Fobos

Весели празници, приятели и успешна нова година!

Вчера или по-скоро днес (тази нощ) приключи поредното издание на Британското първенство по снукър. То беше юбилейно 25-то, откакто турнира е включен в ранкинг системата и носи точки за световната рагнлиста. Цялото Британско първенство беше изключително интересно и не съжалявам, че прекарах десетки часове пред телевизора. Добре, че не се абонирах и за плеъра на Евроспорт, защото рискувах съвсем да лудна...

До финалният мач достигнаха англичанина Шон Мърфи и китаеца Марко Фу (по-скоро от Хонконг). Мърфи надигра в полуфиналите Стивън Магуайър, а Фу любимеца ми Алистър Картър. Аз харесвам играта на Мърфи и подкрепях него в решаващата "битка".

Този двубой се играеше във формат 10 от 19 възможни фрейма. Шон Мърфи победи с 10 - 9 фрейма след една почти седемчасова драма. Мачът приключи в 2:30 ч. и аз с кръвясали очи, но широка усмивка, заспах благодарен на Фортуна за това, че помогна на Мърфи...

Да, Мърфи имаше нужда от късмет, защото в цялата среща водеше (на моменти и с 3 фрейма), но в края Марко Фу доведе нещата до 8 - 9 в негова полза. И тук се започна голямото доказване на законите на Мърфи :-) Двамата играчи направиха поне 10 in/off файла (бялата топка след игра неволно влезе в някой от джобовете), поне толкова неуспешни отигравания и елементарни грешки при удар за вкарване. Това толкова "нажежи" въздуха и атмосферата, че ясно личеше колко много са притеснени състезателите и колко оценяват залога да спечелят едно от най-престижните състезания по снукър. Умората си казваше думата и неточностите се нижеха една след друга. Даже съдия номер 1 в снукъра Ян Верхаас не забеляза очевиден фал от страна на Марко Фу.

За да бъде интригата пълна се стигна и до последен възможен за игра фрейм, а именно 19-ти. Резултатът беше равен и спечелилият го печелеше срещата, а с това и тазгодишното издание на UK Championship. В този фрейм грешките се редяха една след друга и беше ясно, че направилият по-малко такива ще победи. Шон Мърфи имаше малшанс на няколко пъти в предните фреймове да пропусне възможност да отиграе лесни топки и да спечели партиите. В този фрейм също не липсваше драматизъм с елементарни неточности в неговата игра. И точно когато му трябваше  късмет Фортуна му подаде ръка - по игра за розовата топка отново не беше прецизен, топката отскочи от "челюстите" на джоба и Мърфи наведе отчаян глава... топката обаче продължи по масата и попадна в средния десен джоб! Това не беше всичко - Мърфи имаше късмет и да остане за игра по червена топка... Оттук всичко беше лесно - успя да натрупа необходимия актив от точки и да спечели.

Сигурно Мърфи десетки пъти си е задал въпроса "как стана така?" след като пропускаше лесно отигравания. Сигурно си е задал същия въпрос и при "щастливата розова", но едва ли е намерил смислен отговор... Едва ли има нужда. Просто трябваше един от двамата състезатели да победи. Направи го, според мен, по-добрият!

Днес времето навън е доста пролетно... нищо, че е декември месец. Дъждовните облаци се редуват с ниското слънце и лекия вятър. Краткотрайните валежи сигурно са изнервили хората, на които постоянно им се е налагало да разпъват и сгъват чадърите си.

Аз днес съм се отдал на мързел и докато чаках да започне първия полуфинал на Британското първенство по снукърреших да заситя глада си с малко спагети. Докато си ги приготвях надникнах навън и видях една красива дъга.

За някого сигурно има някакво знамение, значение, предсказание, предизвестие и т.н. За мен е просто красив проблясък на мрачното небе :-)

Емотиконите са уникален начин за изразяване на емоции по време на вербален разговор в уеб-пространството. През 80-те години на миналия век се ражда иконата-усмивка ACSII (смайли). Сега вместо да я обръщате с главата надолу, трябва да я погледнете отстрани, за да видите усмихващо се лице - изражение, което не може да се предаде с думи, поне в такова ограничено пространство. Това доведе до появата на цели фамилии емотикони (emoticons - емоционални икони). Съществуват десетки, даже стотици комбинации:

:) Усмивка 

:( Мръщене
;) Намигване
:р Изплезен език
:'( Плач
\_/ Чаша вода
(_)о Чаша (кафе)

Тези "картинки", изразяващи емоции, са вплетени навсякъде около нас и програмите за комуникации, които използваме. Даже през последните 10-на дни в Skype няколко от контактите ми в листата са със странното [X] пред никнейма. Установих, че е нещо като изразяване на обществена позиция по повод убийството на студента Стоян Балтов. Добър начин за неангажиращо изразяване на мнение сред хората, с които комуникираме чрез компютър.

Да се похваля - днес "падна" един от изпитите ми :-) Взех си на предварителна сесия Застраховането. Утре имам още един - по Човешки ресурси... Стискайте палци за там...

Много е кофти за фен като мен да тече снукър турнир и да едновременно с това да имам за учене... На една от почивките, между "кълването" за утрешния изпит, пуснах телевизора, за да се разсея малко със снукър. По Евроспорт почти целодневно се излъчва Британското първенство. Попаднах на началото на брейка от играта между шотландеца Джон Хигинс и китаеца Дин Джънхуей. Имам невероятен късмет, защото уцелих фрейм, в който Дин постигна максимален брейк от 147 точки! Това е второто подобно постижение за китаеца в състезателната му кариера. Забележителното е, че до сега Хигинс имаше 5 постигнати максимални брейка и нито един такъв срещу него! Да, традицията беше нарушена и, въпреки, че съм голям фен на Джон, страшно много се радвам за младия Дин! С удивително спокойствие и майсторство постигна този успех!

С този най-голям брейк за сега Дин спечели 30 000 £, които се полагат за това постижение. Ако няма друг играч, който да повтори успеха му, цялата сума ще бъде спечелена от него плюс спечелените пари от наградния фонд на турнира.

На тези адреси (линк 1 и линк 2) може да видите максималния брейк на Джънхуей в осминафиналния мач на Британското първенство

Днес сутринта на улицата ми бутнаха в ръцете поредния брой на в. "Градски" - безплатно разпространявано вестниче в столицата. Аз лично го харесвам, защото е едно от малкото сериозни безплатни печатни издания, с които ни заливат от къде ли не. Този откровен spam е добър и що-годе прилично оформен с интересни и стилно написани статии. Не, че съм пристрастен, но е продукт на "Икономедия" - най-голямата група за бизнес медии в България, чиито издания са и най-влиятелния седмичник в България вестник "Капитал" и всекидневника "Дневник".

