Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Почивка в Мелник

Миналата седмица бях в Мелник. Обикновено ходя там всяка година за по няколко дни, защото мястото е магическо и релакса пълен! Забележителната история, църквите и манастирите, меловете, природата - всичко това успява да ме зареди с много енергия! Обикновено всяка година слагам по някоя снимка, но сега ми се ще малко да разкажа (и покажа) местата, които всеки турист, отишъл в Мелник, трябва да види.

За самият Мелник няма да разказвам, защото информация има предостатъчно в интернет. Едно от най-забележителните места обаче е крепостта на Деспот Слав, до която през последните две години може да се достигне по изградена пътека. Много от хората, идващи в Мелник до скоро само бяха чували за останките от тази величествена крепост.


(план на Мелникшата крепост взет от Bulgarian Sastles)

Крепостта "Деспот Слав" е малкото укрепление най-старото и най-масивно военно съоражение в града, представляващо мощна самостоятелна крепост, с дебели 2 - 3,50 м. стени и кули. До наши дни са оцелели внушителни руйни, на места с височина до 8 - 10 м. Паметникът е реставриран частично след теренното му археологическо проучване. Архитектурният анализ и археологическите находки, съпоставени с историческите събития, показват четири периода на градеж на Малкото укрепление: един ранновизантийски, два средновековни и четвърти период, от който са преобладаващите останки в днес запазената руина, се свързва с деспот Алексий Слав (1208-1230 г).

Ето и няколко снимки:


В местността, където е разположена тази крепост (Платото) се намира и църквата „Свети Никола". Тя е най-старата и най-голяма църква в Мелник, епископска до началото на XIII в., митрополитска от XIII до средата на XVIII в. По план тя е трикорабна (бел. 1), триапсидна (бел. 2) базилика (бел. 3), с почти квадратен наос (бел. 4), с обособено предапсидно пространство, засводено с надлъжен полуцилиндричен тухлен свод, със среден кораб, извисявал се над страничните. Наосът е разделен на три кораба с два реда от по две колони и от разделителни за олтара стени, свързани в тържествена триумфална арка, дублираща арка на олтарната апсида.

В извивката на централната апсидна конха (бел. 5) има монументален синтрон с четири стъпала, в средата с митрополитски трон с пет стъпала, от двете страни с перила. Църквата е с притвор, странични галерии с водохранилище (от север) и камбанария (от юг), жилищна сграда(от запад) - всичките включени в общ архитектурен обем. Имала е великолепни стенописи от началото на XIII век.

Снимки на "Св. Никола":



На стотина метра на изток се намира манастирът „Св Харалампий" и Свети Архангели. С този манастир, който е най-ранен засега в Мелник, са свързани три преписки в Изборно евангелие от XI в., което се намира в Националната библиотека на Гърция в Атина. Първата от тях сочи евентуалната година на построяването му 1206 г. и предполагаемия ктитор (бел. 6) севаст Василий Вамбулинос. Установената планова и пространствена композиция на манастира е класическа. Той бил изграден като затворен архитектурен ансамбъл с полуоткрито преддверие с църква "Св. Йоан Продромос-Предтеча, с камбанария и с аязмо (бел. 7). Дворът е с голям наклон към западния край, в който е манастирския католикон. Той се състои от два еднокорабни едноабсидни наоса. Свети Архангели" и „Свети Харалампий" е без притвор и под общ покрив.Те са били богато украсени с двуслойна стенна живопис. Манастирът е преживял две тежки разрушения, при които в пропастта са се срутили значителни части от него, заедно със ската в края на XVI в. и през първата половина на XVIII в.

