече е погълнало болестта, и се заравя на необитаемо място.

Морските свинчета се отглеждат по специален, традиционен начин, който почти не се е променил през вековете. Според поверията, прасенцата се развъждат и охранват на групи от по 20-30 свинчета близо до топлината на камината или домашната печка. Цялото семейство поема грижата за малките животинчета. Понякога под или пред печката живеят няколко дузини свинчета, а в други случаи стопаните на дома изграждат от кирпич специално заграждение до печката. Кухните по традиция не са част от къщата, а са отделни помещения, чиято врата е в вдигнат праг, така че предпазва от наводнения и пази да не избягат Кай (така наричат свинчетата в Южна Америка), които тичат из стаята. Малчовците се хранят с обелки от картофи, моркови, марули, бананови листа, царевични кочани, треви и семена - всичко, което може да им попадне в кухнята.

Хората вярват, че свинчетата обичат пушека и жегата до печката, заради някакъв древен мит, който повелява "микродобитъка" да се държи до печката в кухнята, а също и че прасенцето е покровител на дома и трябва да закриля най-важното - храната, кухнята, поминъка на селяните. Истината обаче е, че морските свинчета не понасят високи температури и жегата често е фатална за тях. Въпреки предупрежденията на биолозите, обичаите на перуанците все още не са се изменили.

В Перу живеят 22 милиона морски свинчета и броят им непрекъснато се увеличава. Боливия, Колумбия и Еквадор са страни, в които морското свинче е също толкова важно и популярно, както в Перу. Седем женски за една година раждат средно 72 малки, осигурявайки на домакинството около 35 килограма месо годишно. Всяка година перуанците колят по 67 милиона свинчета и получава 17 000 тона месо.

По време на испанската инвазия морските свинчета са били средно 35 сантиметра дълги. Сега повечето възрастни екземпляри не достигат и 17 см. Чрез внимателна селекция развъдчиците са успели да получат и по-едри породи, т.е. да върнат предишния облик на свинчетата. Днес са разграничени 4 типа свинчета за месо според тяхната приспособимост към различни райони и условия на размножаване. Селекционерите се опитват да постигнат животни с по-бързо наддаване на тегло, но и с по-кротък нрав. Кротките, добродушни животни се предпочитат пред нервните и стресираните - тук отново се намесват обичаите на перуанците: кротките свинчета по-лесно се гледат в кухнята.

Обикновените морски свинчета стават пълноценни възрастни индивиди на 4 месечна възраст. В специалните развъдници свинчетата могат да достигнат двойно по-голямо тегло за два пъти по-малко време и след три месеца живот едно свинче може да нахрани 6 души! За сравнение свинчетата, които ние отглеждаме в домовете си, на 3 месеца едва достигат половин килограм, както и дивите прасчовци в Южна Америка.

Според перуански специалисти (от 1988г, не забравяйте все пак) търсенето на морски свинчета за храна нараства. Селекционерите се стремят да получат женски, които забременяват по-рано, раждат повече малки и по-често. Някои се опитват да постигнат и по-къс период на кърмене, по-потентни мъжки, по-дълъг период на активност. В развъдниците се практикува и нещо фрапиращо - свинчетата се размножават в тесни ограждения, за да не могат да тичат (да не отслабнат) и да няма как мъжките да се бият, нито женските да се движат (да няма наранявания, смърт и аборти). Всички тези усилия, а също и издевателства, са с цел да се постигне повече месо за по-кратко време.

Ветеринарните служби са въвели и още една програма, с която да помагат на домакинствата, които си отглеждат свинчета за лични нужди. Хората се образоват как да разпознават бременни свинки (което никак не е лесно, при това усилено угояване), за да не ги опекат заедно с "бебетата". Като внимават да не ядат бременни свинки, семействата получават още 3-4 свинчета. Освен това за селяните е важно да не изядат всичките си женски и да останат само с мъжки свинчета - после няма как да развъждат. Дребните собственици се учат и как да предотвратяват кръвосмешения, които водят до неприятни мутации.

