Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Фестивалът! - част 1

Очакванията за едно събитие са големи, ако носи етикет с надпис "рок фестивал"! Очакванията са още по-големи, ако този фестивал се провежда в рок столицата на България - Каварна! Очакванията стават огромни, ако жадуваш да видиш любими групи и изпълнители като Manowar, Alice Cooper, Slayer...

Моите очаквания се оправдаха, защото и тази година "Калиакра рок фест" беше повече от добър! Перфекционистите сигурно е намерят кусури, но апелът ми към тях е да се наслаждават на красивите мигове, защото ги пропускат с търсене на негативното. Казвам това, защото зачетох коментари за фестивала из интернет и... спрях след 10-тия. Стана ми неприятно, защото ни се предоставя възможност да видим и чуем групи от световна величина, а неблагодарниците плюят, хулят, обиждат и омаловажават труда на групите, организаторите... Няма да обръщам внимание повече на това, защото не искам да падам на ниво "пиянде, на които всичко му е криво", но ще кажа, че Жокер Медия и тази година съумяха да организират един спектакъл и утвърдят "Калиакра рок фест" като един от най-добрите музикални фестивали в света през годината! Евала!

Преживяното и тази година е много. Няма да се спирам на всичко, ще оставя и малко и за по-нататък :-)

Пътуването

Имах малко проблеми с уреждането на билетите за пътуването, но щастливата развръзка не закъсня и на 4-ти отпътувах с влак за Варна. Да, пропуснах изявата на Whitesnake и Def Leppard и доста съжалявах. Съжалявам повече, че неуредиците и дъжда са помрачили до максимална степен настроението на почти всички на ст. Академик.... Надявам се скоро да има реванш за всеки, отишъл на концерта на две от най-значимите AOR групи от Острова.

Влакът за Варна "почерня" от стотиците металяги, тръгнали към рок столицата на България! Заредени със солидно количество бира и настроение усещаха, че 8-9 часа път ще са само прелюдия към превземането на Каварна. Много от обикновените граждани съжаляваха, че са избрали дата 4-ти юли за пътуване с нощния влак за Варна. Но поне съзряха неща, които никога няма да искат да видят от техните синове и дъщери - пияни метъли се търкаляха след няколко часа по коридорите на влака, огласяваха нощната тишина с Hail and kill, чудеха се къде са им дрехите и защо Скот Кълъмбъс (дръм на Manowar) свири продължително време с едно и също темпо (явно чуваха "ударите" на колелетата на влака в познатия ритъм...). Доста жалка, но и безумно смешна картинка!

На сутринта влакът пристигна в морската ни столица и добре, че имах късмета да си запазя едно от малкото места в кушет вагона навръщане. Умишлено изчаках малко, за да се разсее тълпата за автогарата, защото там предстоеше нова битка за места - за маршрутките за Каварна :-) Е, и тук късмета ме споходи и успях да се кача на първата.

Настаняването

Каварна... едно голямо село, което се цивилизова (или по-скоро обратното) с появата на феновете от всички краища на страната, даже и на Балканите и цяла Европа, защото се събират хора не само от България, но и от Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Турция, Германия, Австрия и т.н. Както каза една местна жителка на хлапето си: "тез с чиерните дриехи - метълити пак дойдоха. Пази се!" :-)

Миналогодишната ми хазайка беше запазила място! Преди няколко месеца като се чух с нея ме уверяваше и обещаваше: "като на майка ти казвам, няма да те оставя на улицата!" Много майки, много нещо... :-) Само, че тогава я познавах само като Живка..., а сега се е превърнала в Живка Кожудера, явно виждаща всеки един чернодрешко като пачка пари. Все едно... това не успя да помрачи настроението ни!

Още на отиване към къщата на леля Живка срещнах двама младежи, които се оказах мои съседи по стая. Даже си разменихме стаите, защото щеше да им е некомфортно на малкото легло, което беше предварително предвидено за тях. По-късно те ме обвиниха, че съм вътрешно лице и уше на Кожудера и всяка сутрин докладвам и доноснича :р В кръга на шегата разбира се! Повод за това имаше и фланелката ми "Я работаю в КГБ", от която всеки се впечатляваше и искаше да снима :-)

Преди концерта на Manowar исках малко да се поразходя из града. Видях страшно много приятели и познати. Част от тях очаквах да срещна, защото на подобни места човек никога не е сам! Запознах се и с много хора, които сме обединени от общата идея да пропътуваме цяла България и да видим любимите си изпълнители. С няколко думи - тридневен метъл фестивал, от който се очаква да ни отреже главите!

