Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Всели празници!

В навечерието на Коледа искам да пожелая на всички вас, читатели на този блог, да сте здрави и усмихнати! Вярвайте в чудесата и магията на Коледа, защото тя ще съхрани доброто у вас и ще прави делата ви успешни!

Весели празници, приятели и успешна нова година!






P.S. Кликнете върху gif-чето, за да видите пълния замисъл :-)

Have a rockin' Christmas!

За Мърфи и Мърфологията...

Вчера или по-скоро днес (тази нощ) приключи поредното издание на Британското първенство по снукър. То беше юбилейно 25-то, откакто турнира е включен в ранкинг системата и носи точки за световната рагнлиста. Цялото Британско първенство беше изключително интересно и не съжалявам, че прекарах десетки часове пред телевизора. Добре, че не се абонирах и за плеъра на Евроспорт, защото рискувах съвсем да лудна...

До финалният мач достигнаха англичанина Шон Мърфи и китаеца Марко Фу (по-скоро от Хонконг). Мърфи надигра в полуфиналите Стивън Магуайър, а Фу любимеца ми Алистър Картър. Аз харесвам играта на Мърфи и подкрепях него в решаващата "битка".

Този двубой се играеше във формат 10 от 19 възможни фрейма. Шон Мърфи победи с 10 - 9 фрейма след една почти седемчасова драма. Мачът приключи в 2:30 ч. и аз с кръвясали очи, но широка усмивка, заспах благодарен на Фортуна за това, че помогна на Мърфи...

Да, Мърфи имаше нужда от късмет, защото в цялата среща водеше (на моменти и с 3 фрейма), но в края Марко Фу доведе нещата до 8 - 9 в негова полза. И тук се започна голямото доказване на законите на Мърфи :-) Двамата играчи направиха поне 10 in/off файла (бялата топка след игра неволно влезе в някой от джобовете), поне толкова неуспешни отигравания и елементарни грешки при удар за вкарване. Това толкова "нажежи" въздуха и атмосферата, че ясно личеше колко много са притеснени състезателите и колко оценяват залога да спечелят едно от най-престижните състезания по снукър. Умората си казваше думата и неточностите се нижеха една след друга. Даже съдия номер 1 в снукъра Ян Верхаас не забеляза очевиден фал от страна на Марко Фу.

За да бъде интригата пълна се стигна и до последен възможен за игра фрейм, а именно 19-ти. Резултатът беше равен и спечелилият го печелеше срещата, а с това и тазгодишното издание на UK Championship. В този фрейм грешките се редяха една след друга и беше ясно, че направилият по-малко такива ще победи. Шон Мърфи имаше малшанс на няколко пъти в предните фреймове да пропусне възможност да отиграе лесни топки и да спечели партиите. В този фрейм също не липсваше драматизъм с елементарни неточности в неговата игра. И точно когато му трябваше  късмет Фортуна му подаде ръка - по игра за розовата топка отново не беше прецизен, топката отскочи от "челюстите" на джоба и Мърфи наведе отчаян глава... топката обаче продължи по масата и попадна в средния десен джоб! Това не беше всичко - Мърфи имаше късмет и да остане за игра по червена топка... Оттук всичко беше лесно - успя да натрупа необходимия актив от точки и да спечели.

Сигурно Мърфи десетки пъти си е задал въпроса "как стана така?" след като пропускаше лесно отигравания. Сигурно си е задал същия въпрос и при "щастливата розова", но едва ли е намерил смислен отговор... Едва ли има нужда. Просто трябваше един от двамата състезатели да победи. Направи го, според мен, по-добрият!

Шон Мърфи и Марко Фу

Дъга...

Днес времето навън е доста пролетно... нищо, че е декември месец. Дъждовните облаци се редуват с ниското слънце и лекия вятър. Краткотрайните валежи сигурно са изнервили хората, на които постоянно им се е налагало да разпъват и сгъват чадърите си.