Изглежда странно, но семействата, отглеждащи свинчета изобщо не обръщали внимание на съветите на лекарите и специалистите, защото не обичали да им се казва какво да правят. Традициите за отглеждане и приготвяне на свинчета са толкова силни, че се оказва трудна задача да разклатиш вековните разбирания на консервативните южноамериканци. Затова с тях работят специални хора, опитващи се първо да спечелят доверието им.

Жените и децата се обучават как да почистват загражденията на свинчетата, за да намаляват болестите и смъртните случаи, както и паразитите. Досега значението на хигиената било пренебрегвано, а хората често заболявали от салмонела и други болести, без да се досетят да почистят жилището на морските свинчета.

С тези методи на макро и микро ниво в Южна Америка, жителите получават по-качествено и повече месо от морски свинчета. Губят само самите свинчета - продължителността на живота им спада от 7-8 години на 3-4 месеца, а мутациите, в резултат от селекциите, ги правят едри, тромави, болнави и практически непригодни за нищо, освен за ядене. Дори да не бъдат заколени, такива селекционирани свинчета не могат да преживеят дълго.

Забележка: Статията е копирана от http://www.guinea-pigs.hit.bg

Пинк Флойд в София?

Пинк Флойд” събарят стената в София

Грандиозен концерт на "Пинк Флойд" подготвя "М-Тел" навръх 31 декември. Тематично шоуто ще се базира върху събарянето на стената по мотиви от едноименния албум на групата The Wall. Мегаконцертът трябва да отрази символизма на влизането ни в обединена Европа. "М-Тел" работи върху грандиозни проекти покрай приемането ни в Европейския съюз. "Пинк Флойд" са само едни от поканените звезди. Водят се разговори и с Елтън Джон. Но до края на годината неговото представяне в България физически е невъзможно да стане.

Най-бързо може да се осъществи пристигането в София на прочутия мюзикъл ABBA Forever. Това е уникално сценично шоу, тръгнало от Уест Енд в Лондон и покорило света. Музиката е от хитовете на АББА. А либретото е от основателите на групата Бьорн Андершон и Бени Улвеус. Спектакълът поднася динамична хореография, зашеметяваща визия и брилянтни песни. Предполагаемият хонорар на изпълнителите е 250 000 - 300 000 евро. Сред проектите е и невероятно магично светлинно супершоу, което да озари София на 1 януари.

Инфо: Standartnews.com

След това, което прочетох (благодаря на Uga за линковете, които ми изпрати в АйСиКю!) май дълго време няма да мога да заспя! Няма да мога, защото може би ще сбъдна една от най-големите си мечти!!! А именно, да видя Флойд на живо, да чуя музиката им на живо, да посетят България, защото има много техни фенове тук... Това наистина е една голяма моя мечта... Боже, аз съм доста млад, а вече имам 3 осъществени от 5-6 детски мечти! Или ще е време да ги изпълня всички и да започна да мечтая като възрастен или ще трябва да си оставя поне една за десерт... Но не искам именно тази мечта да е десерта :-)

Петък 13-и

Днес е петък, петия ден на 41 седмица от 2006 г. сл. Христа! Нищо особено няма в това, нали? Е, освен, че датата е 13 Октомври. Е, да - вярно, че е петък 13, ама това се случва по няколко пъти в годината (1-2, най много 3-4 пъти. Има някаква зависимост, ама не я знам). По-интересното в случая е, че сборът от числата на деня, месеца и годината също е 13 (1+3+1+0+2+0+0+6=13)! Подобен цифров сбор ще се случи отново, но все пак, момента е уникален.

Сещам се за няколко неща свързани с 13-и, петък:

На Тайната вечеря присъстващите са 13 - Исус и 12-те апостола.

През 1307 г., в 13-тия ден на Октомври (отново петък) по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V са арестувани Жак дьо Моле, Великият Магистър на Ордена на тамплиерите рицарите от ордена. Стотици били изгорени на клада, други също били екзекутирани по всевъзможно мъчителни начини. От там идва поверието за "черния петък".

Оказа се, че Константинопол е превзет от турците на 29 май, не на 13! Благодаря на protuberance за това, че ме поправи! Нямам идея какъв ден е бил тогава :-)

И още нещо - в американските небостъргачи няма 13-и етаж! Тук вече суеверието си казва голямата дума!

