Fobos

Когато преди 5 месеца си купих билет за концерта на Metallica знаех, че това ще е най-грандиозното музикално събитие през настоящата година в България! Знаех, че ще е най-посетеното, с най-много заряд и очакване... Публиката, сцената, организацията, осветлението, звукът - за всичко ще разкажа с няколко думи през моята призма на нещата такива, каквито ги видях и оцених!

Денят запозна мрачно - говоря буквално. Настроението ми беше равнодушно и някак не изпитвах еуфория, че днес (тоест онзи ден - 25-ти) е денят на голямото събитие - концертът на Metallica. Даже до преди няколко дни не бях слушал нищо на групата, дори и за подгрявка. Реших да си припомня някои стари парчета, докато с Миро играхме на Куейк - отрази ми се добре и даже си припомних някои текстове, за да съм в час на концерта :-) Да се върна на основното: времето навън наистина цял ден беше типично лятно - с много облаци, също толкова слънце, слаб западен вятър и чести краткотрайни превалявания. Надявах се обещанията на синоптиците за дъжд по време на концерта да са неверни...

Към обяд излязох от вкъщи, защото имах няколко срещи преди концерта. Трябваше да се подгрее с малко бира и много настроение. Все още очаквах да ме обземе нетърпеливото чувство "да видя Metallica". Не бях в Пловдив преди 9 години на първия им концерт в България и съжалявах, но сега се очакваше да е "по-яко". Ще видим...

С Киро пихме по бира в "Двете халби", когато Миро звънна и отидох да го посрещна на Попа. За жалост други двама негови колеги са имали по-малко търпение и са влезли на стадиона. Е, ще отложим запознанството за друг път :-) Отивайки към "Васил Левски" усетих нещо, което ми беше малко познато: преди 2 години, когато бях на мач на Локо София в Ротердам на стадион Де Куип усещах същата буца в гърлото, същата "затворена" емоция, която не исках да пускам на свобода, защото се страхувах. Тогава, на 28 септември 2006 г., до последно бях спокоен, "безметежен" и не мислех за предстоящото. Сега изпитах същото. Крачех към стадиона и не мислех за предстоящото. Не знам дали сте ходили на съоръжение като Де Куип, но аз тогава като влязох и зърнах трибуните поисках да крещя и оставих емоциите ми да се излеят и насладата да ме обгърне! Така се почувствах и на националния ни стадион при вида на огромната сцена и току що започналата подгрявка на The Sword. Усетих, че няма да е честно всички, които са на стадиона, всички, които ще дойдат, да бъдат разочаровани! Шоуто трябваше да бъде грандиозно!

С Миро избрахме доста добри места - малко по-напред и между двете озвучителни кули. Звукът там трябваше да е най-чист. Киро имаше билет за сектор В и с размяна на няколко SMS-а разбрах, че и там никак не е зле озвучаването. Първата подгряваща банда беше The Sword от Тексас, САЩ. Аз лично доста харесах J.D. Cronise, Kyle Shutt, Bryan Richie и Trivett Wingo. Успяха да ме "грабнат" и макар с краткия си сет да ме впечатлят. За съжаление са тотално непознати за цялата българска публика и почти никой не не развълнува от това, че са на сцената. Създадени едва преди 5 години вече имат два студийни албума - Age of Winters (2006 г.) и Gods of the Earth (2008 г.). Останах доволен от изявата им! Ще следя развиитието им, защото са приятна хеви, дуум метъл група.

Между The Sword и Down имаше малко време да се огледам и разгледам феновете наоколо. Оказва се, че дори и на мегасъбитие, като концерт на Metallica, не могат да се съберат само истински фенове на праведната музика! Огромна част, както беше и на изявата на Iron Maiden, са пълнеж! Видях едно количество младежи, които бяха позакъснели с абитуриентските балове, защото дрешките (накъдрени бели ризки, джапанки и панталонки 7/8), "патрончетата" с ром и водка, маниерите и речника не се вписваха в обстановката. Не им беше там мястото, но е модно явно да се каже в родния им край "бех на конциерт на Миталика, веее!" Но нищо от това не ме учуди много, защото в Каварна преди няколко седмици видях един "фен" да похапва слънчоглед на Slayer! (тук Кърк Хамет трябва да забие един-два тъжни акорда...)