Първото нещо, което ми прикова вниманието беше снимката от първата страница на "Градски" - столичният кмет Бойко Борисов хвърля бутилка шампанско към кофата на багер, който започна да копае за метрото от надлез "Надежда" до кв. "Лозенец". Снимката е толкова колоритна, че лесно може да бъде сбъркана с някоя хулиганска проява на гръцки младеж, който се готви да хвърли коктейл Молотов по група полицаи.

Снимката изразява и силната воля на столичния градоначалник да работи със "замах" за построяването на, чаканото от няколко поколения софиянци, метро... След като имаме едва 8 (осем) метростанции, а метро в цивилизования свят съществува от края на по-миналия век, за построяването на поне още 8 ще са нужни реални действия и усилия, от когото трябва, а не само прокололно хабене на пенливо вино.

Добре ще бъде, ако в ръцете на Борисов попаднат гранати... Така темповете, с които ще се копае за метрото, ще се увеличи - или под заплахата, че кмета има оръжие и е готов да раздава правосъдие, или ще помага в изкопните дейности.

С тези си действия, без да чета коментара под снимката, помислих, че Борисов се опитва да даде начален залп за смяна на властта и символично да катурне Станишев от "трамвая". Почти се оказах на едно мнение с журналистите от "Градски" :-) Това действие обаче трябва да бъде предприето от "стадото", така, де... народа, а не от някакъв си бивш пожарникар, настояща мутра, та, де... кмет. Лично мнение!

Гледайки снимката се замислих и над това, че, ако бат' Бойко беше в Пекин щяхме да имаме сигурна титла от лекоатлетическия турнир и по-конкретно в дициплината хвърляне на копие. Какъв замах само... Да, но не... По-перспективно е да се снимаш в сапунка... Кой се занимава със спорт сериозно в днешно време? Това не е за сериозни хора... Ало, Холивуд, къде дремете? Ще изпуснете Майкъл Блумбърг за "Дързост и красота"... Направихте грешка с Рудолф Джулиани, гледайте да не се повтаря!

Добре, че Борисов не е кмет на Атина или Солун, че с тези си действия гръцките анархисти нямат шанс - ще бъдат обстрелвани от далечно разстояние с Молотов или гранати, воден от приципа "на силата отвръщам със сила".

Тази песничка е новата ми мания и си я припявам навсякъде и по всяко време. Доста хора около мен са луднали по този хит за ламата, която отишла в Йокохама! Няма как да не споделя с вас клипчето. Доста заразителна песен, макар, че е на език, който подхожда само да бъдат издавани заповеди и да звучат военни маршове...

Днес реших да си сменя "кожата" на блога. Успях да си го бек-ъп-на и запазя информацията. При промяна на визията обаче загубих всички меню функции и трябваше да ги добавям ръчно... Дано не съм пропуснал нещо. Най-много обаче съжалявам за анкетата, която загубих безвъзвратно. Тъкмо се бяха събрали 90 гласа. Помня разпределението им и ще го обобщя някой ден :-)

Надявам се новата визия да ви допада...

Преди малко ми пратиха нещо по Кю-то... Ето как човек си пати от алчността:

Потънал в ежедневните си задачки и приключения "вятърът" довя при мен не една, а цели две покани да се включа в поредната верижна игра, а именно за щастието. Много харесваните от мен как пишат Таня и Христина пожелаха да чуят (по скоро видят) какво ми доставя удоволствие и ми носи щастливи преживявания. Благодаря за добрите думи, дами!

Идеята на тази игра е да бъдат изброени 6 неща, които ме правят щастлив и да прехвърля "топката" към други 6 четени от мен блогъри. На пръв поглед не толкова трудна задача, но да видим кака ще се окаже всъщност... :-)

Няма да изброявам с цифри първо, второ и т.н., за да не си помисли някой, че ги степенувам по важност. Въобще не е така и според мен щастието, което донася "нещото" е красиво за дадения момент, за дадения човек, за дадено място. Няма как да се направи съпоставка и подреждане в стълб по важност.

Невероятно щастлив ме прави среща с някого, който прилича на мен... Какъв е той ли? Аз се определям като: непоправим филантроп (за това "избрах" да живея на Земята), хаотичен (не мога да издържа прекалено дълго на едно място. Трябва да се движа във времето, пространството, мислите, мечтите, реалността...) и се радвам, ако открия подобни черти у другия. Разбира се всеки си има поглед и призма, през която пречупва погледа за другите.

Да, както Таня отбеляза, ходенето по концерти ме прави изключително щастлив! Емоцията на тези събития и енергията, която извира от тях ме карат да се чувствам истински жив! Фактът, че мога да видя и чуя любима група от музиката, която харесвам и хората, около които се намирам, скачам, викам, пея, ме изпълват с несравними чувства... на върховно щастие, което ще мога да запомня за много време. Щастлив съм и, че мога да намеря, (макар и трудно понякога) думи, с които да изразя преживяното. Приказните стихове в повечето песни, красотата на музиката и колорита на групите и изппълнителите са неща, които се радвам, че мога да преживея, да бъда техен свидетел.

Планината! Това е нещо, което успява да ме накара да бъда щастлив до крайна степен! Често, ако намеря свободно време и имам възможност, посещавам планината (не искам да конкретизирам коя... всяка една е уникална с нещо свое). Планината ме успокоява и дава възможност да се докосна до нейните великолепни тайни, да ги съзря и да им се насладя. Доброто отношение към нея ми позволява да получа и нейната "благословия" за добра разходка :-) Определено Планината е тази, която ще определи дали да я погъделичкаме по склоновете или не. Тя е като една красавица, която има има нужда да се грижиш за нея и да се наслаждаваш на волята й.

Не съм суеверен и бягам от суеверито, защото съм вярващ, а суеверието е колебание в правотата... (но да не разискваме тази тема сега :-)) Та, не съм суеверен, но искам да спомена, че именно грижата към планината и доброто отношение към нея са предопределяли "оцеляването" ми сред нея: Преди няколко години в Пирин се заинатих, изкачвайки един връх и, въпреки упорството му, аз продължавах и продължавах. В един момент се подхлъзнах и увиснах на двете си ръце над пропаст от около 20-30 м. Вярвайте ми, животът наистина преминава като на филмова лента... В друг случай помня как един ден отидох на Витоша, за да си събера мислите. Ходейки умислен се подразних от изхвърлените десетки боклуци от разни "туристи". В една торбичка реших да събирам по пътя каквото намерех като отпадък. До слизането ми в София я напълних. Само, че като слизах по склоновете видях най-удивителното нещо до сега: над цялата ни столица имаше гъста облачност и падаха мълнии на всеки метър! Беше удивително - да наблюдавам гневът на природата... Като слязох долу видях, че града беше "удавен", а аз бях сух... Късмет може би...?