Концертът на Manowar

След тричасовата си изява миналата година Manowar показаха голямо уважение към българските си фенове! Химнът на страната ни, повече от две дузини изпети песни, подаръци към публиката и хвалебствени слова. Тази година трябваше да предстоят още нови изненади. Доста от тях бяха предварително разкрити - хорът на Софийската филхармония и музикантите от нея щяха да са солиден съпорт на няколко от песните на групата; химнът, подкрепен именно от хорът; борбата за рекорд на Гинес за най-дълъг концерт и The crown and the ring, изпята за пръв път на живо - 20 години след създаването си! Очакваше ни незабравимо шоу!

Моите лични очаквания се оправдаха! Искам само да вмъкна, че бях повече притеснен от миналата година, защото тогава щях да видя едни от любимците си за пръв път на живо и исках да се представят както заслужава всеки, чакал ги толкова много години в България! На "Калиакра рок фест 2008" Manowar показаха, че държат на феновете си и няма да допуснат никога да бъдат разочаровани!

За огромно щастие тази година ни беше спестено това да изслушаме руснаците от Sixth Sense, които миналата година подгряваха Кралете на метъла. За сметка на това отново се появиха познатата ни вече и доста добра симфонична метъл група HolyHell. Все още не "узрели", но "разцъфтяващи" изсвириха познатите няколко песни, както и две нови, които ще включат в предстоящия си албум. Направиха и няколко кавъра, справяйки се доста добре. Вокалистката Maria Breon се е разхубавила и този път на мен ми изглеждаше доооста по-добре! Малко изненадан останах, че не изпълни заедно с Ерик Адамс Phantom of the Opera... но и без тази песен подгрявката беше на ниво!

Точно преди Кралете да забият в земята всичко и всички с шеметен метъл на сцената излязоха от организаторите, които обявиха намеренията на Manowar да поставят рекорд на Гинес! Всичко беше готово и шоуто трябва да започне!

Manowar забиха в първите часове песни от по-ранните си албуми, тези, които като чели българската публика по-малко познава. Заслужаваше си обаче да се чуят парчета, които дори и в Германия рядко се чуват на живо - Heavy Metal Daze, Fast Taker, Shell Shock и т.н. Няма да се впускам много в подробности, защото сетлистът е огромен и ще ви отегча достатъчно, ако трябва да правя коментар за почти всеки скъпоценен камък от звездната дискография на групата!

Интересното е, че вместо Scott Columbus на барабаните беше Rhino, настоящ барабанист на HolyHell и бивш на Manowar. Няма информация защо Скот не присъстваше тази година в Каварна...

Джоуи ДиМайо от време на време съобщаваше колко време вече свири групата и питаше дали ни стига за тази вечер, а в отоговр естествено получаваше едно НЕЕЕЕ! Страстите се охлаждаха все пак с някое дръм или бас соло, защото няма как музикантите да издържат часове без да си поемат дъх. Представям си... под прожекторите на сцената температурата сигурно е поне 45 градуса... На публиката също й трябваше малко почивка защото главите, ръцете, гърбовете и ушите свисятаха и хрущаха! Шоуто обаче трябва да продължи!

В един момент на сцената излязоха и музиканти от Софийската филхармония, както и хор. Струнните музиканти бяха само жени, а хорът мъжки! Такива са били изискванията на групата. А и не сгрешиха, защото "рамото", което "удариха" за следващите няколко песни беше изключително!

Превърналото се вече традиционно изпълнение на "Мила родино" беше изпято от Ерик Адамс с голямата подкрепа на хора и прозвуча доста "по-тежко" от миналата година! Кралете заслужават овации за перфектната работа по метъл аранжимента, както и перфектния български на Ерик! За мнозина е изтъркано вече да се пее химна на страната ни, но жеста е голям и е глупаво да бъде омаловажаван!

За мен най-очакваната песен, освен Heart of Steel, Wheels of Fire и Hail and Kill от албума Kings Of Metal бе The Crown and the Ring! Както в началото споменах никога до сега не е изпълнявана на живо, никога не е "излизала" от студио, поради спецификата на симфоничното звучене и липсата на хор. Сега обаче с помощта именно на Софийската филхармония Manowar подариха Пръстенът и короната на хилядите си български фенове! Велико!