Снимки на „Св Харалампий" и Свети Архангели:



Още няколкостотин метра североизточно се намира манастирът „Света Богородица Спилеотиса" - „Света зона". Манастирът е изграден през 1209-1211 г. на мястото на монашески скит пещера (спелеон). Второто наименование "Богородица на Светия Пояс" е свързано с параклис на Атонския манастир Ватопед. В дарствена грамота от 1220 г. на ктитора на манастира деспот Алексий Слав, той е наречен „Деспотски и царски манастир". Първоначалната застроена площ на манастира е била около 1650 кв. м. Във времето, вследствие на земетръси по-голяма част от него е пропаднала в пропастта. Ежегодно на 31 август се провежда събор в чест на патронния празник на манастира.

Ето и сегашния му вид:




Преди да слезем обратно към Мелник искам да покажа няколко снимки, на които запечатените гледки спират дъха... На тези места аз отделям поне 2 часа, за да им се наситя и релаксирам:



Няма да прекалявам със снимките :-) Разходих се и до Роженския манастир, който е на 12 км. по шосеен път от Мелник, но само на 2 часа по пътека, която минава през Роженското дере. Уникални красиво! Само ще разкажа малко за самия манастир, защото до сега не съм го правил:

Роженският манастир е един от малкото средновековни храмове достигнали до наши дни във вид, близък до първоначалния, запазил автентичната си архитектура и монументална живопис. Намира се до с. Рожен, върху билото на висок хълм с изглед към върховете на Пирин и Беласица. Роженският манастир и църквата “Св.Рождество Богородично”, днес са най-големите в Пиринския край.

Основан е през 1220 г. и e един от най-старите манастири в България. В началото на VII в. манастирът е опожарен, а през 1715 г. започва обновяването на храма. В периода XIV-XVII в. е важен духовен и литературен център. Тук е имало калиграфско училище, монасите от което създават невероятното произведение на изкуството “Интерпретация на Йов”, украсено със 117 ръчно изработени миниатюри. За съжаление през 1647 г. то е отнесено в Йерусалим. Манастирската църква “Рождество Богородично” пази стенописи от 1597 г., 1611 г. и 1715 г. С висока стойност са иконите и забележителните дърворезби. Многоцветните стъклописи датират от 1756 г. и са единствените от това време в българските храмове. Освен църквата са запазени старата монашеска трапезария, манастирската костница и стопанските постройки. През XIX век запазва значението си като важно културно и религиозно средище в областта. Тук намира подслон през последните години от своя живот българският революционер Яне Сандански. До манастирската църква “Св. Св. Кирил и Методий”, построена по негово желание се намира гробът му. Сред най-честите гости на манастира и занапред ще се споменава името на Ванга. Храмовият празник е на 8-ми септември , в чест на раждането на Света Богородица.

Между безценните произведения на Роженския манастир е голямата Богородична икона, наречена Чудотворната икона. Историята й започва от времето на византийския Император Теофил, когато една вдовица от Никея хвърлила в морето своята икона, за да я спаси от императора. Иконата не потънала, а плавала дълги години към бреговете на Гърция и през 999 г. доплавала обкръжена с огнено сияние през портите на манастира Ивирон.

В Мелник и околията му човек наистина се зарежда с страшно много положителна енергия и винаги има желание да се завърне. Препоръчвам на всеки да отиде поне за един ден, за да усети колко красиво и приятно място е Мелник.

Пропускам да спомена за архитектурата, търговията с вино и знатните мелнишки родове. Няма как да опиша всичко, но информацията в интернет е много и всеки може да я открие там.

Искам да допълня само няколко панорамни снимки, които направих:


Това са пояснителните бележки към терминологията по-горе:

(бел. 1): Корабът на храма се нарича "еклесиа" и се смята за "ораториум попули" в противо­полож­ност на абсидата, където могат да влязат само духовниците. Обикновено средният храмов кораб, поради нужда от прозорци е по-висок от страничните (със специален покрив) и носен от колони.

(бел. 2): Абсида (апсис) – място за безкръвното приношение и за духовенството. Вътрешната страна на абсидата е винаги кръгла, а външната може да бъде и полигонална – 3, 5, 6 и повече площи. Обикновено прозорците на абсидата са 1, 3, 5. Абсидата почти винаги се отделя от кораба на храма с няколко стъпала. Извивката на абсидата са украсявали с мозайка. От IV в. насам в абсидите се среща грамаден образ на Иисус Христос между апостолите Петър и Павел, и в други сцени.