Аз днес съм се отдал на мързел и докато чаках да започне първия полуфинал на Британското първенство по снукърреших да заситя глада си с малко спагети. Докато си ги приготвях надникнах навън и видях една красива дъга.


За някого сигурно има някакво знамение, значение, предсказание, предизвестие и т.н. За мен е просто красив проблясък на мрачното небе :-)

Многозначението на емотиконите

Емотиконите са уникален начин за изразяване на емоции по време на вербален разговор в уеб-пространството. През 80-те години на миналия век се ражда иконата-усмивка ACSII (смайли). Сега вместо да я обръщате с главата надолу, трябва да я погледнете отстрани, за да видите усмихващо се лице - изражение, което не може да се предаде с думи, поне в такова ограничено пространство. Това доведе до появата на цели фамилии емотикони (emoticons - емоционални икони). Съществуват десетки, даже стотици комбинации:


:) Усмивка 
:( Мръщене
;) Намигване
Изплезен език
:'( Плач
\_/ Чаша вода
(_)о Чаша (кафе)

Тези "картинки", изразяващи емоции, са вплетени навсякъде около нас и програмите за комуникации, които използваме. Даже през последните 10-на дни в Skype няколко от контактите ми в листата са със странното [X] пред никнейма. Установих, че е нещо като изразяване на обществена позиция по повод убийството на студента Стоян Балтов. Добър начин за неангажиращо изразяване на мнение сред хората, с които комуникираме чрез компютър.

Втори 147 за Дин!

Да се похваля - днес "падна" един от изпитите ми :-) Взех си на предварителна сесия Застраховането. Утре имам още един - по Човешки ресурси... Стискайте палци за там...

Много е кофти за фен като мен да тече снукър турнир и да едновременно с това да имам за учене... На една от почивките, между "кълването" за утрешния изпит, пуснах телевизора, за да се разсея малко със снукър. По Евроспорт почти целодневно се излъчва Британското първенство. Попаднах на началото на брейка от играта между шотландеца Джон Хигинс и китаеца Дин Джънхуей. Имам невероятен късмет, защото уцелих фрейм, в който Дин постигна максимален брейк от 147 точки! Това е второто подобно постижение за китаеца в състезателната му кариера. Забележителното е, че до сега Хигинс имаше 5 постигнати максимални брейка и нито един такъв срещу него! Да, традицията беше нарушена и, въпреки, че съм голям фен на Джон, страшно много се радвам за младия Дин! С удивително спокойствие и майсторство постигна този успех!

С този най-голям брейк за сега Дин спечели 30 000 £, които се полагат за това постижение. Ако няма друг играч, който да повтори успеха му, цялата сума ще бъде спечелена от него плюс спечелените пари от наградния фонд на турнира.

На тези адреси (линк 1 и линк 2) може да видите максималния брейк на Джънхуей в осминафиналния мач на Британското първенство

Хулиган ли е Бойко?

Днес сутринта на улицата ми бутнаха в ръцете поредния брой на в. "Градски" - безплатно разпространявано вестниче в столицата. Аз лично го харесвам, защото е едно от малкото сериозни безплатни печатни издания, с които ни заливат от къде ли не. Този откровен spam е добър и що-годе прилично оформен с интересни и стилно написани статии. Не, че съм пристрастен, но е продукт на "Икономедия" - най-голямата група за бизнес медии в България, чиито издания са и най-влиятелния седмичник в България вестник "Капитал" и всекидневника "Дневник".

Първото нещо, което ми прикова вниманието беше снимката от първата страница на "Градски" - столичният кмет Бойко Борисов хвърля бутилка шампанско към кофата на багер, който започна да копае за метрото от надлез "Надежда" до кв. "Лозенец". Снимката е толкова колоритна, че лесно може да бъде сбъркана с някоя хулиганска проява на гръцки младеж, който се готви да хвърли коктейл Молотов по група полицаи.