Една девойка ми направи впечатление - доста добре облечена, с делово облекло, стегната прическа и деликатни очила. Определено беше жена, която е изляза малко по-рано от работа, за да зърне любимците си! Имах възможност да съм близо до нея и забелязах, че знае доста текстове и видимо се забавлява!

След около 40 минутки на сцената The Sword се прибраха и благодариха на всички. За тях определено е привилегия да подгряват група като Metallica! Време беше да видим и чуем гръмко рекламираните Down - група, чиито вокал Phil Anselmo е бившия фронтмен на Pantera. Мен не успяха да ме впечатлят... Песните, които Down изпълниха е далеч в представите ми за подгряване преди концерт! Всичко ми звучеше като една песен, изсвирена и изпята няколко пъти по съвсем малко различаващ се начин. Доста тежки, мрачни и мудни... Да ме прощават феновете на Down, но мястото им не беше на ст. "Васил Левски" и то точно преди Metallica! Ако изнесат някой ден самостоятелен концерт в България нека ги подгрява Васил Найденов, за да усетят разликата!

Добре, че гореспоменатия "мъх" без издухан от сцената от мълниеносното настроение на публиката, събрала се да види и чуе титаничните Metallica! Минутни след 21:00 ч. осветлението "притихна" и шоуто започна с интрото The Ecstasy of Gold. Сцената беше "взривена" от мелодичната, но не толкова агресивната Creeping Death. Дали звукът все още не беше добре настроен, дали публиката е с неизцедени сили, но вокалът Джеймс Хетфийлд ми свучеше малко заглъхнал. Всичко вървеше тотално на омазване, по дяволите, когато и осветлението на сцената угасна, а огромния широко дискутиран екран "умря"! Музикантите обаче не се смутиха и, огрявани само от прожекторите на двете озвучителни кули, продължиха с шеметния метъл! Малко след края на Fuel (една страхотна изненада в сетлиста, от която аз останах приятно изненадан, защото това е най-стойностната им песен от Reload) и по средата на Ride The Lightning всичко си дойде на мястото и осветлението грейна (съвпадение, никак не е търсен ефект!), а видеото се оправи и всеки може да види, не само чуе Metallica.

Страстите бяха малко поохладени от For Whom The Bell Tolls и тежкото звучене на барабаните на Ларс Улрих и баса на Робърт Трухильо, заменил Джейсън Нюстед преди няколко години. Публиката не спираше обаче да се забавлява и крещеше For whom the bell tolls time marches on! Всеки се почувства на "санаториално лечение" в компанията на Welcome Home от Master of Puppets и продължаваше да заглушава Хетфийлд!

Дългите сола на Кърк Хамет не отегчиха никого и всеки от нас почувства, че "That dreem is my reality"... До тук очакванията на всички за добър сет се оправдаваха! Време беше да напуснем домът и отидем при прокажения месия - Leper Messiah - още една класика от "куководния"албум! С "Месията" музиката ставаше все по-тежка, малко различна от очакваната, но едва ли някой се е оплакал!

