Поредната блог-игра пълзи из нета :-) Беше ми прехвърлена и ще бъда добро дете, като ще се включа в нея и ще я продължа.
Прочитайки обаче идеята се замислих над доста неща: Не желая да променям нищо, не желая да си представя свят, в който нещата да са ABSOLUT-но подредени от представите ми за "хубаво/лошо", "справедливо/нечестно", "слънчево/облачно" и т.н.
Аз си живея в свят, който не се контролира само от мен. Не съм сам в него няма да успея да си наредя ABSOLUT-тен такъв. Харесва ми или не случващото се в него е реално и ABSOLUT-но истинско!
Ще се загуби великата илюзия - неизвестното, ако наредя и абсолютизирам в представите си уникален свят, в който ще трябва да живея. Вие сте там - приятелите, както и лошотиите, красивите мигове, дъждът, слънчевото време, мръсотията, завистта, мечтите...
Не... не ми идва вдъхновение да ABSOLUT-изирам. Моят свят не ми харесва понякога, но си е моят, скъпоценен, единствен.
Прочитайки обаче идеята се замислих над доста неща: Не желая да променям нищо, не желая да си представя свят, в който нещата да са ABSOLUT-но подредени от представите ми за "хубаво/лошо", "справедливо/нечестно", "слънчево/облачно" и т.н.
Аз си живея в свят, който не се контролира само от мен. Не съм сам в него няма да успея да си наредя ABSOLUT-тен такъв. Харесва ми или не случващото се в него е реално и ABSOLUT-но истинско!
Ще се загуби великата илюзия - неизвестното, ако наредя и абсолютизирам в представите си уникален свят, в който ще трябва да живея. Вие сте там - приятелите, както и лошотиите, красивите мигове, дъждът, слънчевото време, мръсотията, завистта, мечтите...
Не... не ми идва вдъхновение да ABSOLUT-изирам. Моят свят не ми харесва понякога, но си е моят, скъпоценен, единствен.
0 Коментар(а):
Публикуване на коментар