Миналата седмица бях в Мелник. Обикновено ходя там всяка година за по няколко дни, защото мястото е магическо и релакса пълен! Забележителната история, църквите и манастирите, меловете, природата - всичко това успява да ме зареди с много енергия! Обикновено всяка година слагам по някоя снимка, но сега ми се ще малко да разкажа (и покажа) местата, които всеки турист, отишъл в Мелник, трябва да види.
За самият Мелник няма да разказвам, защото информация има предостатъчно в интернет. Едно от най-забележителните места обаче е крепостта на Деспот Слав, до която през последните две години може да се достигне по изградена пътека. Много от хората, идващи в Мелник до скоро само бяха чували за останките от тази величествена крепост.
Крепостта "Деспот Слав" е малкото укрепление най-старото и най-масивно военно съоражение в града, представляващо мощна самостоятелна крепост, с дебели 2 - 3,50 м. стени и кули. До наши дни са оцелели внушителни руйни, на места с височина до 8 - 10 м. Паметникът е реставриран частично след теренното му археологическо проучване. Архитектурният анализ и археологическите находки, съпоставени с историческите събития, показват четири периода на градеж на Малкото укрепление: един ранновизантийски, два средновековни и четвърти период, от който са преобладаващите останки в днес запазената руина, се свързва с деспот Алексий Слав (1208-1230 г).
Ето и няколко снимки:
В местността, където е разположена тази крепост (Платото) се намира и църквата „Свети Никола". Тя е най-старата и най-голяма църква в Мелник, епископска до началото на XIII в., митрополитска от XIII до средата на XVIII в. По план тя е трикорабна (бел. 1), триапсидна (бел. 2) базилика (бел. 3), с почти квадратен наос (бел. 4), с обособено предапсидно пространство, засводено с надлъжен полуцилиндричен тухлен свод, със среден кораб, извисявал се над страничните. Наосът е разделен на три кораба с два реда от по две колони и от разделителни за олтара стени, свързани в тържествена триумфална арка, дублираща арка на олтарната апсида.
В извивката на централната апсидна конха (бел. 5) има монументален синтрон с четири стъпала, в средата с митрополитски трон с пет стъпала, от двете страни с перила. Църквата е с притвор, странични галерии с водохранилище (от север) и камбанария (от юг), жилищна сграда(от запад) - всичките включени в общ архитектурен обем. Имала е великолепни стенописи от началото на XIII век.
Снимки на "Св. Никола":
На стотина метра на изток се намира манастирът „Св Харалампий" и Свети Архангели. С този манастир, който е най-ранен засега в Мелник, са свързани три преписки в Изборно евангелие от XI в., което се намира в Националната библиотека на Гърция в Атина. Първата от тях сочи евентуалната година на построяването му 1206 г. и предполагаемия ктитор (бел. 6) севаст Василий Вамбулинос. Установената планова и пространствена композиция на манастира е класическа. Той бил изграден като затворен архитектурен ансамбъл с полуоткрито преддверие с църква "Св. Йоан Продромос-Предтеча, с камбанария и с аязмо (бел. 7). Дворът е с голям наклон към западния край, в който е манастирския католикон. Той се състои от два еднокорабни едноабсидни наоса. Свети Архангели" и „Свети Харалампий" е без притвор и под общ покрив.Те са били богато украсени с двуслойна стенна живопис. Манастирът е преживял две тежки разрушения, при които в пропастта са се срутили значителни части от него, заедно със ската в края на XVI в. и през първата половина на XVIII в.
Снимки на „Св Харалампий" и Свети Архангели:
Още няколкостотин метра североизточно се намира манастирът „Света Богородица Спилеотиса" - „Света зона". Манастирът е изграден през 1209-1211 г. на мястото на монашески скит пещера (спелеон). Второто наименование "Богородица на Светия Пояс" е свързано с параклис на Атонския манастир Ватопед. В дарствена грамота от 1220 г. на ктитора на манастира деспот Алексий Слав, той е наречен „Деспотски и царски манастир". Първоначалната застроена площ на манастира е била около 1650 кв. м. Във времето, вследствие на земетръси по-голяма част от него е пропаднала в пропастта. Ежегодно на 31 август се провежда събор в чест на патронния празник на манастира.
Ето и сегашния му вид:
Преди да слезем обратно към Мелник искам да покажа няколко снимки, на които запечатените гледки спират дъха... На тези места аз отделям поне 2 часа, за да им се наситя и релаксирам:
Няма да прекалявам със снимките :-) Разходих се и до Роженския манастир, който е на 12 км. по шосеен път от Мелник, но само на 2 часа по пътека, която минава през Роженското дере. Уникални красиво! Само ще разкажа малко за самия манастир, защото до сега не съм го правил:
Роженският манастир е един от малкото средновековни храмове достигнали до наши дни във вид, близък до първоначалния, запазил автентичната си архитектура и монументална живопис. Намира се до с. Рожен, върху билото на висок хълм с изглед към върховете на Пирин и Беласица. Роженският манастир и църквата “Св.Рождество Богородично”, днес са най-големите в Пиринския край.