снимки: Николай Дойчинов (в ляво) и агенция Ройтерс

Снимката изразява и силната воля на столичния градоначалник да работи със "замах" за построяването на, чаканото от няколко поколения софиянци, метро... След като имаме едва 8 (осем) метростанции, а метро в цивилизования свят съществува от края на по-миналия век, за построяването на поне още 8 ще са нужни реални действия и усилия, от когото трябва, а не само прокололно хабене на пенливо вино.

Добре ще бъде, ако в ръцете на Борисов попаднат гранати... Така темповете, с които ще се копае за метрото, ще се увеличи - или под заплахата, че кмета има оръжие и е готов да раздава правосъдие, или ще помага в изкопните дейности.

С тези си действия, без да чета коментара под снимката, помислих, че Борисов се опитва да даде начален залп за смяна на властта и символично да катурне Станишев от "трамвая". Почти се оказах на едно мнение с журналистите от "Градски" :-) Това действие обаче трябва да бъде предприето от "стадото", така, де... народа, а не от някакъв си бивш пожарникар, настояща мутра, та, де... кмет. Лично мнение!

Гледайки снимката се замислих и над това, че, ако бат' Бойко беше в Пекин щяхме да имаме сигурна титла от лекоатлетическия турнир и по-конкретно в дициплината хвърляне на копие. Какъв замах само... Да, но не... По-перспективно е да се снимаш в сапунка... Кой се занимава със спорт сериозно в днешно време? Това не е за сериозни хора... Ало, Холивуд, къде дремете? Ще изпуснете Майкъл Блумбърг за "Дързост и красота"... Направихте грешка с Рудолф Джулиани, гледайте да не се повтаря!

Добре, че Борисов не е кмет на Атина или Солун, че с тези си действия гръцките анархисти нямат шанс - ще бъдат обстрелвани от далечно разстояние с Молотов или гранати, воден от приципа "на силата отвръщам със сила".

Schnappi

Тази песничка е новата ми мания и си я припявам навсякъде и по всяко време. Доста хора около мен са луднали по този хит за ламата, която отишла в Йокохама! Няма как да не споделя с вас клипчето. Доста заразителна песен, макар, че е на език, който подхожда само да бъдат издавани заповеди и да звучат военни маршове...


Смяна на "кожата"...

Днес реших да си сменя "кожата" на блога. Успях да си го бек-ъп-на и запазя информацията. При промяна на визията обаче загубих всички меню функции и трябваше да ги добавям ръчно... Дано не съм пропуснал нещо. Най-много обаче съжалявам за анкетата, която загубих безвъзвратно. Тъкмо се бяха събрали 90 гласа. Помня разпределението им и ще го обобщя някой ден :-)

Надявам се новата визия да ви допада...

Черна дупка...

Преди малко ми пратиха нещо по Кю-то... Ето как човек си пати от алчността:


Игра: за щастието

Потънал в ежедневните си задачки и приключения "вятърът" довя при мен не една, а цели две покани да се включа в поредната верижна игра, а именно за щастието. Много харесваните от мен как пишат Таня и Христина пожелаха да чуят (по скоро видят) какво ми доставя удоволствие и ми носи щастливи преживявания. Благодаря за добрите думи, дами!

Идеята на тази игра е да бъдат изброени 6 неща, които ме правят щастлив и да прехвърля "топката" към други 6 четени от мен блогъри. На пръв поглед не толкова трудна задача, но да видим кака ще се окаже всъщност... :-)

Няма да изброявам с цифри първо, второ и т.н., за да не си помисли някой, че ги степенувам по важност. Въобще не е така и според мен щастието, което донася "нещото" е красиво за дадения момент, за дадения човек, за дадено място. Няма как да се направи съпоставка и подреждане в стълб по важност.

Невероятно щастлив ме прави среща с някого, който прилича на мен... Какъв е той ли? Аз се определям като: непоправим филантроп (за това "избрах" да живея на Земята), хаотичен (не мога да издържа прекалено дълго на едно място. Трябва да се движа във времето, пространството, мислите, мечтите, реалността...) и се радвам, ако открия подобни черти у другия. Разбира се всеки си има поглед и призма, през която пречупва погледа за другите.