Друго нещо, което ме прави истински щастлив е срещите с приятели и "убиването" на свободното време сред тях. Почти няма нищо по-приятно от изпиването на някоя и друга бира с приятели и разговори за преживелиците от ежедневието. За жалост все по-рядко мога да се наслаждавам на това, защото всеки е зает с делата си и не винаги успяваме да се виждаме, но направим ли го знаем, че е добра среща :-)

Щастлив съм, че имам добро семейство, което винаги ме е карало да се гордея с тях. Това са хора, които са постигнали сами всичко в този живот и са доказали, че са честни и добри хора! Благодарение на тях и аз съм такъв, какъвто ме познават всички и оценяват по един или друг начин.

Щаслив се чувствам и когато допринеса с някое дело за общо благо. Затова и може би често се намъквам да участвам в разни дела на фондации, дружества и т.н. Визирам повече и една определена фондация, която се занимава и с проблеми, които самия аз имам. Истинско удоволствие да знам, че мога да помогна на всеки, който, за съжаление, има подобни на моите затруднения. Десетки пъти съм получавал благодарности по Кю или мейл, защото съм успял да помогна или вдъхнал кураж на някого. Това е безценно! Знам го, защото и аз съм преминал през този път и знам какво е да ти "протегнат ръка".

Щастлив ме правят и други неща, но да не прекалявам :-) Ще ми се да разбера какво кара Fenia, Ratm, Гер, Златката, Миро и Сиската да изпитват щастие и не само, защото правилата на играта го изискват, а защото ми е любопитно да прочета и за вашите щастлви мигове.

Все оставям блогването на спомените ми за великолепния концерт на Crematory за подходящ момент, който обаче импулсивно реших, че е дошъл днес. Концертът се състоя в София в зала "Христо Ботев" на 27 септември. Статията си стои в черновата и прашасва недовършена... Не е честно спрямо прекрасните спомени от изживяното през тази септемврийска вечер... Време е да се потопя във вихъра на изживяното от вълшебната готическа вечер, дирижирана чудесно от немските легенди Crematory!

Вечерта на двадесет и седмия ден в деветия месец от годината с триста шестдесет и шест дни на осмата такава от третото хилядолетие на новото време в София се стекоха повече от 2000 поклонници на готик метъла. Всички идваха за "службата" на легендите Crematory - едни от най-верните последователи на мистичния метъл!

"Поклонението" беше организирано отново от "Art BG", които за пореден път убедиха, че умеят да организират концерти с лекота. За доброто посрещане на поклонниците, а другояче казано феновете в черни дрехи, се погрижиха две български банди: The Revenge Project и Hyperborea. Тези две групи се представиха доста добре и особено добро впечатление у мен остави The Revenge Project със своят по-мелодичен метъл и чист звук. Момчетата от тази бургаска банда изпълниха сет изцяло с авторски парчета и напълно заслужено обраха овациите на почти всеки в залата. Успяха да ме впечатлят с почти едночасовата си изява!

Hyperborea максимално ме затрудниха с това да разбера защо бяха поканени да подгряват готик метъли с oldschool death metal... Не, че не свирят добре, но шумотевицата им за малко щеше да прекърши очакванията, които имах. Раздвам се, че тяхната изява беше кратка :-) Hyperborea бяха на сцената малко повече от половин час.

Залата вече беше полупълна и въздухът вътре нажежен до червено, а очакваните Crematory щяха още повече да накарат публиката да остане без дъх. Време беше голямата "служба" да започне и поклонниците да се потопят във вихъра на шеметния метъл, с който Crematory щяха да ни "изпепелят". Тази жертва си залужава, защото Феликс, Матиас Хехлер, Катрин Гогер, Харалд Хайне и Маркус Юлих умеят да превръщат всяка своя изява в "служба", която възвисява високо, високо и да държат последователите си в дълъг транс...

В 21:00 ч. след интрото Mit Direktem Ubergang залата бе на ръба да се разпадне след като на сцената излязоха именно Crematory. Едва ли имаше фен, който да вярва преди концерта, че звукът в залата ще бъде чист и лошата акустика ще бъде премахната. Организаторите обещаха преди концерта, че ще се справят с всички звукови дефекти на залата. "Христо Ботев" определено не е най-доброто място за концерти, особено ако те трябва да са на групи от величината на Crematory. Невероятно, но факт е, че с първите акорди на "Remember" гръмките обещания се оказаха реалност! С много желание, пари и техника кофти звука в залата беше преобразен и изчистен до неузнаваемост! Това само можеше да ни радва, защото предстояха поне два часа с музиката на немските крале на готик метъла!

Феликс и Матиас Хехлер накараха всички да изпаднат в транс с

Веднага след новите "спомени" прозвуча и нещо, което наистина предизвика такива у по-старите фенове на групата, а именно "Eyes of Suffering". Малко неочаквано, но много намясто, за да превърне залата в "арена на болка и страдание"...

За последвалите я "Fly" и "Tick Tack" големи аплодисменти трябва да получи Катрин Гогер, защото с клавира си накара повече от 2000 верни фенове на групата да "полетят" във вихъра на тиктакащото ежедневие...

Tick Tack Tick Tack die Zeit verrinnt

Нямаше как всичко това да бъде само "три секунди пълни с омраза и скръб". Време беше поклонението да продължи с "молитви" и ударно с "Pray", на която нямаше човек да не знае текста, с който да помага на вокала:

Милост нямаше и канонадата от сипещи се над главите ни класики продължи с "Hollenbrand", "Tears Of Time" и "Revolution" - истински бисери, които все повече "отвличаха" публиката по течението на реката от звуци...

The beginning of the age - to start revolution
now break and leave their cage - time for revolution
take those traitors away from us - and start revolution
giving back belief and trust - so live the revolution

Феликс демострираше топло отношение към публиката и впечатляваше с размахването на родния ни трибагреник и доста чистите поздравителни слова на български. Успяваше да докосне публиката не само с великолепните си изпълнения и топлото отношение, но със скромността и непринудеността. Това поведение на вокала и всички членове от групата накараха присъстващите в залата да се почувстват специални, а не свидетели на поредния протоколен концерт, на който присъстваха!