Официално след тази песен и красива заря по време на нейното изпълнение, след 4 часа и 23 минути концертът трябваше да приключи. Музикантите благодариха на всички, обещаха да дойдат отново... Публиката отказа да си тръгне, въпреки, че барабаните на Rhino бяха започнати да бъдат опаковани. Няма как - феновете ревяха за още и още. А Джоуи ДиМайо се чудеше в началото дали ще издържим! :-) След великолепен бис той обяви 4 часа и 55 минути... "Защо да не ги направим 5 часа", изрече той и публиката му благодари с мощни скандирания :-)

Един от феновете успя да прескочи оградата и отскубне от охраната. Запътил се към сцената охранителите все пак го сграбчиха за раменете, но той продължаваше да "драпа" към сцената и да протяга ръка към Ерик Адамс. Ерик го забеляза и го плесна през ръката, а фенът се отпусна и "полетя" щастлив, докато охраната го връщаше в публиката. Този човек в момента беше най-щастливия фен на Manowar! :-)

Все в един момент трябваше да има финиш... Джоуи ДиМайо искаше да благодари на всички, които присъстваха на стадиона в Каварна с един тост. Поиска да му донесат българска ракия :-) Донесоха на всички музиканти, които изпиха по 50 мл. на екс. За Джоуи нямаше проблем, но Ерик Адамс се омота и започна да пелтечи. Добре, че свикналия на лютата алкохолна напитка басист Джоуи му взе микрофона и му предостави възможността само да пее :-)

Приказката Manowar на "Калиакра рок фест 2008" приключи... Аз съм щастлив, защото петчасов сет с една от най-добрите хеви метъл групи е да изживееш нещо бленувано; да постигнеш нещо голямо... задоволството е огромно и спомените вечни!

Звукът разпиля главата ми, вътрешностите ми и разби на пух и прах идеята да се наспя спокоен след концерта. Нямаше как да не съм подвластен на музиката на Кралете и да си я припявам прибирайки се у "дома", в квартирата на леля Живка. Краката не ме държаха, но силата на Heart of Steel ме крепеше...

Това е приблизително точен сетлист от концерта:

01. Manowar
02. Death Tone
03. Heavy Metal Daze
04. Fast Taker
05. Shell Shock
06. Dark Avanger
07. William's Tale
08. Battle Hymn
09. Warlord
10. Hatred
11. Revelation
12. My Spirit Lives On
13. Each Dawn I Die
14. Kill with Power
15. Hail to England
16. Army of Immortals
17. Black Arrows
18. Bridge of Death
19. Animal
20. All Man Play on 10
21. Guyana (Cult of the Damned)
22. Thunderpick
23. Blow Your Speakers
24. Carry on
25. Violence and Bloodshed
26. Defender
27. Drum Solo (Armour of the Gods)
28. Drums of Doom
29. Black Wind Fire and Steel
30. Wheels of Fire
31. Kings of Metal
32. Pleasure Slave
33. Sting of the Bumblebee
34. Warrior's Prayter
35. Blood of the Kings
36. Kingdome Come
37. Heart of Steel
38. Hail and Kill
39. Die with Honor
40. Warriors of the World
41. Мила Родино
42. The Crown and the Ring

Бис:
43. Fighting the World
44. The Oath
45. Thor (The Powerhead)
46. Blood of My Enemies
47. March for Revenge

Летвата е много високо вдигната дори и за Manowar. Много хора биха казали, че всичко това е показно. Но аз ще изразя само възхищението си от случилото се и ще подмина с усмивка всяко подобно мнение, защото аз бях там, аз видях и усетих за втори път великата музика на Кралете на метъла!

Направих малко "снимки" с познатото телефонче. Можех да снимам и с фотоапарат, но Олимпуса не би се справил добре на тъмно, а и спомените ми са по-ясни и ценни. Не ми се щеше да "видя" концерта през обектив!

HolyHell:




Manowar:


3 Коментар(а):

ratm каза...

Много добре написано.
Бравос.
Чакаме част 2.

Христина каза...

Добре дошъл !

Много хубаво си описал това невероянто изживяване :)

Fobos каза...

Благодаря ви, Димитър и Христина!

Изживяването наистина беше велико и трудно намирам думи да го опиша.

Утре ще напиша и втора част. Всяка минутка от фестивала и събитията около него си заслужават!