Време беше главите да се отвинтят с And Justice For All и мощни крясъци I can't believe! I can't believe the price you pay! Някъде тук се заформи и второ пого, което успяхме да задържим с цената на малко синини. Първото беше в самото начало, при което доста от крехките създания на този концерт рискуваха здравето си, но голяма част от преживелите подобни нещо, набързо успяхме да образуваме буфер и спрем набезите на обезумелите ;-)

Последва още една приятна изненада - Wherever I May Roam от Черния албум! За мнозина е била разочарование, но на мен лично ми хареса и поохлади малко страстите и нажежи до максимум обстановката преди очакваните хитове One, Nothing Else Matters и Master Of Puppets. Все пак за много от присъстващите Anywhere I roam! Where I lay my head is home! не са само думи... Самият "кукловод" пристигна с гръм и трясък след оглушилата цяла София Fade To Black! Джеймс трудно би повярвал, ако му бяха казали, че повече от 50 000 ще успеят да го заглушат. За да не се "излага" повече голяма част от Master Of Puppets беше предоставена именно на публиката, която пееше с цяло гърло

Come crawling faster
Obey your master
Your life burns faster
Obey your master
Master!

Master of puppets I'm pulling your strings
Twisting your mind and smashing your dreams
Blinded by me, you can't see a thing
Just call my name, 'cause
I'll hear you scream Master!
Master!

Това беше песента, заради която отидох и се почувствах щастлив, че успях да я чуя и да бъда част от това маниакално изпълнение! Затворих очи и се надявах на следващият бисер от звездната колекция на Metallica. Оказа се, че това е Motorbreath - нещо неочаквано за мен, но достатъчно заредено "до горе", което отново ни прати далеч с "диханието" на експлозивен метъл! И така само, докато Кърк Хамет изнесе солото си, което се оказа и прелюдия към емблематичната Nothing Else Matters... Хетфийлд започна със So close, no matter how far..., а публиката продължи:

Доста ухилената физиономия на вокалът на групата показа, че видимо се забавлява и е доволен от феновете! Рядко Джеймс се усмихва на концерти, но явно българската публика го впечатли с певческите си умения! Някъде тук и аз загубих голяма част от гласа си... а престоеше още :-) Никак тъжен, но наистина уверен той продължи да ни размазва с класики от Черния албум, а именно Sad But True (по време, която започна да вали ситен дъжд), за да последва още една велика песен - One! Под "дъжд от куршуми" този път и солидно количество пироефекти соло китарата подхвана акордите, а феновете I cant remember anything..., за да оглушат за пореден път столицата с

Това, което аз очаквах в началото се появи в самия край на концерта - Enter Sandman! Решението за това беше добро, защото Сънчо нямаше и помисъл да ни успива! Стадионът отново ехтеше с

Край! Великолепният концерт на Metallica в София свърши! Да, приключи, но само основната част, защото беше време за повторно излизане на сцената. Публиката ревеше с цяло гърло и нямаше намерение да остави музикантите да си тръгнат без да са изпълнили любимата на огромна част от публиката Seek And Destroy. Преди нея успяхме да се насладим на една последна милувка (Last Caress) и хладната лудост (Stone Cold Crazy) на групата! Тук някъде Джеймс Хетфийлд стана по-разговорчив и проведе диалог с публиката, в който се разбра, че помни идването си в България преди 9 години и обеща, че няма да чакаме още толкова за следващото гостуване на Metallica! Всичко бе взривено със Seek and Destroy, а публиката се дереше Searching, Seek and Destroy!

След мощни викове и аплодисменти всичко наистина приключи... Групата не излезе на втори бис, но това беше очаквано, защото не са го правили на нито един от концертите си през това турне. Осветлението на стадиона блесна и хилядите започнаха бавно да напускат "Васил Левски"...

Ето и пълен сетлист от концерта:

Intro - The Ecstasy Of Gold
01. Creeping Death
02. Fuel
03. Ride The Lightning
04. For Whom The Bell Tolls
05. Welcome Home (Sanitarium)
06. Leper Messiah
07. ...And Justice For All
08. Wherever I May Roam
09. Fade To Black
10. Master Of Puppets
11. Motorbreath
12. Nothing Else Matters
13. Sad But True
14. One
15. Enter Sandman

