Днес бях на една лекция, изнесена от проф. д-р ик. н. Иван Ангелов на тема "Догонващо икономическо развитие на България - стратегии и реалности". Безспорно беше много интересна и полезна за всички, които след 50-60 години евентуално ще заживеем като "бели" хора в собствената си страна, с развита икономика, непритесняващи се за близкото си финансово бъдеще... Или нa нашите деца и внуци :-)
Ще ми се да изложа няколко факта, а изводите не е трудно и сами да си направите (на когото му е интересно да чете - това си е самата истина...):
Къде сме ние?
- По БВП България е на последно място в ЕС 25 (страните от ЕС преди присъединяването на България и Румъния) с 35% от 100 за ЕС;
- България е на последно място по производителност на труда за ЕС 25;
- По макроикономическа конкурентноспособност за 2006 г. България е на 72 място от 125 страни в света. Пред нас са 35 високоразвити, 15 развиващи се и 21 слаборазвити страни...;
- По микроикономическа конкурентноспособност България е на 83 място в света от 125 страни;
- Обща конкурентноспособност (общ индекс) - за страните членски на ЕС индекса е около 5. България отново е на последно място в ЕС с индекс 3,2;
- Износ на човек от населението (в $) - тук България е на предпоследно място пред Румъния, но като сравним населението на двете страни се получава, че румънците ни изпреварват и по този показател...;
- Дял на високотехнологичния износ - за България той е 3%, а средно за ЕС е 22,5%;
- По публични разходи за образование България отново е между последните в Европа с 6,4%;
- Отчайващи са резултатите в графа разходи за наука - България отделя по 0,4% от своя БВП на година, а средно за ЕС е 1,8. Прогнозата е ЕС да отделя към 2010 г. по 3%, докато Япония в момента дава по 4-4,5 % за наука;
Цели на развитието към 2020 - 2050 г.
- БВП на човек:
2000 г. България достигна 24 % от средния БВП на ЕС
Прогнозата за 2020 г. е 50-55% (доста оптимистична прогноза и то при растеж 5,5% годишно)
Прогнозата за 2050 г. е достигане на 75-80% от средния БВП за ЕС;
Още няколко резултата от изследването на екипа на проф. И. Ангелов:
- БВП през 2005 г. спрямо 1989 г. (в %):
За Централна Европа - 133
За Румъния - 104
За Страни от Югоизточна Европа - 97
За България - 94 (страната ни е една от най-бавноразвиващите се икономически); - Стъпки на догонване:
При сегашния темп на развитие през 2020 г. България ще достигне 45,7 % вместо планираните 55%; през 2050 г. България ще достигне 72,1 вместо 80 %. По-нататък при последвалото неизбежно затихване на темповете забавянето ще е още по-голямо. Вижда се, че се движим с по-малко от 1 % пункт, което никак не е успех!; - По производителност на труда стъпката на догонване е 0,28%, от което се прави извод, че ще са ни нужно 150 - 200 години, за да достигнем средноевропейското ниво на производителност на труда;
- Има един интересен показател - за растящата комплексна поляризация: Поляризацията в дохода води до поляризация в имуществото. От своя страна те довеждат до поляризация в здравеопазването и образованието (само по-богатите могат да си позволят скъпоструващо лечение, само хората, имащи пари ще могат да са добре образовани). Всичко казано води до поляризация в информационните технологии - само по-богатите и образовани хора ще имат достъп до интернет, ще могат да ползват информационни технологии, които по-бедните няма да могат да си позволят. Всичко това става с много бързи темпове и никак не е добре за населението на България. Страната ни е сред най-силно поляризираните в Европа;
- България е на 65 място в Света по базисна инфраструктура... Доста от слаборазвитите страни в Африка имат по-добра инфраструктура;
- През последните години в България няма инвестиционно развитие - процента за последните 7 години остава около 33,5. В сравнение с 2001 г. през 2006 г. преките чужди инвестиции нарастват 4 пъти. Проблемът е, че те са в имоти (за 2001г. в размер на 13 млн. евро, а през 2006 г. - 1211 млн. евро). България се нуждае от инвестиции в информационните технологии, в био-технологиите, в нанотехнологиите;
- Друг основен проблем, който стои пред България е слабата подготовка по усвояването на еврофондовете. Предвидени са около 11 млд. евро за България за периода 2007 - 2013 г. Незаинтересоваността и незнанието на българските производители и предприемачи поставят под въпрос усвояването на парите от тези европейски фондове;
- Брутния външен дълг на България през 1989 г. е в размер на 10,6 млд. $, през 2005 г. възлиза на около 18 млд. $, а през изминалата 2006 г. на 25 млд. $! Само за една година той се е увеличил двойно, сравнение с предходния посочен период...;
- Друг основен проблем е посредственото фирмено управление, което отрежда 95 място на България от 125 страни в света;
- Пред страната ни стоят редица други проблеми, които не са по-маловажни: ограничен достъп до здравеопазването, влошено качество на образованието, науката "агонизира", недостатъчна иновационна активност, демографската криза продължава, обезлюдяване на селските райони (за миналата година селата без нито един жител са били 147, а с един жител - 31.) и др.
Само един извод ще направя, който даде и самия проф. Ив. Ангелов: догонващото развитие на България е на границата между възможното и невъзможното!