Доста факти ми изплуваха в съзнанието! Също така за "Аполо 13"! Той е изстрелян на 11 Април 1970 в 13:13 ч. Мисията му е да кацне на Луната. За съжаление има експлозия на 13-и Април. Резервоарът с кислород гръмва... Джеймс Лъвел, Фред Хейс и Джак Суагърт пращат тревожното "Хюстън, имаме проблем". Още нещо интересно около "Аполо 13" - сумата от цифрите в датата на излитане на ракетата, изписана по начина, възприет в САЩ (4-11-70), е 13.

И още нещо, което ми пратиха: Имената на някои от най-известните серийни убийци съдържат по 13 букви: Jack the Ripper, John Wayne Gacy, Charles Manson, Jeffrey Dahmer, Theodore (Ted) Bundy.

Шантав 13-ти петък... Добре, че не съм суеверен :)

P.S. За следващата година "фаталните" дни са 13 Април 2007 г. и 13 Юли 2007 г.

MS

Рехабилитацията при множествена склероза и миастения гравис е от изключително значение за поддържането на добрия мускулен тонус и запазването на двигателните способности на хората с тези автоимунни заболявания. Осигуряването на специална медицинска рехабилитация ще помогне на над 5000 българи да постигнат качеството на живот, към което се стремят като пълноценни личности.

Дарете за каузата на МС Общество България!

На футболен мач на 2000 км. - втора част

Можеше и да се мотаем из Стария континент, но основната цел на всички беше да сме на мача в Ротердам. И затова бързахме колкото се може повече, за да имаме повече време и за Ротердам.

Ето и един кратък фоторазказ:

Австрийските Алпи са забележително място и все повече се навивам за идеята си някой ден да се върна там за едномесечен поход - дълга разходка из приятните селца и уникалната природа!

Още на влизане в Германия немските полицаи ни спряха за ритинна проверка. Разровиха ни багажите, но бяха изключително любезни! Даже ни се извиниха, но знаели, че през тяхната територия ще минат "балкански" фенове и те били длъжно да ни приверят. Едни наши нехранимайковци бяха взели 3 факли... Полицията ни ги конфискува, слава Богу, без последствия, защото в Германия има закон, който гласи, че за да внесеш пиротехника на нейна територия ти е необходими специално разрешително. Глобата е 3000 евро! Добре, че сме "незнаещи" фенове и ни се размина с "лек път!" :-)

В това пътешествие пресякохме на няколко пъти Дунав...

... и един път Рейн :-)



Даже минахме и покрай пистата във Формула 1 "Хокенхайм", намираща се около едноименния град. Естествено, че видяхме само главната трибуна :Рр



Малко преди обяд на 28 септември, след нощувка в Аахен, пристигнахме в Ротердам. Границата Германия - Холандия беше табела, на която пишеше "Добре дошли в Холандия".

Гледали сте предполагам Английския "Време за мъже". Там жилищата на бедните класи бяха подобни - "британски" прозорец с цветя, чисти тротоари и задължително един велоситед, който е поне на 15 години :)



А иначе Ротердам е голям град и първото впечатление от високите сгради е силно - наподобява голям американски бизнес център



Имат си трамвайчета, както в София, дори от същия тип - линии 20 и 22, но и ултрамодерни, в които се чувстваш наистина комфротно



А на такива табла из града беше обявен мача на Локо с Фейенорд. Позират двама от Аракисовите локомотивци :)



В Ротердам има доста катедрали и стари сгради, които са преплетени интересно с модерното строителство. Даже се виждат и от онези манифактурни фабрики от края на XIX в. и началото на XX в., когато Холандия е била една от най-развитите страни в Европа. И до днес Ротердам си остава града с едно от най-големите пристанища в света!




Дългоочаквания момент настъпи! Време беше мача да започне и да се превърне в празник за феновете! Аз лично истанах изумен от стадион De Kuip! На подобно съоражение човек наистина отива да се забавлява. Не смятам, че сме близо до европейския футбол след като видя, че на техните стадиони може:

1-во: да те съпровождат само 2-ма конни полицая, 3-ма стюарди и 1 костюмиран полицай.