(бел. 3): Базиликата е четвъртита постройка, която е разделена от две или няколко успоредни редици подпори – колони или стълбове, които образуват три или пет продълговати кора­ба. Средните кораби завършват на изток с абсида. На западната страна има предверие, нартика или атриум (двор, ограден с колонада). В абсидата е олтаря със св. Престол. Обикновено средния кораб е по-висок от страничните. Често между абсидата и трите кораба се вмъква един напречен кораб, наречен трансепт. По височина той е равен на средния. Колоните, които разделят корабите са свързани отгоре било с хоризонтални каменни греди – архиволти, било с арки, също и с архитрави. Таваните са украсени с касети – касетирани плафони.

(бел. 4): Наос (от гръцки: naos - храм) е термин в сакралната (църковна) архитектура и представлява вътрешната част на един храм. В гръцките храмове в наоса се намира статуята на божеството, а в ранните византийски православни църкви в него се провежда литургията

(бел. 5): Олтарна апсида или конха се нарича полукръглото пространство, което заема централната част на източната стена на християнския храм. Първоначално, широчината на вътрешния отвор на апсидата е малко по-голям от широчината на центалния кораб на наоса. Външно, апсидите имат различни форми - полукръгла, тристранна, четиристранна, шестстранна и др.

(бел. 6): Ктитор (спомоществовател) е почетно наименование на лица, дарили средства за изграждане на манастир, църква или параклис. В миналото образите им се изографисвали в стенописите на църквата, построена с техни средства, като знак за благодарност.

(бел. 7): Аязмо е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект - храм, манастир - в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н. Водата от аязмото се смята за лековита, чудотворна, използва се, след като е осветена, в християнските ритуали.

4 Коментар(а):

Таня Джекова каза...

Много хубав пътепис :-) И ние тази година ходихме в Мелник, ама може би ще трябва да повторим, че нещо разходките ни бяха малко.

Преди 4-5 години ходих там с едни приятелки и до Роженския манастир решихме да вървим пеш. На отиване ходихме по пътя, а на връщане - по онази пътечка между пясъчниците. На места си беше бая страшничко, защото пътеката се беше сринала. Сега като се сетя, как нееикипирани тръгнахме още настръхвам. Но може би бяхме толкова смели, защото не знаехме, какво предстои...

Fobos каза...

Пътеката от миналата година е пооправена (със съдействието на ЕС представете си!) и преминаването по нея е обезопасено в рисковите участъци или поне малко :-)

За мен пътеката си е супер и е приятно екстремна! Харесвам натуралността и трудността, защото напрягането да се задържа на места над пропаст с дълбочина 20 м. си е несравним адреналин :-)

Иначе доста е живописна и приятна - срещат се всякакви влечуги и насекоми. Имах честта да срещна около 40 см. смок, който се уплаши повече от мен :-)

Препоръчвам ти, Таня, да идеш час по-скоро, защото мястото наистина е вълшебно. Панорамните гледки са внушителни...

Между другото за Черни връх миналия път не се организирахме, но... скоро обмисляме още едно изкачване да направим :-) Имай го предвид като отправена покана.

Таня Джекова каза...

Благодарско за инфото за Мелник и за поканата за Черни връх - само кажете за кога, че нещо на мен ми се отвори работене по уикендите, ама ще е хубаво да знам, та да се организираме и ако мога /можем/ да дойда /дойдем/ с Валчо.

Добре че са оправили пътечката - доста страшничко си беше на места, а си заслужава гледките наистина :-)

Fobos каза...

Веднага щом има яснота около ходенето до Черни връх ще ти кажем :-) Скоро се надявам да е...

Сега е малко отпускарски месец и е трудно да се съберем и разберем. Но желание има ли време все ще се намери някак.