По време на излизането на сцената на музикантите клавирът Катрин изведе и дъщеричката си, която остана приседнала в дъното до самия край. Малката Crematory-щерка, "обезопасена" с розови слушалки видимо беше свикнала с обстановката и по никакъв начин не се притесняваше от факта, че е сред мама и тате, които "горяха" хората с безмилостната си музика. Малката даже взе участие във финалния поклон на групата, качена на раменете на човек от екипа.

След "Ist Es Wahr", "Left The Ground", (на която някъде из между

Left the ground,
Touch the skies, just like butterflies,
Leave the thoughts behind,
let the sun go blind...

изгубих голяма част от гласа си) и "Kein Liebeslied" дойде време на класиката "The Fallen"!

Очаквано на тази песен екстазът обля с пълна сила и последния фен в залата и всеки пееше с цяло гърло, помагайки на музикантите, (някои обаче определено пречеха :-)) Сенките ни ни напуснаха след началото на "Shadows of Mine", оставяйки възможност да си поемем въздух, защото предстоеше финалната част на концерта, а за там всяка глътка кислород щеше да е необходима. Това се потвърди, защото "When Darkness Falls" ни обгърна с мрак и не остави никого да диша спокойто, а да помага на Феликс е текта:

Последва "I Never Die" и нова вълна от гласове, които помагаха на Феликс с текста:

I never die before - I hear your voice
I never die before - you have no choice
I never die - I never die

Великолепен кавър на "Temple of Love" на The sisters of Mercy накара цялата зала да се потопи в псента и да влезе в "храма на любовта" и изпита "болката" от нея:

In the temple of love - shine like thunder
In the temple of love - cry like rain
In the temple of love - hear my calling
In the temple of love - hear my name
...
In the temple of love - is falling down

С баладата "Perils of the Wind", изпята почти самостоятеллно от Матиас Хехлер, подкрепян от цялата публика, завърши и шеметния концерт на Crematory в онази вечер на двадесет и седмия ден в деветия месец от годината с триста шестдесет и шест дни на осмата такава от третото хилядолетие на новото време... Вечер, която всеки дръзнал да се яви пред титаните на готик метъла ще помнят вечно. Вечер, която беляза сърцата на тежката музика в България завинаги и да помнят, че са присъствали на една "служба", която ги е пречистила во век!

Направих малко снимки, които не претендират за качество, но могат да допълнят статията и я направят по-цветна :-)

Hyperborea



Crematory

През последните дни в Гърция е "горещо" след трагичния инцидент, в който полицай уби 15-годишно момче; последваха безредици и масови обществени протести. Това накара и Firewind да отложат концертите си в Солун, Атина и София. Официалното съобщение, което групата разпространи е:

Вследствие от пълната анархия, безредиците и хаоса, настъпили в последните дни в Гърция, за наше огромно съжаление се налага да отложим концертите в Гърция и България, които трябваше да се състоят в края на седмицата.
Ситуацията тук не е безопасна за никого в момента и е извън нашия контрол да направим така, че тези концерти да се състоят. Оценяваме вашето разбиране и подкрепа!
Концертите се отлагат за следните дати:
Firewind+ Eldritch
(специален гост: Tara Teresa)
Петък 9 януари 2009 – София, България, клуб "Blue Box"
Събота 10 януари 2009 – Солун, Гърция, "Principal Club Theater"
Неделя 11 януари 2009 – Атина, Гърция, "Gagarin 205"

До всички, които вече са закупили своите билети: Билетите са валидни за новите дати!

Искрено се надяваме, че ситуацията ще се успокои и съвсем скоро ще бъдем заедно с вас!

Искрено ваши,
Firewind

Primal Fear обявиха работните заглавия на новия си албум "16.6", който се очаква да излезе в началото на следващата година! Аз лично го очаквам с нетърпение, защото тази немска пауър метъл банда е постоянно присъстваща в музикалната ми листа и почти всеки ден релаксирам с тях :-)

Песните, които ще са включени в новия албум вероятно ще се казват:

01. Six Times Dead (16.6)
02. Smith & Wesson
03. Soar
04. Riding The Eagle
05. Black Rain
06. Lightning
07. Time
08. Night After Night
09. Killbound
10. Don't Fuck With My Life
11. No Smoke Without Fire
12. The Exorcist
13. Torn
14. Scream

До този момент музикантите Ralf Scheepers (бивш вокалист на Gamma Ray и настощя на Primal Fear), Magnus Karlsson (китара), Henny Wolter (китара), Mat Sinner (баскитара и вокал) и Randy Black (барабани) имат 8 студийни албума, а цялата им дискография включва: Primal Fear (1998), Jaws of Death (1999), Nuclear Fire (2001), Horrorscope, (2001), Black Sun (2002), Devil's Ground (2004), Seven Seals (2005) и New Religion (2007).

Вярвам, че "16.6" ще бъде добър и ще се придържа към утвърдения стил на групата в музикално и лирично отношение - за връзката между войните и политиката, религиозните войни, идолите, които си създават хората и т.н.

За да добиете представа ви предлагам да видите еди еклипна тяхна песен - Armageddon:

Аз съм от "старата генерация" и ползвам АйСиКю. Не харесвам Скайп и ползвам тази програма само за трансфер на големи файлове, защото P2P я прави перфектна в това отношение!

В ICQ обаче хвърчи страшно много спам и постоянно се получават съобщения с какви ли не идиотии. Преди малко получих следната дебилщина:

Както и още един: отправьте sms на номер 3649 с текстом 401KK-7595 и получили 10 доларов на счёт

Смятам да направя и аз един спам message с текст: Изпрати ми 10 лева на следната банкова сметка и ще ти пратя SMS! Ако изпратите още 10 лв. ще получите втори с благодарности!

P.S. Читателю, не изпращай SMS на 5537 434/37160, моля! Не искам да ме обвиниш после в дребна измама!

Бях изумен от инициативата на феновете на Левски, ЦСКА и Локо Пловдив да се включат в кампанията, която организирахме феновете на Локо София! Трагедията на Насо, ужасът, който преживява, обедини стотици... нехаресващи се футболни фенове! ГОЛЯМО благодаря на всички!

Това, което се случва, тази съпричастност и желанието да се помогне на някого, който е непознат и "враг" и футболен "противник", ме накара да вярвам, че не сме някакви пионки.... бездушни същества, роботи, които посещават поредния футболен мач. Това, което се случва затвърждава максимата, че можем да сме "врагове" на трибуните, но приятели извън стадиона. Това, което се случва е безценно за нас - феновете на Локо София, безценно за Насо и семейството му, безценно за каузата, която всички решихте да подкрепите!

