Нямах възможност да присъствам на концерта на Deep Purple вчера (01 ноември) в зала "Фестивална", но ще си позволя да публикувам статията на сп. Про-рок, защото винаги са съдържателни и обективни.
"Готови ли сте за рокендрол тази вечер?" - с този боен вик на блестящо изрусения Емо Анчев от Конкурент беше открит дългоочакваният и разпродаден за по-малко от месец концерт на легендите Deep Purple. Изборът на подгряваща група ще остане в аналите на българския промоутърски бизнес като една от най-големите изненади - вместо втръсналите АХАТ и Б.Т.Р., за съпорт бяха избрани забравените бивши лаурети на "Златния Орфей". И макар че по време на петте им песни преобладаваха стойкаджийските, а не музикалните достойнства, Конкурент свършиха работата си - раздвижиха (предимно дамската част от) публиката, която пя с тях и дори вдигна запалки, мобилни телефони и други подръчни материали по време на баладите им. Емо Анчев, същински клонинг на Roger Daltrey и Robert Plant, маневрираше из цялата сцена във фалическа поза с микрофона и надъхваше успешно публиката.
Точно половин час след изявата на Конкурент шлагерната музика от уредбата спря, светлините угаснаха и препълнената зала "Фестивална" стана свидетел на четвъртия концерт на Deep Purple у нас. Шоуто започна още от първата песен "Pictures of Home", в която всеки от четиримата инструменталисти интерпретира наново оригинала, а Steve Morse изсвири за няколко секунди основния риф от класиката "Child in Time", която иначе не чухме. В следващите около час и 45 минути предвидимото разочарование беше Ian Gillan. Колкото и талантлив глас да има, редовната злоупотреба с него (нищо чудно да е имало такава и преди концерта в София) само излага групата. Големият резил на Gillan дойде на "Knocking At Your Back Door", където няколко пъти не влезе навреме и откровено фалшивееше. Иначе ако се абстрахираме от някогашния гений на Ian, не бихме останали толкова разочаровани, но самият той е виновен за високите стандарти, които е поставил. За сметка на това останалите музиканти свършиха обичайната си перфектна работа. Steve Morse изнесе двучасова лекция защо тази група няма нужда от Ritchie Blakmore, като преправи повечето му сола и не спря да вади всеки тон с кристална чистота. Внимание заслужава минорната му импресия "Contact Loss", в която сякаш беше събрал цялата мъка на света. Don Airey пък доказа, че е свършено с някогашното му битие на наемен свирач и се вмести отлично в концепцията на Purple. Не пропусна да уважи българския фолклор, вкарвайки неравноделен такт в солото си. Репертоарът на групата беше нареден като за една компилация "Best of Purple with Gillan", като особено внимание беше отредено на шедьовъра "Machine Head", от който бяха изпълнени пет песни. Малко странен беше изборът на бис, който включваше "Hush" (на която и ритъм-секцията Glover-Paice поразкърши пръсти и показа майсторство) и "Black Night". Преди това звучаха "Space Truckin'", "Perfect Strangers", "Lazy", "Highway Star", "Smoke on the Water" и др. И ако концертът беше сравнително рутинен, то публиката беше всичко друго, но не и това. Около 6500 фенове (със сигурност най-посетеният концерт във "Фестивална") се раздадоха изцяло. Групите, които имат толкова солидна аудитория у нас, са малко, но ако говорим за групи, които имат толкова солидна аудитория почти само у нас, то Purple са вероятно единствените. Причините за неугасващата им и несъизмерима спрямо реалностите популярност никога не ще разберем, но фактите са налице: половин час след края все още имаше хора, които да тананикат рифа на "Black Night". Атмосферата и всенародната обич направиха този концерт необикновен.
Относно техническата страна на нещата - организаторите от "Balkan Entertainment Company" и "Z-Rock", чийто първи рожден ден бе повод за събитието, се постараха максимално и компенсираха за гафа си да изчерпят предварително промоционалните билети от 30 лв. "Фестивална" има славата на една от най-неподходящите концертни зали от гледна точка на звук, но по-добро от онова, което чухме на Deep Purple не можеше да се извади. Инструментите се чуваха сравнително отчетливо, а на моменти дори се различаваше бас, което рядко се е случвало на концерт на същото място. Правилно решение за разположение на сцената – вместо по средата, тя беше в единия ъгъл, което е доказано по-добрият вариант. Организацията на влизане беше безупречна, а Конкурент се появиха на сцената точно навреме - все неща, които по света най-често са задължителни, но тук сме свикнали да ги приемаме за приятна изненада.
