Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Crematory - концертът!

Все оставям блогването на спомените ми за великолепния концерт на Crematory за подходящ момент, който обаче импулсивно реших, че е дошъл днес. Концертът се състоя в София в зала "Христо Ботев" на 27 септември. Статията си стои в черновата и прашасва недовършена... Не е честно спрямо прекрасните спомени от изживяното през тази септемврийска вечер... Време е да се потопя във вихъра на изживяното от вълшебната готическа вечер, дирижирана чудесно от немските легенди Crematory!

Вечерта на двадесет и седмия ден в деветия месец от годината с триста шестдесет и шест дни на осмата такава от третото хилядолетие на новото време в София се стекоха повече от 2000 поклонници на готик метъла. Всички идваха за "службата" на легендите Crematory - едни от най-верните последователи на мистичния метъл!

"Поклонението" беше организирано отново от "Art BG", които за пореден път убедиха, че умеят да организират концерти с лекота. За доброто посрещане на поклонниците, а другояче казано феновете в черни дрехи, се погрижиха две български банди: The Revenge Project и Hyperborea. Тези две групи се представиха доста добре и особено добро впечатление у мен остави The Revenge Project със своят по-мелодичен метъл и чист звук. Момчетата от тази бургаска банда изпълниха сет изцяло с авторски парчета и напълно заслужено обраха овациите на почти всеки в залата. Успяха да ме впечатлят с почти едночасовата си изява!

Hyperborea максимално ме затрудниха с това да разбера защо бяха поканени да подгряват готик метъли с oldschool death metal... Не, че не свирят добре, но шумотевицата им за малко щеше да прекърши очакванията, които имах. Раздвам се, че тяхната изява беше кратка :-) Hyperborea бяха на сцената малко повече от половин час.

Залата вече беше полупълна и въздухът вътре нажежен до червено, а очакваните Crematory щяха още повече да накарат публиката да остане без дъх. Време беше голямата "служба" да започне и поклонниците да се потопят във вихъра на шеметния метъл, с който Crematory щяха да ни "изпепелят". Тази жертва си залужава, защото Феликс, Матиас Хехлер, Катрин Гогер, Харалд Хайне и Маркус Юлих умеят да превръщат всяка своя изява в "служба", която възвисява високо, високо и да държат последователите си в дълъг транс...

В 21:00 ч. след интрото Mit Direktem Ubergang залата бе на ръба да се разпадне след като на сцената излязоха именно Crematory. Едва ли имаше фен, който да вярва преди концерта, че звукът в залата ще бъде чист и лошата акустика ще бъде премахната. Организаторите обещаха преди концерта, че ще се справят с всички звукови дефекти на залата. "Христо Ботев" определено не е най-доброто място за концерти, особено ако те трябва да са на групи от величината на Crematory. Невероятно, но факт е, че с първите акорди на "Remember" гръмките обещания се оказаха реалност! С много желание, пари и техника кофти звука в залата беше преобразен и изчистен до неузнаваемост! Това само можеше да ни радва, защото предстояха поне два часа с музиката на немските крале на готик метъла!

Феликс и Матиас Хехлер накараха всички да изпаднат в транс с

I remember the mirror, deep inside I feel the pain
I remember the reason, suffering unto the change

I remember the mirror, deep inside I feel the pain...

Веднага след новите "спомени" прозвуча и нещо, което наистина предизвика такива у по-старите фенове на групата, а именно "Eyes of Suffering". Малко неочаквано, но много намясто, за да превърне залата в "арена на болка и страдание"...

За последвалите я "Fly" и "Tick Tack" големи аплодисменти трябва да получи Катрин Гогер, защото с клавира си накара повече от 2000 верни фенове на групата да "полетят" във вихъра на тиктакащото ежедневие...

Tick Tack Tick Tack die Zeit verrinnt
Tick Tack Tick Tack das Spiel beginnt

Нямаше как всичко това да бъде само "три секунди пълни с омраза и скръб". Време беше поклонението да продължи с "молитви" и ударно с "Pray", на която нямаше човек да не знае текста, с който да помага на вокала:

Pray for me, now pray for me
Cry before you die, before you die
Pray for me, so pray for me
Die for your sins

Милост нямаше и канонадата от сипещи се над главите ни класики продължи с "Hollenbrand", "Tears Of Time" и "Revolution" - истински бисери, които все повече "отвличаха" публиката по течението на реката от звуци...