Разбрах, че вчера, на мача на ЦСКА с Локо Мездра, "армейците" са искали да издигнат плакат - "Наско, дръж се!", но полицията в Мездра не им позволи! Защо, бе, господа полицаи?! Къде в тези действия съзряхте нещо нередно и обиждащо когото и да е? Кой ушко с фуражка ви нареди да попречите на това? Поредният комплексар с пагони?!

Респект и към заявеното от шефът на националния фенклуб на Левски Златин Тепсиев: "приканвам всички левскари да внесат пари в сметката на Наско". Радвам се, че лидерите на големите футболни агитки приканват към това да се помогне!

Всички сме фенове, но феновете са хора!

Както всеки вече разбра нашия приятел Атанас Иванов преди два дни претърпя ужасен инцидент. Една от онези консерви на градския транспорт, наречена трамвай, го прегази няколко часа след мача с Левски... Състоянието му остава критично и лекарите от Военно-медицинска болница все още се борят за живота му, а по-рано бе ампутиран десният му крак

Той е един от нас! Той е истински локомотивец, той е човек, на когото трябва да се помогне в този ужасно труден момент. Насо и семейството му имат нужда от подкрепата ти! Помогни му, за да бъде отново сред обичащите го и любимия отбор!

Призивът на всички нас е да откликнете на молбата за спасяването на един човешки живот. За целта е открита сметка на името на майката на Насо - Ирина Атанасова Иванова:

В началото на второто издание на Music Idol имах положителни впечатления от изявите на Тома Здравков. Скромно момче, харесващ твърда музика, свит и невярващ, че ще "полети" и ще привлече внимание към себе си. Успя! Страхотен глас, различна визия - нищо сладникаво и отегчаващо.

Това бе в началото. Към средата на музикалния конкурс Тома Здравков набра самочувствие, промени леко външността си, започна да експериментира с гласа си и слуха на зрителите. Създаде един още по-харесван образ.

В края Тома Здравков вече беше "скочил" прекалено високо и си повярва. Успя да събере увереност, която даже преливаше и малко започна да дразни. Събра кураж, че ще се справи с предизвикателствата и може би малко се уплаши. Промени драстично представянията си и поведението към публиката, (а хора зад сцената твърдят, че имало такава промяна и към близки и приятели). Това му помогна и спечели Music Idol, но дали и не отблъсна част от харесващите го?

Сцената променя, шоуто "повлича" по течението, желанието ражда неподозирани продукти...

Да, като обикновен продукт мога да оприлича новия видеоклип на победителя в тазгодишното издание на Music Idol Тома. Толкова обикновен, че ще бъде продаден на прилична цена, но забравен много скоро. В пазар, какъвто е музиката на подобни стоки много бързо се набират стоки субститути - такива, които са взаимозаменяеми. Това ще се случи, защото нищо оригинално и нестандартно не показаха Тома и неговите продуценти. Скоро за песента и клипа никой няма да си спомня...

Основен повод обаче да пиша е огромната прилика между Герой на Тома и So Far So Good на Thornley. Георги Янев, музикален продуцент на Тома казва “Парчето звучи супер модерно, музиката е на едни много талантливи момчета от Канада". И какво се оказа - че песента на Тома е просто кавър... Доста... странен начин от страна на продуцентите на Тома Здравков да го "представят" с първи клип в музикалната среда... Да, но големите глупаци няма да са те, а изпълнителя...

От много време тази анкета "виси" в блога и реших да й дам още малко "живот". Ще бъде активна до началото на другата година, (колко далечно звучи само...). Тогава ще видим дали мъжете или жените по-често попадат тук и ще направя някаква съпоставка с тематиката на самия блог и това кой от двата пола надниква по-често в него :-)

На 12 декември е концерта на Firewind в клуб "Blue Box" в София! Остават броени дни до това финално музикално събитие за годината, на което ще има куфеене до припадък! Групата идва по покана на "ABV Pro", което е предпоставка за добре организирано събитиве! Миналата седмица си подсигурих и билет и сега остава само да чакам... Шоуто на групата ще бъде част от финала на мащабното турне "Live Premonition over Europe", което групата предприе за промоцията на новия си албум.

Днес четох, че Tara Teresa ще се присъедини към групата в София. Вокалистката, която гостува в албума "Allegiance", ще се присъедини към Firewind за концертите в Гърция и България. Предлагам да видите и чуете песента Breaking the Silence от споменатия албум. Именно в него Tara Teresa е втори вокал:

Преди 2-3 седмици в УНСС монтираха автоматично отварящи се входни врати - от онези, с фотоклетките. С реконструкцията на основните коридори и ремонтите по кабинетите от последните 2-3 години, учебното заведение придоби приличен вид.

Наред с обновените тоалетни, електронните информационни табла, сменените дограми, наличието на проектори и възможност за допълнителна мултимедия, "белите дъски" и т.н. базата на университета е прилична за българско висше учебно заведение!

Само че как се справя едно такова ВУЗ с течащите покриви...? С кофи и легени, в които събират водата!

Може би после тя се употребява за битови цели или поливане на растенията из канцелариите :-)

Началото на следващата година се очаква да е много гореща и хард откъм музикални желания. Най-голям интерес у мен предизвика вероятността да видя в България шведските метъл банди Hammerfall и Sabaton! Ще бъде истински величествен 10-ти април, както може да се очаква от тези две велики метъл банди. Само се надявам промоутърите да не са ялови и всичко да е прекрасно организирано! За място на концерта на двете групи е посочена зала "Универсиада" в София. Очаква се и трета да се присъедини към общата изява на шведите. В официалните сайтове на банди се появи потвърждаваща информация за предстоящото събитие! Ликуйте, метъли! :-)

HammerFall са типични пауър метъл група, създадена през 1993 г. в Гьотеборг. Съставът й през годините претърпява редица изменения, като в момента е с членове Joacim Cans (волкал), Oscar Dronjak (китара и бек-вокали), Pontus Norgren (китара), Fredrik Larsson (баскитара и бек-вокали) и Anders Johansson (барабани).

Групата има издадени 7 албума: Glory to the Brave (1997), Legacy of Kings (1998), Renegade (2000), Crimson Thunder (2002), One Crimson Night (2003, концертен албум), Chapter V: Unbent, Unbowed, Unbroken (2005) и Threshold (2006). Предстои да излезе No Sacrifice, No Victory (2009).