Да, както Таня отбеляза, ходенето по концерти ме прави изключително щастлив! Емоцията на тези събития и енергията, която извира от тях ме карат да се чувствам истински жив! Фактът, че мога да видя и чуя любима група от музиката, която харесвам и хората, около които се намирам, скачам, викам, пея, ме изпълват с несравними чувства... на върховно щастие, което ще мога да запомня за много време. Щастлив съм и, че мога да намеря, (макар и трудно понякога) думи, с които да изразя преживяното. Приказните стихове в повечето песни, красотата на музиката и колорита на групите и изппълнителите са неща, които се радвам, че мога да преживея, да бъда техен свидетел.

Планината! Това е нещо, което успява да ме накара да бъда щастлив до крайна степен! Често, ако намеря свободно време и имам възможност, посещавам планината (не искам да конкретизирам коя... всяка една е уникална с нещо свое). Планината ме успокоява и дава възможност да се докосна до нейните великолепни тайни, да ги съзря и да им се насладя. Доброто отношение към нея ми позволява да получа и нейната "благословия" за добра разходка :-) Определено Планината е тази, която ще определи дали да я погъделичкаме по склоновете или не. Тя е като една красавица, която има има нужда да се грижиш за нея и да се наслаждаваш на волята й.

Не съм суеверен и бягам от суеверито, защото съм вярващ, а суеверието е колебание в правотата... (но да не разискваме тази тема сега :-)) Та, не съм суеверен, но искам да спомена, че именно грижата към планината и доброто отношение към нея са предопределяли "оцеляването" ми сред нея: Преди няколко години в Пирин се заинатих, изкачвайки един връх и, въпреки упорството му, аз продължавах и продължавах. В един момент се подхлъзнах и увиснах на двете си ръце над пропаст от около 20-30 м. Вярвайте ми, животът наистина преминава като на филмова лента... В друг случай помня как един ден отидох на Витоша, за да си събера мислите. Ходейки умислен се подразних от изхвърлените десетки боклуци от разни "туристи". В една торбичка реших да събирам по пътя каквото намерех като отпадък. До слизането ми в София я напълних. Само, че като слизах по склоновете видях най-удивителното нещо до сега: над цялата ни столица имаше гъста облачност и падаха мълнии на всеки метър! Беше удивително - да наблюдавам гневът на природата... Като слязох долу видях, че града беше "удавен", а аз бях сух... Късмет може би...?

Друго нещо, което ме прави истински щастлив е срещите с приятели и "убиването" на свободното време сред тях. Почти няма нищо по-приятно от изпиването на някоя и друга бира с приятели и разговори за преживелиците от ежедневието. За жалост все по-рядко мога да се наслаждавам на това, защото всеки е зает с делата си и не винаги успяваме да се виждаме, но направим ли го знаем, че е добра среща :-)

Щастлив съм, че имам добро семейство, което винаги ме е карало да се гордея с тях. Това са хора, които са постигнали сами всичко в този живот и са доказали, че са честни и добри хора! Благодарение на тях и аз съм такъв, какъвто ме познават всички и оценяват по един или друг начин.

Щаслив се чувствам и когато допринеса с някое дело за общо благо. Затова и може би често се намъквам да участвам в разни дела на фондации, дружества и т.н. Визирам повече и една определена фондация, която се занимава и с проблеми, които самия аз имам. Истинско удоволствие да знам, че мога да помогна на всеки, който, за съжаление, има подобни на моите затруднения. Десетки пъти съм получавал благодарности по Кю или мейл, защото съм успял да помогна или вдъхнал кураж на някого. Това е безценно! Знам го, защото и аз съм преминал през този път и знам какво е да ти "протегнат ръка".

Щастлив ме правят и други неща, но да не прекалявам :-) Ще ми се да разбера какво кара Fenia, Ratm, Гер, Златката, Миро и Сиската да изпитват щастие и не само, защото правилата на играта го изискват, а защото ми е любопитно да прочета и за вашите щастлви мигове.

