Fobos

В събота (12.04.2008 г.) от 14:40 часа по bTV ще бъде излъчен филма Ел Капитан - документален разказ за изкачването на 1068 метровата отвестна скала Ел Капитан, която се намира в американския национален парк "Йосемити", Калифорния! Участници в това доста екстремно начинание са Дойчин Боянов, Николай Петков и Михаил Михайлов. Убеден съм, че адреналина ви ще се покачи след като изгледате този интересен разказ за "лудостта" на тези трима катерачи, познати с великолепни изкачвания от преди това! Позволявам си да публикувам разказ на Вертикален свят за изкачването на Ел Капитан:

Биг уол (голяма стена) е един от най-екстремните стилове в катеренето. За някои да пълзиш по отвесна одялкана като с нож скала, стотици метри висока е лудост. Докато със спортно катерене у нас се занимават доста млади хора вече, то почитателите на биг уол все още се броят на пръсти. Трима от тях са софиянци, изкачили току-що прочутата 1068 метровата отвестна скала Ел Капитан, която се намира в американския национален парк "Йосемити", щата Калифорния. Тук идват да се пробват катерачи от цял свят.

Спецификата на биг уола е, че катеренето е няколкодневно и се бивакува по стената. И другото, че се носи тежка екипировка. Обикновено един от групата е "товарното муле" - тегли повече от 70 кг товар. При биг уола ако не си носиш специална платформа можеш да "нощуваш" само на някоя скална площадка, широка толкова, колкото да се закрепиш, или просто висиш във въздуха, колкото да отмориш, разказва Михаил Михайлов, единият от участниците в това преживяване.

Тримата алпинисти са Дойчин Боянов, който през 2004 г. качи 8847 Еверест без кислородна маска. Вторият е Николай Петков, който няма нужда от представяне. Третият е 31-годишният Михаил Михайлов, известен като най-младият, изкачил преди 13 години връх Транго тауър в Пакистан - само 50 бяха успели дотогава да го покорят.

Тримата превземат отвестната Ел Капитан само 14 дни след пристигането си в зоната на прочутия маршурт. Изкачването на 1068 метра високата скалата е тест за алпинистите - тя е широка няколко километра и е много важно откъде ще я щурмуваш.

Тримата софиянци тръгват към върха по тур, наречен "Носа". Това е един от най-красивите, но и най-предизвикателните биг уол турове в света - най-високата и най-изпъкналата част на скалата. Правят само две малки репетици по два по-къси маршрута. През първия ден на същинското изкачване закъсняват, макар да са станали рано - пет минути преди тях са отишли да катерят двама японци. Налагаше се да изчакаме, разказва Мишо. Но след 200 метра ги изпреварват. Заради трафика в началото на "Носа" се стъмва 150 м преди да стигнат до скална площадка, подходяща за бивак. Не носят платформа и трябва да висят цяла нощ прави на въжетата. Тогава Мишо тръгва нагоре с челна лампа. "Виждах само осветената на няколко метра цепка и звездите", разказва той. Успяват да стигат по площадка и да спят "комфортно". На другия ден катерят по-бързо. И така атакуват стената 4 дни. "Напредваш, напредваш и като погледнеш надолу огромните борове, които са над 70 метра високи, постепенно заприличват на тревата, а към края на маршурата - на мъх", споделя Михаил.

Изкачването минава без инциденти, но при необичайно за сезона студено време. По средата на маршрута тримата са блокирани от внезапно развихрила се снежна буря, осуетила първоночалното решение за скоростно изкачване. Обикновено първият катери без раница, вторият и третият се движат по фиксирано въже. Последният носи цялата екипировка , което затруднява допълнително изкачването, разказва Мишо. При биг уол е друга техниката на катерене - няма как да не си заклещиш я ръката, я пръстите или крак в цепнатините, докато лазиш нагоре. Психическата ангажираност е много по-голяма, защото почти няма клинове и болтове за осигураване. Катерачът трябва да умее да постява клеми, френдове и други странни съоръжения за осигуровка, каза Мишо, който е защитил дисертация в областта на спортната тренировка. От 2005 г. е асистент в катедра "Теория на спорта". Двамата от групата за завършили НСА, а Николай - МЕИ. Заснели са филм, който ще бъде излъчен скоро по Би Ти Ви.

Пътуването им е цяло преживяване, май по-голямо от самото катерене - от летището се придвижват с метро от до жп гарата, после взимат рейсче за 15 долара до парка, защото наемането на кола за един месец е над $1000. Тримата софиянци се озововат в американския национален парк Йосемити, посещаван от 4 милиона туристи годишно. Катерачите са една от атракциите за туристите - изправят им се косите, докато гледат смелчаците, плъзнали по отвестната скала. "Из долината на парка Йосемити се движат безплатни екологични автобуси. Туристите са призовани да не карат колите си и да не замърсяват природата. И спазват забраната. Почти като на Витоша или в Борисовата градина", шегува се Мишо.

Катерачното турне на Николай, Дойчин и Мишо е съпроводено наистина с екстремни преживявания, свързани не само с катеренето, а с мечките, които тук се разхождат свободно. Предупреждават всички гости да не оставят никаква храна, която би ги изкушила. Тук животните се разходжат необезпокоявани, също като навремето елените и сърните в Борисовата градина, които помня от моето детство, допълва Мишо. Има сърни и и елени, катерици, но и мечки. Забранено е да бъдат доближавани и хранени, за да не станат зависими от цивилизацията. В къмпингите всеки турист е задължен да прибира храната в метални бокосове, които прокрадващите мечоци да не могат да отключат, иначе във всеки друг вариант те ще я отмъкват. Впечатляващото е, че всеки спазва безусловно правилата и поддържа фанатично чистотата на природата, за разлика от софиянци", подчертава алпинистът.