2-ро: да те пуснат да влезеш на стадиона сред тяхните фенове, да си говориш спокойно с тях и да си разменяш шалчета и всичко това да става без намесата на органите на реда!

3-то: на стадиона имаше сектор за инвалиди!!!

4-то: на стадиона имаше детски сектор! Там присъстваха само деца под 16 годишна възраст и няколко по-възрастни, които ги учеха на фенство - как да подкрепят отбора си...

Няма да правя сравнение с нашия манталитет, с нашите стадиони... Ненужно е :-) Ще ви покажа няколко снимки.


Железни юнаци! :Р


Панорама на "стадиончето" :-)

Шатра-та

Днес докато се возех в градския транспорт "шофера" беше пуснал някакво радио и чух незнам_колко_новата песен на Румънеца и Енчев - Шатрата! Признавам си не слушам такава музика, не намирам нищо в нея, нито в "остроумните" текстове, но Шатрата ме изненада приятно. Мисля си, че си заслужава да се чуе или поне да се види текста:

Румънеца:Хайде малко да говорим за история!
Тази тема снощи мацката отвори я.
Как аз вместо за гърдите да я хвана,
тъй стана дума за величие на хана.
Владимир Расате `де са ти очите?
Стига гледа тая мацка във гърдите.
Панталонът, Балдуиновата кула.
Леле! Колко чифта гащи е обула?

Енчев:Момиче, виж как пред теб съм се разголил,
така и Никифор пред Крум не се е молил.
Прави се на тежка, а е лека.
Долу с прическа като Аспарух преди 13 века.

Припев:Аспарух във шатра-та, ша-трата, шатра-та,
моли се на Тангра-та, Тан-грата.
Пагане да махне риз-ката-ка-ката,
за да видят гър-ци-ци ци-ците.

Румънеца:Трети курс - историчка,
ходиш ли на козметичка?
За тая работа, моля се, да си самичка.
Аз съм Ивайло цар,
имам страшен чар,
но когато гледам в теб
все едно, че съм свинар.

Енчев:Нали си чела какво е ставало при Ахелой?
Ще бъде същото, без сръбска музика и бой!
Ела!
Около късмета си недей да бягаш!
Прабългарко, ела във мойта шатра да си лягяш!
Аспарух...

Припев (1)

Румънеца:Хайде пусни ме да мина метър!
Днес да стана цар, като Асен и Петър.
Не просто секс, момиче, това е поход.
Аз ще съм Крум, ти ще си Върбишки проход.
Дай да прочетем и урока за Шишман,
на нощтна лампа, през глава завити под юрган.
Сега ако ще ми се правиш на софианка,
дишай под вода, като славянка.

Енчев:Не трябваше да махаш синята си прашка,
отдолу се показа конската опашка.
Обличай се и ходи да учиш по история,
да видиш какви мъже е имало във Фанагория.

Припев: (х2)

И кажете, младежи, не е ли интересна българската история? :) Само не споменавайте за гър-ци-ци-те с повече и "ци"-та :-) Може би, ако елинските войни бяга гърци-ци щяхме да сме един народ... хъм... Това не е за пред другарките :Рр

На футболен мач на 2000 км.

Преди 2 седмици заедно с момчетата от "Железни бригади" отскочихме до Ротердам, за да подкрепим Локо София срещу Фейенорд в шестия им мач за купата на УЕФА този сезон.

Завършихме наравно (0:0), но за жалост отпаднахме след 2:2 в София... Поне нямаме загуба в турнира тази година (въпреки, че се завръщаме след 10 годишно отсъствие по европейските терени) и успяхме малко да покачим рейтинга на BG :-)

Няма да се впускам в дълги разкази (поради писа на време), а ще покажа малко снимки от Аахен (Германия), Алпите, Ротердам, Залсбург и т.н. Надявам се да ви харесат. А когато ми остане малко повече време ще драсна и няколко реда с впечатления!

Ето няколко снимки от Аахен:





Част от "железните бригади" :-)

Уникална архитектура в готически стил

За сега толкова... Скоро ще ви разходя и в Ротердам!

P.S. Как намирате свободно време да си блогвате, а сте по-заети и от мен?! :-)