Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Игра: за щастието

Потънал в ежедневните си задачки и приключения "вятърът" довя при мен не една, а цели две покани да се включа в поредната верижна игра, а именно за щастието. Много харесваните от мен как пишат Таня и Христина пожелаха да чуят (по скоро видят) какво ми доставя удоволствие и ми носи щастливи преживявания. Благодаря за добрите думи, дами!

Идеята на тази игра е да бъдат изброени 6 неща, които ме правят щастлив и да прехвърля "топката" към други 6 четени от мен блогъри. На пръв поглед не толкова трудна задача, но да видим кака ще се окаже всъщност... :-)

Няма да изброявам с цифри първо, второ и т.н., за да не си помисли някой, че ги степенувам по важност. Въобще не е така и според мен щастието, което донася "нещото" е красиво за дадения момент, за дадения човек, за дадено място. Няма как да се направи съпоставка и подреждане в стълб по важност.

Невероятно щастлив ме прави среща с някого, който прилича на мен... Какъв е той ли? Аз се определям като: непоправим филантроп (за това "избрах" да живея на Земята), хаотичен (не мога да издържа прекалено дълго на едно място. Трябва да се движа във времето, пространството, мислите, мечтите, реалността...) и се радвам, ако открия подобни черти у другия. Разбира се всеки си има поглед и призма, през която пречупва погледа за другите.

Да, както Таня отбеляза, ходенето по концерти ме прави изключително щастлив! Емоцията на тези събития и енергията, която извира от тях ме карат да се чувствам истински жив! Фактът, че мога да видя и чуя любима група от музиката, която харесвам и хората, около които се намирам, скачам, викам, пея, ме изпълват с несравними чувства... на върховно щастие, което ще мога да запомня за много време. Щастлив съм и, че мога да намеря, (макар и трудно понякога) думи, с които да изразя преживяното. Приказните стихове в повечето песни, красотата на музиката и колорита на групите и изппълнителите са неща, които се радвам, че мога да преживея, да бъда техен свидетел.

Планината! Това е нещо, което успява да ме накара да бъда щастлив до крайна степен! Често, ако намеря свободно време и имам възможност, посещавам планината (не искам да конкретизирам коя... всяка една е уникална с нещо свое). Планината ме успокоява и дава възможност да се докосна до нейните великолепни тайни, да ги съзря и да им се насладя. Доброто отношение към нея ми позволява да получа и нейната "благословия" за добра разходка :-) Определено Планината е тази, която ще определи дали да я погъделичкаме по склоновете или не. Тя е като една красавица, която има има нужда да се грижиш за нея и да се наслаждаваш на волята й.

Не съм суеверен и бягам от суеверито, защото съм вярващ, а суеверието е колебание в правотата... (но да не разискваме тази тема сега :-)) Та, не съм суеверен, но искам да спомена, че именно грижата към планината и доброто отношение към нея са предопределяли "оцеляването" ми сред нея: Преди няколко години в Пирин се заинатих, изкачвайки един връх и, въпреки упорството му, аз продължавах и продължавах. В един момент се подхлъзнах и увиснах на двете си ръце над пропаст от около 20-30 м. Вярвайте ми, животът наистина преминава като на филмова лента... В друг случай помня как един ден отидох на Витоша, за да си събера мислите. Ходейки умислен се подразних от изхвърлените десетки боклуци от разни "туристи". В една торбичка реших да събирам по пътя каквото намерех като отпадък. До слизането ми в София я напълних. Само, че като слизах по склоновете видях най-удивителното нещо до сега: над цялата ни столица имаше гъста облачност и падаха мълнии на всеки метър! Беше удивително - да наблюдавам гневът на природата... Като слязох долу видях, че града беше "удавен", а аз бях сух... Късмет може би...?

Друго нещо, което ме прави истински щастлив е срещите с приятели и "убиването" на свободното време сред тях. Почти няма нищо по-приятно от изпиването на някоя и друга бира с приятели и разговори за преживелиците от ежедневието. За жалост все по-рядко мога да се наслаждавам на това, защото всеки е зает с делата си и не винаги успяваме да се виждаме, но направим ли го знаем, че е добра среща :-)

Щастлив съм, че имам добро семейство, което винаги ме е карало да се гордея с тях. Това са хора, които са постигнали сами всичко в този живот и са доказали, че са честни и добри хора! Благодарение на тях и аз съм такъв, какъвто ме познават всички и оценяват по един или друг начин.

Щаслив се чувствам и когато допринеса с някое дело за общо благо. Затова и може би често се намъквам да участвам в разни дела на фондации, дружества и т.н. Визирам повече и една определена фондация, която се занимава и с проблеми, които самия аз имам. Истинско удоволствие да знам, че мога да помогна на всеки, който, за съжаление, има подобни на моите затруднения. Десетки пъти съм получавал благодарности по Кю или мейл, защото съм успял да помогна или вдъхнал кураж на някого. Това е безценно! Знам го, защото и аз съм преминал през този път и знам какво е да ти "протегнат ръка".

Щастлив ме правят и други неща, но да не прекалявам :-) Ще ми се да разбера какво кара Fenia, Ratm, Гер, Златката, Миро и Сиската да изпитват щастие и не само, защото правилата на играта го изискват, а защото ми е любопитно да прочета и за вашите щастлви мигове.

4 Коментар(а):

Таня Джекова каза...

Хубаво си го написал :-) Вече си мислех, че няма да се включиш.

Fobos каза...

Обещанието си е обещание :-)

Радвам се, че ти хареса!

trade каза...

ratm: Чак сега го виждам, нямам представа как съм го пропуснал.
Може би едната седмица болнични ми се е отразила.

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.