Crematory - концертът!

Все оставям блогването на спомените ми за великолепния концерт на Crematory за подходящ момент, който обаче импулсивно реших, че е дошъл днес. Концертът се състоя в София в зала "Христо Ботев" на 27 септември. Статията си стои в черновата и прашасва недовършена... Не е честно спрямо прекрасните спомени от изживяното през тази септемврийска вечер... Време е да се потопя във вихъра на изживяното от вълшебната готическа вечер, дирижирана чудесно от немските легенди Crematory!

Вечерта на двадесет и седмия ден в деветия месец от годината с триста шестдесет и шест дни на осмата такава от третото хилядолетие на новото време в София се стекоха повече от 2000 поклонници на готик метъла. Всички идваха за "службата" на легендите Crematory - едни от най-верните последователи на мистичния метъл!

"Поклонението" беше организирано отново от "Art BG", които за пореден път убедиха, че умеят да организират концерти с лекота. За доброто посрещане на поклонниците, а другояче казано феновете в черни дрехи, се погрижиха две български банди: The Revenge Project и Hyperborea. Тези две групи се представиха доста добре и особено добро впечатление у мен остави The Revenge Project със своят по-мелодичен метъл и чист звук. Момчетата от тази бургаска банда изпълниха сет изцяло с авторски парчета и напълно заслужено обраха овациите на почти всеки в залата. Успяха да ме впечатлят с почти едночасовата си изява!

Hyperborea максимално ме затрудниха с това да разбера защо бяха поканени да подгряват готик метъли с oldschool death metal... Не, че не свирят добре, но шумотевицата им за малко щеше да прекърши очакванията, които имах. Раздвам се, че тяхната изява беше кратка :-) Hyperborea бяха на сцената малко повече от половин час.

Залата вече беше полупълна и въздухът вътре нажежен до червено, а очакваните Crematory щяха още повече да накарат публиката да остане без дъх. Време беше голямата "служба" да започне и поклонниците да се потопят във вихъра на шеметния метъл, с който Crematory щяха да ни "изпепелят". Тази жертва си залужава, защото Феликс, Матиас Хехлер, Катрин Гогер, Харалд Хайне и Маркус Юлих умеят да превръщат всяка своя изява в "служба", която възвисява високо, високо и да държат последователите си в дълъг транс...

В 21:00 ч. след интрото Mit Direktem Ubergang залата бе на ръба да се разпадне след като на сцената излязоха именно Crematory. Едва ли имаше фен, който да вярва преди концерта, че звукът в залата ще бъде чист и лошата акустика ще бъде премахната. Организаторите обещаха преди концерта, че ще се справят с всички звукови дефекти на залата. "Христо Ботев" определено не е най-доброто място за концерти, особено ако те трябва да са на групи от величината на Crematory. Невероятно, но факт е, че с първите акорди на "Remember" гръмките обещания се оказаха реалност! С много желание, пари и техника кофти звука в залата беше преобразен и изчистен до неузнаваемост! Това само можеше да ни радва, защото предстояха поне два часа с музиката на немските крале на готик метъла!

Феликс и Матиас Хехлер накараха всички да изпаднат в транс с

I remember the mirror, deep inside I feel the pain
I remember the reason, suffering unto the change

I remember the mirror, deep inside I feel the pain...

Веднага след новите "спомени" прозвуча и нещо, което наистина предизвика такива у по-старите фенове на групата, а именно "Eyes of Suffering". Малко неочаквано, но много намясто, за да превърне залата в "арена на болка и страдание"...

За последвалите я "Fly" и "Tick Tack" големи аплодисменти трябва да получи Катрин Гогер, защото с клавира си накара повече от 2000 верни фенове на групата да "полетят" във вихъра на тиктакащото ежедневие...