Едно от най-популярните парчетра на грпата е Hearts on Fire. Предполагам, че всеки себеуважаващ се метъл фен го има в колекцията от любими песнички:


Е, не можах да се въздържа.... Ще пусна още един клип на любима моя песничка: Last Man Standing:

Sabaton е пауър метъл банда създадена през 1999 г. Текстовете на групата основно са посветени на множество историческите войни, като има два албума (Primo Victoria и Attero Dominatus), в които те главно са застъпени, а конкретно се набляга на Втората световна война. Настоящият състав на групата не е променен от създаването и бандата е формирана от Joakim Brodén (вокал), Rickard Sundén (китара), Oskar Montelius (китара), Pär Sundström (баскитара), Daniel Mullback (барабани) и Daniel Mÿhr (клавир).

До този момент Sabaton имат издадени 5 албума: Fist for Fight (2000), Primo Victoria (2005), Attero Dominatus (2006), Metalizer (2007) и The Art of War (2008), които са класически пауър метъл, макар и малко мрачно звучащ.

Групата има доста видео клипове, но аз искам да покажа песента Primo Victoria (Първа победа) с кадри от началните минути на филма "Спасяването на редник Райън" (на режисьора Стивън Спилбърг и с участието на Вин Дизел, Мат Деймън, Том Сайзмор, Джеръми Дейвис и любимеца ми Том Ханкс):

И само да допълня, че в песента, (а и в началните кадри на филма - тези, които са на клипа) става дума за Десантът в Нормандия (известен още като D-Day). Началото му е дадено на 6 юни 1944 г. Извършен е на брега на Северна Франция, областта Нормандия, с което се дава начало на Битката за Нормандия, част от операция Овърлорд, която открива втори фронт срещу Нацистка Германия в Европа.

Update 24 ноември: Промоутърите за концерта никак не са ялови! Оказва се, че това ще са ABV Pro, онези, които организираха перфектни концерти през изминалата година!

Update 25 ноември: Билетите за концерта вече са в продажба чрез мрежата на "Eventim" . Цените са: първите 333 билета за 35 лв.; стандартна цена 40 лв.; в деня на събитието 45 лв.

Update: 02 декември: Стана ясна и третата група, която ще придружи Hammerfall и Sabaton по време на априлските концерти от европейската им обиколка догодина. Това са шведските мелодични/хеви метъли Bloodbound. В бандата участват бивши членове на Street Talk, Tad Morose, Morgana Lefay и Pyramaze.

От известно време се запалих по една френска банда, която за съжаление не е много позната на феновете на пауър метъла - става въпрос за Heavenly. Групата често е слагана в стила нео-класически метъл, което според мен е излишно, защото Heavenly са чист пауър-спийд метъл!

Чух тези французи за първи път преди около 2 години и невероятно много ми харесаха! Групата е създадена през 1994 г. от вокалиста Benjamin Sotto и бившия барабанист Max Pilo. Тогава са се наричали Satan's Lawyer и са изпълнявали кавъри на Iron Maiden, Stratovarius, Helloween и други групи. През 2001 г. правят зашеметяващо европейско турне с Edguy. На него като втори китарист се включва Charley Corbiaux, който по-късно става постоянен член на групата. В момента групата е с членове Benjamin Sotto (вокал), Charley Corbiaux (китара), Matthieu Plana (баскитара), Olivier Lapauze (китара) и Thomas Das Neves (барабани). Имат издадени 4 албума: Coming from the Sky (2000), Sign of the Winner (2001), Dust to Dust (2004) и Virus (2006).

Именно от Virus искам да ви покажа едно парче - Spill blood on fire. Сами преценете дали е добро :-)

Днес прочетох, че Sofia Music Enterprises (SME) обявят, че на 12 февруари 2009 г. ще има концерт на The Rasumus в София! Изявата на тази финландска млада банда ще бъде в зала Универсиада. Все още в официалния сайт на групата датата не е обявена...

Определено феновете на лекия и мелодичен рок ще останат доволни. Групата е създадена като ученическа през 1996 г. и бележи успява да се наложи на музикалната сцена основно като подгряваща на звезди като Red Hot Chili Peppers, HIM и т.н. Някои критици даже ги определят като по-малкия брат именно на HIM :-) Аз лично ги смятам за качествени музиканти и давам положителна оценка на създаденото от Расмус и съм на мнение, че не са се превърнали в комерсиална група, а успяват да "плуват" все още в рок водите. Последният албум на Лаури Юльонен (вокал), Аки Хакала (барабани), Паули Рантасалми (китара) и Ееро Хейнонен (баскитара) е от тази година и се казва Black Roses и е сравнително добър, макар, че е по-слаб от Dead Letters от 2004 г., с който The Rasmus стават популярни. Сигурно помните онова парче - In the Shadows, което изстреля The Rasmus в класациите.

От SME обявиха, че билетите за концерта са на цени 30 лв. предварително и 40 лв. в деня на шоуто и тръгват в продажба от 17 ноември.

Днес престолонаследника на Великобритания Чарлз навърши 60 г.! Да е жив и здрав! Само не се знае дали принцът на Уелс някога ще стане крал... С дълголетието в кралското семейство, може да се окаже, че ще принудят принца да сдаде след време поетата титла крал на големия си син Уилям.

Остава само месец до излизането на новото DVD на Manowar - Magic Circle Festival Volume 2! Очаква се то да се появи на пазара на 27 ноември и да включва не само 4-те дни от фестивала в Германия, но и кадри от Каварна с българския химн и The Crown and the Ring, която беше изпълнена за първи път на живо!

Ето и официалния трейлър на DVD-то:

Стартира тримесечна кампания за набиране на средства в полза на хората, страдащи от неврологични заболявания. Целта на кампанията е да се закупи съвременна апаратура за диагностициране - ядрено магнитен резонанс (ЯМР), която да се предостави на Университетска специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум”. Средствата се набират чрез изпращане на SMS с текст DMS zdrave на 17 777 (за всички мобилни оператори) или чрез онлайн дарения на интернет страницата www.zaedno.bg

В България само от множествена склероза боледуват около 3600 души, а всяка година се разболяват нови 80 човека. Заболяването е трудно за диагностициране. То засяга предимно млади хора, между 30-34 годишна възраст. Множествената склероза (МС) е хронично, възпалително, демиелинизиращо заболяване на централната нервна система с автоимунна патогенеза и вродена предразположенос

Оказва се, че е практика в повечето болници в България да се ползва апаратура втора употреба и от по-старо поколение (преобладават ЯМР 0,5Т или 1Т), която не дава прецизни резултати за диагностициране. Факт е, че националното специализирано лечебно заведение по неврология в страната – „Свети Наум” не разполага с ядрено магнитен резонанс. Само в три болници в България има ЯМР от най-ново поколение - 1,5Т и единствено този тип апарати са надеждни при диагностицирането на множествена склероза и други неврологични заболявания.