Бис:
16. Last Caress
17. Stone Cold Crazy
18. Seek And Destroy

Идвайки нямах заряда у себе си, но Metallica успяха да запалят отново искрата у мен и смело мога да дам една отлична оценка на цялото им представяне! Успяха да ме изненадат с добро сценично поведение и топло отношение към публиката. Дългата им изява и перфектния сетлист изчистиха гафовете с токовия удар в началото и недобре синхронизирания с музиката огромен екран. На мен ми беше малко слаб звука, очаквах малко по-силен, макар, че го пооправиха и балансираха по време на And Justice For All. Четох, че преди концерта е имало голям гаф с някои от "платинените" билети и хората платили повече били настанени на съвсем различно място (аз лично само мога да похваля организацията - доста точно, бързо и коректно допускане на стадиона, без никакви спънки).

Доволен съм и съм щастлив, че успях да видя една емблема в метъл музиката! Доволен съм, че Metallica не ме разочароваха и изпълниха само стари парчета, (с изключение само на Stone Cold Crazy). Това се надявах да се случи, то се случи и аз мога да кажа "браво, Metallica, успяхте да ощастливите десетки хиляди в България!"

С голям интерес чакам утрешния концерт на групата в София! Надявам се, че изпетите песни ще са почти същите, звукът, осветлението, пиротехниката, сценичното поведение и публиката на ниво! Марката Metallica се не се нуждае от реклама, но от добро представяне, за да затвърди позицията си в сърцата на всички български фенове!

Metallica са във вихъра на европейската част от световното си турне! По-долу е сет листът им от Берген, Норвегия. Мисля, че с приближаването си до България хеви метъл идолите на цяло едно поколение затягат "менгемето" и ще ни приклещят със здрава музика на 25-ти този месец!

Преди време бях публикувал една абсолютна истина. Сега изнамерих и друга такава...

След шоуто на Alice Cooper се събудих малко по-спокоен, поради две причини:

След сутрешното душче бях охладен и свеж за нови приключения! Денят беше слънчев и горещ. Предварителните ни планове бяха за разходка до нос Калиакра - едно от най-красивите места по българското Черноморие! Транспортът до въпросното място има от автогарата в Каварна и, за разлика от преди няколко години, е с по-сгъстен график, защото желаещите да видят това райско кътче са се увеличили.

В обедните часове си взехме билетчета за маршрутката, която трябваше да ни отведе до въпросното място. Казвам трябваше, защото... трябваше. Сигурно щеше да се нареди по план всичко, ако не беше своеволието на шофьора да ни закара до някакъв плаж на около 4-5 километра от носа в северна посока. Аз реших, че поради ремонт на пътя все пак минаваме през някакво отклонение и ще стигнем до заветната цел. Да, но не... Онзи ни стовари и си замина!

"Плажът"

Представете си следното, (защото не съм го снимал, поради изумлението колко далеч може да стигне човек в разрушителните си намерения да изкара пари!): буквално издълбана пясъчна мъничка ивица, от двете страни оградена с бетон, търсещ ефект на кей... 20-тина чадъри, насипан пясък и... 10-на автомобила, паркирани в тази пустош! Гадно и мизерно... Гадно, колкото "кръчмата" на "плажа", в която решихме, че трябва да изпием по нещо, за да се опомним и разпитаме "къде по дяволите сме!". Оказа се, че сме на някакъв плаж "недалеч от Калиакра - само на 4-5 километра". Слънцето беше жарко, безмилостно и щеше да ни умори, ако бяхме тръгнали пеша към въпросния нос...