Tick Tack Tick Tack die Zeit verrinnt
Tick Tack Tick Tack das Spiel beginnt

Нямаше как всичко това да бъде само "три секунди пълни с омраза и скръб". Време беше поклонението да продължи с "молитви" и ударно с "Pray", на която нямаше човек да не знае текста, с който да помага на вокала:

Pray for me, now pray for me
Cry before you die, before you die
Pray for me, so pray for me
Die for your sins

Милост нямаше и канонадата от сипещи се над главите ни класики продължи с "Hollenbrand", "Tears Of Time" и "Revolution" - истински бисери, които все повече "отвличаха" публиката по течението на реката от звуци...

Аз плавах по течението с:

The beginning of the age - to start revolution
now break and leave their cage - time for revolution
take those traitors away from us - and start revolution
giving back belief and trust - so live the revolution

Феликс демострираше топло отношение към публиката и впечатляваше с размахването на родния ни трибагреник и доста чистите поздравителни слова на български. Успяваше да докосне публиката не само с великолепните си изпълнения и топлото отношение, но със скромността и непринудеността. Това поведение на вокала и всички членове от групата накараха присъстващите в залата да се почувстват специални, а не свидетели на поредния протоколен концерт, на който присъстваха!

По време на излизането на сцената на музикантите клавирът Катрин изведе и дъщеричката си, която остана приседнала в дъното до самия край. Малката Crematory-щерка, "обезопасена" с розови слушалки видимо беше свикнала с обстановката и по никакъв начин не се притесняваше от факта, че е сред мама и тате, които "горяха" хората с безмилостната си музика. Малката даже взе участие във финалния поклон на групата, качена на раменете на човек от екипа.

След "Ist Es Wahr", "Left The Ground", (на която някъде из между

Left the ground,
Touch the skies, just like butterflies,
Leave the thoughts behind,
let the sun go blind...

изгубих голяма част от гласа си) и "Kein Liebeslied" дойде време на класиката "The Fallen"!

Очаквано на тази песен екстазът обля с пълна сила и последния фен в залата и всеки пееше с цяло гърло, помагайки на музикантите, (някои обаче определено пречеха :-)) Сенките ни ни напуснаха след началото на "Shadows of Mine", оставяйки възможност да си поемем въздух, защото предстоеше финалната част на концерта, а за там всяка глътка кислород щеше да е необходима. Това се потвърди, защото "When Darkness Falls" ни обгърна с мрак и не остави никого да диша спокойто, а да помага на Феликс е текта:

When darkness falls, forever we all will know
There will be no sanity, no healing, no eternity
Dragons fly to the burning sky
When darkness falls, the end will call

Последва "I Never Die" и нова вълна от гласове, които помагаха на Феликс с текста:

I never die before - I hear your voice
I never die before - you have no choice

I never die - I never die


Великолепен кавър на "Temple of Love" на The sisters of Mercy накара цялата зала да се потопи в псента и да влезе в "храма на любовта" и изпита "болката" от нея:

In the temple of love - shine like thunder
In the temple of love - cry like rain
In the temple of love - hear my calling
In the temple of love - hear my name
...
In the temple of love - is falling down

С баладата "Perils of the Wind", изпята почти самостоятеллно от Матиас Хехлер, подкрепян от цялата публика, завърши и шеметния концерт на Crematory в онази вечер на двадесет и седмия ден в деветия месец от годината с триста шестдесет и шест дни на осмата такава от третото хилядолетие на новото време... Вечер, която всеки дръзнал да се яви пред титаните на готик метъла ще помнят вечно. Вечер, която беляза сърцата на тежката музика в България завинаги и да помнят, че са присъствали на една "служба", която ги е пречистила во век!