Съпричастност към каузата към момента проявиха бТВ, ТВ7, ВВТ, TV2, Програмата, телевизия "Планета", Дарик радио, RE:TV, www.zdrave.net

Днес си забравих у дома GSM-а. Доста спокоен ден! Никой не ти звъни, никой не ти дава зор, никой не те притеснява излишно. Само, че нямах идея колко е часа, усещах, че нещо ми липсва и даже в един момент се почувствах "изгубен"...

Не съм предполагал колко може да ми липсва тази джаджа. Парадоксално, но "оковите" са ни станали "приятели" и без тях сме пò завързани! Толкова ли сме зависими от този телефон?!

Като равносметка - 5 пропуснати обаждания и 6 SMS-а... Скромно, но все на някого съм липсвал :-)

Ултрас обединение "Железни бригади" любезно приканя ръководителите на Локомотив Мездра и Локомотив Стара Загора да създадат нови клубни емблеми, които да се различават от тази на Локомотив София, а медиите да ги въведат в обръщение възможно най-скоро. Ние, феновете на най-стария "железничарски" отбор в Европа, изразяваме възмущение от кражбата на нашето лого и свободната му повсеместна експлоатация.

Понастоящем отборите на Локомотив Мездра и Локомотив Стара Загора използват нашата емблема с единствената разлика, че вместо "София" е изписано "Мездра" и „Стара Загора”. Напомняме, че подобен тип изображения са защитени по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. С оглед на богатото историческо наследство на футболен клуб Локомотив София, ние, феновете на същия, намираме за неморално да бъде взаимствано нашето лого.

Разчитаме, че взаимоотношенията между нас и феновете на Локомотив Мездра и Локомотив Стара Загора ще останат цивилизовани въпреки целенасочените опити за копиране. Същевременно очакваме те също да окажат натиск върху ръководствата на своите отбори и сами да въведат нова клубна емблема в хореографиите и фенартикулите си.

Очакваме от средствата за масово осведомяване също да уважат историята и традициите на Локомотив София и да не използват повече адаптираната версия на нашата емблема за нуждите на друг клуб.

Ултрас обединение "Железни бригади"

Господарите на ефира направиха страхотен удар с излъчването на част от интервюто на фиркана "лекарка", разигравала КАТ в пияно състояние. Бисерите, които бълва ото-рино-ларинголог-а са достойни за категорията "припаднах от смях". Аз лично доста се забавлявах... Ето за какво става въпрос:

... на море, ще кажат някои! А, може би на вкусно, ще попитат други... Не! Миризмата от преживяното никак не беше приятна... За какво става въпрос:

Днес се повозих в автобус 102 в София. Обикновено това са автобуси, които са морално и физически остарели. Мисля, че повечето от тях варират в юношеските спомени на част от родителите ни. Тези превозни средства има една особена тяхна си миризма - съчетание от нафта и прах, който влиза от къде ли не! Ако прибавите и нафталиновия мирис от бабите, тръгнали към пазарите на кв. Иван Вазов и Красно Село, уханието съвсем придобива вид на газ, морещ хлебарките!

Да, но в този автобус на СКГТ днес имаше още няколко допълнителни миризми: 7-8 цигани (основно жени, които не изглеждаха, че са от Чистотата, но смърдяха подобаващо), 2-ма порядъчно попийнали с нискокачествен алкохол, плюс девойки, които ухаеха на хубав парфюм... Смесете всичко, оставете носоглътката ви да се наслади и опитайте да попътувате комфортно из софийските ЗАДРЪСТЕНИ улици...

Е, оцелях сред това ново химическо оръжие, но и до сега съжалявам че нямам хрема и носа ми не беше запушен...

P.S. Най-удивителното нещо, което видях в цялата тази феерия на мириси и аромати бе това, че една от мургавите пътнички извади билетче и го продупчи! Изглеждаше съвсем рутинно действие, като чели аз намерих нещо нередно в цялата ситуация! Е, признайте, неестествено е... сякаш тя предава цяла идеология: "Градският транспорт е безплатен за нас!".

Вчера термометрите показваха 20-25 градуса, вечерта се смрачи, през нощта гърмя и трещя, а на сутринта заваля сняг... Шантаво време! Утре очаквам времето навън да ни изненада с друга промяна. Само не знам синоптиците какво ще измъдрят като прогноза :-)

Днес се разрових из торент сайтовете и попаднах на удивителния факт (макар, че не съм толкова изненадан): компилации като Кафе дел Мар, на Йон Балке, на Оскар Питърсън са сийдвани само от по няколко човека, за разлика от порно филмите, които имат по над 900 сийдъри* и над 200 лийчъри**! Друго си е безплатното порно...

Всичко това е съпроводено от коментари като:

Интересно е, че някои от коментарите са грамотно написани! Явно доста хора, които не са от пуберския контингент, яко теглят порно филми! Даже са порно киномани, които следят новите заглавия и предстоящите премиери!

Чудя се, дали сред тях няма държавни служители...? Преди няколко години работех в един провайдър, осигуряващ интернет на държавните институции в Перник. От известно време трафикът беше много натоварен следобедно време и вечерните часове. Проверихме какво се случва и установихме, че в Областната администрация някой общински служител запушваше трансфера с телене на порно!

До някъде оправдавам младежите, защото най-сигурния начин да натрупаш коефициент в торент сайтовете е да сийдваш известно време някой порно филм! Гаранция, че за 24 часа коефициента ще нарасне няколко пъти :-)

* Сийдър: Това е човекът, от когото теглите желания от Вас файл.
** Лийчър: Всеки, който тегли файла, се нарича така.

И друг път съм споменавал, че колекционирам логота на Google (в момента имам над 610 такива). Днешното в рамките на 2 години подсеща света, че малката България има повод за празнуване - 100 години от независимостта ни.

На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново с Манифест на княз Фердинанд е обявена независимостта на страната ни. През пролетта на следващата година Независимото Българско царство е признато от Великите сили.

Наскоро четох интересния материал за Специалната теория на относителността във Вселената. По този повод се запознах с малко материали за самата Теория на относителността... Паралелно с това се сетих и един стар виц:

В една килия в затвора имало двама съкилийници. Единият нервно обикалял около леглата, а другият седял и разсъждавал:
- Сега разбирам Теорията на относителността на Айнщайн! Ти се движиш, аз седя, но реално и двамата лежим!