Аз плавах по течението с:

The beginning of the age - to start revolution
now break and leave their cage - time for revolution
take those traitors away from us - and start revolution
giving back belief and trust - so live the revolution

Феликс демострираше топло отношение към публиката и впечатляваше с размахването на родния ни трибагреник и доста чистите поздравителни слова на български. Успяваше да докосне публиката не само с великолепните си изпълнения и топлото отношение, но със скромността и непринудеността. Това поведение на вокала и всички членове от групата накараха присъстващите в залата да се почувстват специални, а не свидетели на поредния протоколен концерт, на който присъстваха!

По време на излизането на сцената на музикантите клавирът Катрин изведе и дъщеричката си, която остана приседнала в дъното до самия край. Малката Crematory-щерка, "обезопасена" с розови слушалки видимо беше свикнала с обстановката и по никакъв начин не се притесняваше от факта, че е сред мама и тате, които "горяха" хората с безмилостната си музика. Малката даже взе участие във финалния поклон на групата, качена на раменете на човек от екипа.

След "Ist Es Wahr", "Left The Ground", (на която някъде из между

Left the ground,
Touch the skies, just like butterflies,
Leave the thoughts behind,
let the sun go blind...

изгубих голяма част от гласа си) и "Kein Liebeslied" дойде време на класиката "The Fallen"!

Очаквано на тази песен екстазът обля с пълна сила и последния фен в залата и всеки пееше с цяло гърло, помагайки на музикантите, (някои обаче определено пречеха :-)) Сенките ни ни напуснаха след началото на "Shadows of Mine", оставяйки възможност да си поемем въздух, защото предстоеше финалната част на концерта, а за там всяка глътка кислород щеше да е необходима. Това се потвърди, защото "When Darkness Falls" ни обгърна с мрак и не остави никого да диша спокойто, а да помага на Феликс е текта:

When darkness falls, forever we all will know
There will be no sanity, no healing, no eternity
Dragons fly to the burning sky
When darkness falls, the end will call

Последва "I Never Die" и нова вълна от гласове, които помагаха на Феликс с текста:

I never die before - I hear your voice
I never die before - you have no choice

I never die - I never die


Великолепен кавър на "Temple of Love" на The sisters of Mercy накара цялата зала да се потопи в псента и да влезе в "храма на любовта" и изпита "болката" от нея:

In the temple of love - shine like thunder
In the temple of love - cry like rain
In the temple of love - hear my calling
In the temple of love - hear my name
...
In the temple of love - is falling down

С баладата "Perils of the Wind", изпята почти самостоятеллно от Матиас Хехлер, подкрепян от цялата публика, завърши и шеметния концерт на Crematory в онази вечер на двадесет и седмия ден в деветия месец от годината с триста шестдесет и шест дни на осмата такава от третото хилядолетие на новото време... Вечер, която всеки дръзнал да се яви пред титаните на готик метъла ще помнят вечно. Вечер, която беляза сърцата на тежката музика в България завинаги и да помнят, че са присъствали на една "служба", която ги е пречистила во век!

Пълен сетлист от концерта:

Intro Mit Direktem Ubergang
01. Remember
02. Fly
03. Eyes Of Suffering
04. Tick Tack
05. Greed
Intro - Klagebilder
06. Pray
07. Hollenbrand
08. Tears Of Time
09. Revolution
10. Ist Es Wahr
Intro - Resurrection
11. Left The Ground
12. Kein Liebeslied
13. The Fallen
14. Shadows Of Mine
15. When Darkness Falls
Intro - Shining
16. I Never Die
17. Temple Of Love
18. Perils Of The Wind

Направих малко снимки, които не претендират за качество, но могат да допълнят статията и я направят по-цветна :-)

The Revenge Project


Hyperborea



Crematory