Пълен сетлист от концерта:

Intro Mit Direktem Ubergang
01. Remember
02. Fly
03. Eyes Of Suffering
04. Tick Tack
05. Greed
Intro - Klagebilder
06. Pray
07. Hollenbrand
08. Tears Of Time
09. Revolution
10. Ist Es Wahr
Intro - Resurrection
11. Left The Ground
12. Kein Liebeslied
13. The Fallen
14. Shadows Of Mine
15. When Darkness Falls
Intro - Shining
16. I Never Die
17. Temple Of Love
18. Perils Of The Wind

Направих малко снимки, които не претендират за качество, но могат да допълнят статията и я направят по-цветна :-)

The Revenge Project


Hyperborea



Crematory




Firewind отлагат концерта в София

През последните дни в Гърция е "горещо" след трагичния инцидент, в който полицай уби 15-годишно момче; последваха безредици и масови обществени протести. Това накара и Firewind да отложат концертите си в Солун, Атина и София. Официалното съобщение, което групата разпространи е:

Вследствие от пълната анархия, безредиците и хаоса, настъпили в последните дни в Гърция, за наше огромно съжаление се налага да отложим концертите в Гърция и България, които трябваше да се състоят в края на седмицата.
Ситуацията тук не е безопасна за никого в момента и е извън нашия контрол да направим така, че тези концерти да се състоят. Оценяваме вашето разбиране и подкрепа!
Концертите се отлагат за следните дати:
Firewind+ Eldritch
(специален гост: Tara Teresa)
Петък 9 януари 2009 – София, България, клуб "Blue Box"
Събота 10 януари 2009 – Солун, Гърция, "Principal Club Theater"
Неделя 11 януари 2009 – Атина, Гърция, "Gagarin 205"

До всички, които вече са закупили своите билети: Билетите са валидни за новите дати!

Искрено се надяваме, че ситуацията ще се успокои и съвсем скоро ще бъдем заедно с вас!

Искрено ваши,
Firewind

16.6 на Primal Fear

Primal Fear обявиха работните заглавия на новия си албум "16.6", който се очаква да излезе в началото на следващата година! Аз лично го очаквам с нетърпение, защото тази немска пауър метъл банда е постоянно присъстваща в музикалната ми листа и почти всеки ден релаксирам с тях :-)

Песните, които ще са включени в новия албум вероятно ще се казват:

01. Six Times Dead (16.6)
02. Smith & Wesson
03. Soar
04. Riding The Eagle
05. Black Rain
06. Lightning
07. Time
08. Night After Night
09. Killbound
10. Don't Fuck With My Life
11. No Smoke Without Fire
12. The Exorcist
13. Torn
14. Scream

До този момент музикантите Ralf Scheepers (бивш вокалист на Gamma Ray и настощя на Primal Fear), Magnus Karlsson (китара), Henny Wolter (китара), Mat Sinner (баскитара и вокал) и Randy Black (барабани) имат 8 студийни албума, а цялата им дискография включва: Primal Fear (1998), Jaws of Death (1999), Nuclear Fire (2001), Horrorscope, (2001), Black Sun (2002), Devil's Ground (2004), Seven Seals (2005) и New Religion (2007).

Вярвам, че "16.6" ще бъде добър и ще се придържа към утвърдения стил на групата в музикално и лирично отношение - за връзката между войните и политиката, религиозните войни, идолите, които си създават хората и т.н.

За да добиете представа ви предлагам да видите еди еклипна тяхна песен - Armageddon:


ICQ spam

Аз съм от "старата генерация" и ползвам АйСиКю. Не харесвам Скайп и ползвам тази програма само за трансфер на големи файлове, защото P2P я прави перфектна в това отношение!

В ICQ обаче хвърчи страшно много спам и постоянно се получават съобщения с какви ли не идиотии. Преди малко получих следната дебилщина:

Отправьте SMS на номер 5537 434 37160 (пробел между 434 и 37160) и получили 10 доларов на счёт. Если не получается отправить на 5537 - отправляй на 1161

Както и още един: отправьте sms на номер 3649 с текстом 401KK-7595 и получили 10 доларов на счёт

Смятам да направя и аз един спам message с текст: Изпрати ми 10 лева на следната банкова сметка и ще ти пратя SMS! Ако изпратите още 10 лв. ще получите втори с благодарности!

Хора всякакви... и аз имам правото да се надявам! :-)

P.S. Читателю, не изпращай SMS на 5537 434/37160, моля! Не искам да ме обвиниш после в дребна измама!