"Егати ужаса", повтарях си аз... Все пак студената бира трябваше да поохлади поизгорелите ни надежди да зърнем красавицата Калиакра. Преди да тръгнем от Каварна решихме, че ще обядваме на носа. Е, май обяда трябваше да е тук - в средата на нищото в северното Черноморие. Разбира се нямаше нищо за хапване! Само пържени картофи. Всичко е пластмасово - чиниите, чашките, виличките... И картофките имаха малко подобен вкус, но добре, че не бяха истинско PVC, че щяхме наистина да се разплачем... Единственото хубаво нещо беше синеоката сервитьорка! :-)

След половин час тюхкане как се яде таратор от пластмасова чашка със сламка и защо Господ ни изостави в тази пустош, решихме, че ще се движим на стоп до носа. Трябваше да разпитаме и някой "местен" от кръчмата, който да прояви добра воля и да ни закара. Естествено попаднах на последния пияница, който даже се чудех дали ме разбра какво го питам, защото след няколко нечленоразделни изречения изчезна посока плажа. Опитах се да придумам синеоката сервитьорка да съдейства, а тя ми обясни, че онзи (пияндето) отишъл да пита някой си. Този някой се оказа, че е спасителят, който... не по-трезвен решил да не оставя хората на плажа без надзор... Каква загриженост само! Дано летовниците да са трезви... Егати омагьосаното място! Трябваше час по-скоро да се махнем от там!

Тръгнахме под жаркото слънце по пътя за Калиакра... Самоубийство! Представях си как след година криминолози ще се борят с идентификацията на костите ни... Стига с черногледия хумор! :-) Късметът ни споходи и само след 200 м. някакъв момък спря с колата си! От вътре се чуваже здрава музика - наш човек! Връщал се към Каварна, но минавал на около километър от Калиакра. Все пак разходката ни до там не беше обречена! Благодарим ти, приятел за превоза и готината музика в колата! :-)

нос Калиакра

Оставиха ни на разклона за Калиакра. Оттам трябваше да се извърви около километър пеша и щяхме да сме до "заветната" цел! Малко преди началото на носа има поставена бариера - нещо като пункт. Събира се екотакса за всеки преминаващ. Добра идея, защото подобни архитектурни и природни паметници трябва по някакъв начин да събират пари. Жалко обаче, че видимо никъде не се влагат. Двамата младежи в това ККП ни поискаха 1,50 лв., но разбирайки, че сме преживели цялата олелия около придвижването до тук ни пуснаха гратис!

Носът не се е променил... Все така е красив, все така е привлекателен за туристи (най-вече чужденци), все така е обрасъл в растителност, която малко отблъсква... Става ми тъжно, че не умеем да култивираме даден туристически обект, който е богатство и може да носи пари. Няма да се спирам на това. Красотата на Калиакра наистина е неземна - червеникава скала, отрязана като с нож, невероятно синьо море, покрито от бели пухкави облачета; крякащи чайки и жужащи насекоми, които се надпреварват кой да бъде по-шумен и забележим.

Аз обичам да паля свещичка в параклисчето "Св. Никола" - магическо място, успокояващо. Там една монахиня ме удиви, като разпита дали ме е харесал концерта на Manowar, виждайки ме че нося тематична фланелка :-) Ще покажа няколко снимки по-долу, за да не описвам с невъзможни думи красотата на Калиакра.

Концертът на In Flames и Slayer

Връщането към Каварна стана отново с маршрутка от Калиакра. Шофьорът ми обясни, че не знаел къде сме искали да идем и ни стоварил на плажа... Реших да не се карам с него, за да не си развалям настроението!

Имаше време за почивка преди концерта. Малко релакс и студен душ... Само да вмъкна, че след всеки сутрешен душ си простирах кърпата на просторчето на леля Живка в двора на къщата. Обикновено, след като изсъхне, тя ми я оставяше в стаята. Забележете обаче гостоприемния прогрес: ден 1-ви: кърпата е оставена сгъната на леглото; ден 2-ри: кърпата е оставена сгъната на масата; ден 3-ти: кърпата е захвърлена на леглото... Не, че Живка е задължена да ми носи кърпата, но ако не го правеше нямаше да си проличи деградиращото отношение към гостите си...

