Fobos

Вчера или по-скоро днес (тази нощ) приключи поредното издание на Британското първенство по снукър. То беше юбилейно 25-то, откакто турнира е включен в ранкинг системата и носи точки за световната рагнлиста. Цялото Британско първенство беше изключително интересно и не съжалявам, че прекарах десетки часове пред телевизора. Добре, че не се абонирах и за плеъра на Евроспорт, защото рискувах съвсем да лудна...

До финалният мач достигнаха англичанина Шон Мърфи и китаеца Марко Фу (по-скоро от Хонконг). Мърфи надигра в полуфиналите Стивън Магуайър, а Фу любимеца ми Алистър Картър. Аз харесвам играта на Мърфи и подкрепях него в решаващата "битка".

Този двубой се играеше във формат 10 от 19 възможни фрейма. Шон Мърфи победи с 10 - 9 фрейма след една почти седемчасова драма. Мачът приключи в 2:30 ч. и аз с кръвясали очи, но широка усмивка, заспах благодарен на Фортуна за това, че помогна на Мърфи...

Да, Мърфи имаше нужда от късмет, защото в цялата среща водеше (на моменти и с 3 фрейма), но в края Марко Фу доведе нещата до 8 - 9 в негова полза. И тук се започна голямото доказване на законите на Мърфи :-) Двамата играчи направиха поне 10 in/off файла (бялата топка след игра неволно влезе в някой от джобовете), поне толкова неуспешни отигравания и елементарни грешки при удар за вкарване. Това толкова "нажежи" въздуха и атмосферата, че ясно личеше колко много са притеснени състезателите и колко оценяват залога да спечелят едно от най-престижните състезания по снукър. Умората си казваше думата и неточностите се нижеха една след друга. Даже съдия номер 1 в снукъра Ян Верхаас не забеляза очевиден фал от страна на Марко Фу.

За да бъде интригата пълна се стигна и до последен възможен за игра фрейм, а именно 19-ти. Резултатът беше равен и спечелилият го печелеше срещата, а с това и тазгодишното издание на UK Championship. В този фрейм грешките се редяха една след друга и беше ясно, че направилият по-малко такива ще победи. Шон Мърфи имаше малшанс на няколко пъти в предните фреймове да пропусне възможност да отиграе лесни топки и да спечели партиите. В този фрейм също не липсваше драматизъм с елементарни неточности в неговата игра. И точно когато му трябваше  късмет Фортуна му подаде ръка - по игра за розовата топка отново не беше прецизен, топката отскочи от "челюстите" на джоба и Мърфи наведе отчаян глава... топката обаче продължи по масата и попадна в средния десен джоб! Това не беше всичко - Мърфи имаше късмет и да остане за игра по червена топка... Оттук всичко беше лесно - успя да натрупа необходимия актив от точки и да спечели.

Сигурно Мърфи десетки пъти си е задал въпроса "как стана така?" след като пропускаше лесно отигравания. Сигурно си е задал същия въпрос и при "щастливата розова", но едва ли е намерил смислен отговор... Едва ли има нужда. Просто трябваше един от двамата състезатели да победи. Направи го, според мен, по-добрият!