Основан е през 1220 г. и e един от най-старите манастири в България. В началото на VII в. манастирът е опожарен, а през 1715 г. започва обновяването на храма. В периода XIV-XVII в. е важен духовен и литературен център. Тук е имало калиграфско училище, монасите от което създават невероятното произведение на изкуството “Интерпретация на Йов”, украсено със 117 ръчно изработени миниатюри. За съжаление през 1647 г. то е отнесено в Йерусалим. Манастирската църква “Рождество Богородично” пази стенописи от 1597 г., 1611 г. и 1715 г. С висока стойност са иконите и забележителните дърворезби. Многоцветните стъклописи датират от 1756 г. и са единствените от това време в българските храмове. Освен църквата са запазени старата монашеска трапезария, манастирската костница и стопанските постройки. През XIX век запазва значението си като важно културно и религиозно средище в областта. Тук намира подслон през последните години от своя живот българският революционер Яне Сандански. До манастирската църква “Св. Св. Кирил и Методий”, построена по негово желание се намира гробът му. Сред най-честите гости на манастира и занапред ще се споменава името на Ванга. Храмовият празник е на 8-ми септември , в чест на раждането на Света Богородица.
Между безценните произведения на Роженския манастир е голямата Богородична икона, наречена Чудотворната икона. Историята й започва от времето на византийския Император Теофил, когато една вдовица от Никея хвърлила в морето своята икона, за да я спаси от императора. Иконата не потънала, а плавала дълги години към бреговете на Гърция и през 999 г. доплавала обкръжена с огнено сияние през портите на манастира Ивирон.
В Мелник и околията му човек наистина се зарежда с страшно много положителна енергия и винаги има желание да се завърне. Препоръчвам на всеки да отиде поне за един ден, за да усети колко красиво и приятно място е Мелник.
Пропускам да спомена за архитектурата, търговията с вино и знатните мелнишки родове. Няма как да опиша всичко, но информацията в интернет е много и всеки може да я открие там.
Искам да допълня само няколко панорамни снимки, които направих:
Това са пояснителните бележки към терминологията по-горе:
(бел. 1): Корабът на храма се нарича "еклесиа" и се смята за "ораториум попули" в противоположност на абсидата, където могат да влязат само духовниците. Обикновено средният храмов кораб, поради нужда от прозорци е по-висок от страничните (със специален покрив) и носен от колони.
(бел. 2): Абсида (апсис) – място за безкръвното приношение и за духовенството. Вътрешната страна на абсидата е винаги кръгла, а външната може да бъде и полигонална – 3, 5, 6 и повече площи. Обикновено прозорците на абсидата са 1, 3, 5. Абсидата почти винаги се отделя от кораба на храма с няколко стъпала. Извивката на абсидата са украсявали с мозайка. От IV в. насам в абсидите се среща грамаден образ на Иисус Христос между апостолите Петър и Павел, и в други сцени.
(бел. 3): Базиликата е четвъртита постройка, която е разделена от две или няколко успоредни редици подпори – колони или стълбове, които образуват три или пет продълговати кораба. Средните кораби завършват на изток с абсида. На западната страна има предверие, нартика или атриум (двор, ограден с колонада). В абсидата е олтаря със св. Престол. Обикновено средния кораб е по-висок от страничните. Често между абсидата и трите кораба се вмъква един напречен кораб, наречен трансепт. По височина той е равен на средния. Колоните, които разделят корабите са свързани отгоре било с хоризонтални каменни греди – архиволти, било с арки, също и с архитрави. Таваните са украсени с касети – касетирани плафони.
(бел. 4): Наос (от гръцки: naos - храм) е термин в сакралната (църковна) архитектура и представлява вътрешната част на един храм. В гръцките храмове в наоса се намира статуята на божеството, а в ранните византийски православни църкви в него се провежда литургията
(бел. 5): Олтарна апсида или конха се нарича полукръглото пространство, което заема централната част на източната стена на християнския храм. Първоначално, широчината на вътрешния отвор на апсидата е малко по-голям от широчината на центалния кораб на наоса. Външно, апсидите имат различни форми - полукръгла, тристранна, четиристранна, шестстранна и др.
(бел. 6): Ктитор (спомоществовател) е почетно наименование на лица, дарили средства за изграждане на манастир, църква или параклис. В миналото образите им се изографисвали в стенописите на църквата, построена с техни средства, като знак за благодарност.
(бел. 7): Аязмо е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект - храм, манастир - в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н. Водата от аязмото се смята за лековита, чудотворна, използва се, след като е осветена, в християнските ритуали.