От In Flames и Slayer се очакваше здрав метъл, който да покори всички в Каварна! Очакванията ни се оправдаваха - "рязането на глави " от първата до последната минутка беше безмилостно и зловещо! Шведите от In Flames изнесоха едночасов сет, с който доказаха, че звучат доста добре и на живо. Студийните им албуми (11 на брой от 1994 г.) грабват с доста чист звук и приятно звучене! Всеки член на групата личеше, че се раздаде максимално на сцената, за да предизвика хиляди аплодисменти - доста хубави китарни рифове и чисти сола! Определено Андерш Фриден, Йеспер Щрьомблад, Бьорн Гелоте, Петер Айверс и Даниел Свенсон не разочароваха родната ни публика в първото си гостуване!

За шоуто си In Flames бяха "посадили" доста осветителна техника, но малко ранния час и нескрилото се напълно слънце, не позволи на групата да демонстрира напълно намеренията си. Все пак звукът и сценичното поведение на групата, подхвърлянията към публиката и сравнително интересния сет лист оставиха добри впечатления у родните меломани. Надявам се скоро да ги видя отново в България, но като самостоятелен концерт, защото в Каварна шведите бяха покрити от сянката на Slayer.

Може би неподреден и непълен сет лист на In Flames:

01. Cloud Connected
02. The Mirror's Truth
03. Disconnected
04. Delight and Angers
05. Graveland
06. Colony
07. Only for the Weak
08. Take this Life
09. My Sweet Shadow

Часът за сеч наближаваше! След минутки на сцената трябва да излязат любимците на тежката музика - Slayer! Американските траш метъл "убийци" гарантирано трябваше да покосят всичко и всеки с гръмка и кървава музика! Това е едва второто гостуване на Том Арая, Джеф Ханеман, Кери Кинг и Дейв Ломбардо, след 2002 г. е дългоочаквано и предизвика невероятен интерес! Самите изпълнения на "Chemical Warfare" и "Ghost of War" ни показаха, че на сцената ще се води истинска битка за оцеляване и публиката ще бъде солидно взривявана хит след хит на американците!

"Кръвта се лееше" и след "Captor of Sin", "Dead Skin Mask" и "Hell Awaits", като в един момент вокалът Том Арая проговори, за да изрази благодарности към публиката! Да, публиката... доста разгорещена, пийнала и готова да смачка всички, за да бъде максимално близо до сцената. Аз предвидливо стоях точно пред кулата на озвучителите, за да се насладя максимално на звука, но и да се предпазя от зловещи погота :-) Имаше обаче и фенове, които не знаеха къде са... похапваха слънчоглед и се чудеха, защо светлините и музиката са толкова бързи и цветни! Доооста смехотворно!

По-голямата част от публиката явно са минали през ДжиПи-тата си преди третата вечер на Каварна рок фест, защото главите им бяха закрепени здраво след цялото куфеене. За малко си мислех, че на излизане от стадиона ще подритвам без да искам всякакви отвинтени метълски глави.

За десерт "убийците" ни бяха подготвили вечните "Raining Blood", "Mandatory Suicide" и "Angel of Death", с които заковаха повече от 6 хил. на градския стадион в Каварна! Тези, които очакваха бис бяха малцина, защото феновете на Slayer знаят, че те никога не излизат повторно! Мисля, че е напълно достатъчно количеството на "пролятата кръв" час и половина и за музикантите, и за публиката.

Това е сет лист на Slayer:

Intro: Darkness Of Christ
01. Disciple
02. Cult
03. Chemical Warfare
04. Ghosts Of War
05. War Ensemble
06. Jihad
07. Die By The Sword
08. Spirit In Black
09. Postmortem
10. Captor Of Sin
11. Dead Skin Mask
12. Hell Awaits
13. South Of Heaven
14. Raining Blood
15. Mandatory Suicide
16. Angel Of Death

Въздухът, телата ни, главите ни, градът бяха "посечени" със звука на две от най-добрите траш метъл групи в света! Всеки дошъл с големи очаквания си тръгна изненадан от шеметния метъл на двете групи и от безумно многото светлинни ефекти.