Тук някъде следва многозначителното "хъм"... :-)

Тази вечер доста се посмяхме с Миро на някои безумия в Гугъл. Става въпрос най-вече за езиковите настройки на търсачката и как с десетките езици фигурира и елмър-фудовски! Вероятно е кръстен на онзи анимационен герой - Елмър Фъд, който е плиткоумен ловец и постоянно преследва Бъгс Бъни и вечно се самонаранява в недодяланите си опити да го гръмне.

За какво става всъщност по Гугълския въпрос, вижте:

Остават малко повече от 10 дни до концерта на Crematory в София (зала "Христо Ботев")! Очаквам ги с голям интерес, защото са една от малкото готик метъл групи, които не смениха съществено стила си и вече 17 години "плуват" в него. Тежките рифове, шеметните изпълнения на клавир и коренно различаващите се вокали създават една окраска, характерна само за Crematory.

Дълго се колебах коя песен да покажа тук... в крайна сметка, от любимите ми поне 10, се спрях на две: The Fallen и Red Sky.

The Fallen


Red Sky

Само ден, след като почина археолога Георги Китов, днес този свят напусна друга забележителна личност - Ричарт Райт... Клавиристът и един от основателите на Pink Floyd си отиде днес на 65-годишна възраст (същата, на която си отиде и Китов), след кратка борба с рака.

През 1965 г. той, заедно с Роджър Уолтърс, Сид Барет и Ник Мейсън създава групата, позната тогава като The Pink Floyd Sound. По-късно на мястото на Барет идва Дейвид Гилмор.

Рик участва в култови за групата албуми, като "Meddle", "Dark Side Of The Moon" и "Wish You Were Here".

За мен това е голям повод за тъга... Флойд са Групата! При мен всичко стартира с тях...

Почивайте в мир, Георги и Ричард!

Днес, 11 септември, седем години след атентатите в САЩ, днешната дата стана нарицателно словосъчетание за "тероризъм"... Десетки версии, стотици догадки и предположения, хиляди страници, изписани с тонове мастило, а неяснотата е още по-голяма.

Нямам никакво намерение да развивам някаква теория за световния тероризъм и автоатентати ли са взривяването на самолетите в Пентагона и Двете кули. Само искам да споделя нещо, което ми изникна в главата още с отварянето на очите тази сутрин:

В сънено състояние, на полузаспало съзнание, може би продължение на някакъв сън, който не помня, в мислите ми изплува един спомен - преди седем години на днешната дата бях в домашен отпуск от казармата. 20 заслужени дни почивка, малко преди едногодишната ми служба да изтече. Седях пред телевизора и щраках по каналите. Стигайки до CNN се удивих - "War in USA!" привлече вниманието ми. Докато слушах истерични журналисти самолет се заби във втората кула... Определено не е война, а тероризъм...

За какво споменавам всичко това? Та, в просъницата днес си спомних за това как в канцеларията на командира на поделението имаше един календар с известни сгради от цял свят, украсяващи всеки месец от годината. Познайте! На Септември 2001 г. в календара страницата красяха кулите близнаци в Ню Йорк...

Живи сме! :-) Днес премина успешно опитът в Големия адронов колайдер (LHC)!

Това стана ясно от официалната страница на Large Hadron Collider. Според всички учени това е най-големия експеримент провеждан досега в човешката история.

Определено всичко е минало по план... щом съм на компютъра и щрапам по клавиатурата, а не съм засмукан от образувана черна дупка :-) По данни на центъра първият изстрелян лъч е изминал без проблем цялото разстояние от 27 километра (толкова е дълъг ускорителя на частици намиращ се на границата между Швейцария и Франция). Опитът се е състоял в 11:28 ч. днес .

На теория, при провал, може да възникне микро черна дупка, която да се превърне в гигантска и да "глътне" Земята! :-) Учените обаче са убедени, че това не може да се случи... Поне за сега не се чувствам "погълнат"!

Надявам се, че този грандиозен проект ще даде отговори на много от поставените въпроси и учените ще спят спокойно след днешния ден. Надявам се, че Господ няма да се разгневи, че човеците се месят в делата му и търсят истината за Сътворението. Надявам се, че всичко ще има щастлив край :-)


P.S. Специални благодарности на Филип за прекрасните му статии във "Вселената", от където пълня празната си глава с информация на тема физика и законите й във Вселената!

Update 21 септевмри: Днес в "Сблъсък" чух умопомрачителното: За следващия си опит в Големия адронов колайдер CERN ще покани Христо Стоичков за помощник като елементарна частица! :-D

Засякох в интернет новия клип на Firewind - на песента Head Up High, която е от тазгодишния албум на групата The Premonition.

На концертът на Kamelot в София, на който подгряващи бяха Forever Slave и Firewind, "огненият вятър" ни издуха с прекрасен сетлист, в който присъства и Head Up High. Заслужава си да се види прекрасното изпълнение Gus G, Bob Katsionis, Petros Christo и Mark Cross.

Почти съм убеден, че в клипа разпознавам и част от зала "Христо Ботев" (където се състоя изявата им в България през април). Предполагам, че се заблуждавам... :-)

По непотвърдена информация Firewind се очакват за концерт в България на 12 декември... Много се надявам да е истина, защото гръцките музиканти оставиха добри впечатления!

Update 8 септември: Прекрасното се случи! Новината за това, че Firewind ще посетят България на 12 декември (петък) е ПОТВЪРДЕНА официално! Групата идва по покана на "ABV Pro" - новата промоутърска агенция, която показа завиден професионализъм на концерта на концертът на Kamelot в София през април. Мястото на събитието през декември е клуб "Blue Box" в София, а шоуто е част от финала на мащабното турне "Live Premonition over Europe", което групата предприе за промоцията на новия си албум.

Casper ми припомни един доста забавен сайт, в който ник-нейма Ви се разглежда като интересна абревиатура. Декодирането може да се направи в 3 направления: киборг, чудовище или еротична интерпретация!

В чатерските години помня, че мноооого се смяхме на интересните варианти, които ни предлагаше декодера. Моите са по-долу. Опитайте и с Вашите и споделете :-)

Днес, от малко скука, реших да проверя с какви резултати от търсене през Google, най-често хората попадат на моя блог.

Преди време се удивих на идиотските референции, които Христина добре е описала в нейния блог.

Слава на Бога, при мен нещата не са отчайващи. От последните дни най-честите търсения са:

Като заключение: не се фукам, ама... с изключение за Лорън Харис, други неприлични търсения не е имало :р