Да, скептици много... Фестивалът на някои се хареса, а на други не. На мен лично ми достави удоволствие, защото не съм меломан, който отива, за да гледа и след това само да критикува и да търси негативните мигове, а човек, който обича хеви музиката и умее да се забавлява, независимо дали е сред 100, 1000 или 20 000 фенове! Групите се представиха със завидно настроение, звукът беше качествен, осветлението добро, организацията на ниво! Моята равносметка за Калиакра рок фест 2008 е положителна и спомените ми са позитивни. Забавлявах се и това ми дава повод да направя всичко възможно догодина отново да дойда в Каварна!

Две снимки от концерта:


Малко снимки от Калиакра:

Покрай снимката с "Руската баня", която видяхме на Витоша беше ред да се посмеем и на два пернати фотоса, които направих в Каварна преди седмица! За някои тази информация е полезна, за мен лично - смешна и забавна! :-)

Вчера с Миро си направихме страхотна разходка на Витоша, "превземайки" Черни връх (2290 м.н.в.). Миро написа доста хубава статия за това "разтъпкване", а аз ще сложа малко от снимките, които направихме в планината.

Другият път ще приложим яка пропаганда, за да привлечен по-голяма тълпа, която гарантирано ще се забавлява! Така, че - хайде с нас! :-)

Не мога да спя до късно... Не мога да спя и през деня... Не мога да лежа и да не се случва нищо около мен! (с изключение на това мухите да си жужат и аз да се чудя как да ги прогоня).

На сутринта

След концерта на Manowar се събудих по-раното предвиденото - още в 9:00 бях се изкъпал и готов да щъкам из града. Извратена работа са рок фестивалите: закусва се с бира, обядва се с бира и кебапчета, а се вечеря, (ако има време) с... познайте! - бира :-) Само да вметна, че в Каварна имаше тонове бира, а спонсор беше една не особено добра марка ;-) Хубаво е, че имаше магазинчета и бутилираната там бира си заслужава!

Май се отплеснах :-) Искам да успокоя всички, че не ядох само бира! Имаше едно заведение, приличащо на тропс къщите и там се събираше целия метълски елит в Каварна :-) Даже се запознах с едни момчета и единия ми разказа как сутринта след концерта на Manowar искал да купи банички за приятелите си от отсрещната баничарница. Толкова съснен бил, че не е помнел какво е казал, но цената за баничките била 52 лева! Тогава се опомнил и продавачката му обяснила, че е поискал цялата тава :-D

Плажът

Денят беше слънчев, горещ и ветровит, което създаваше илюзията, че температурите не са особено високи. Перфектно време за плаж! Щеше да е по-ентусиазирана идея, ако плажа в Каварна не е на 3-4 километра... Добре, че на всеки час има транспорт до там! Стига се за 5 минутки, а за желаещите да се разходят е препоръчително това да стане в посока към плажа, защото има наклон и на връщане слънцето и денивелацията ще ви изцеди съвсем. А не бива така! Предстои концерт!


Плажът е малък, но препълнен основно от чернодрешковци, които смело показват татусите си и бирените коремчета. Единственото заведение на плажа не може да смогне с бирата и на човек му се налага да пие или тпла бутилирана бира, или студена, но разредена наливна. Голяма дилема, няма що! Аз предпочетох леко охладената Калтенберг.

След цялото количество бира се питате къде ли се облекчават всички.... Единствената мнооого отдавна запушена тоалетна отдавна прилича на... да не уточнявам. Съвсем разбираемо е защо по-голямата част от плажуващите предпочитат морето за писоар. А в това море попчета колкото искаш! Един рибар изнесе лекция по риболов на събралите се сеирджии - за по-малко от 5 минути, през които го наблюдавах хвана риба средно на всеки 15-20 секунди! Малко по-нагоре една изнервена, явно от куция късмет, млада риболовка, реши, че ще й взема "хляба" (по-скоро рибата!), ако ми каже на каква стръв риболовува :-) Обичам хората, които нямат чувство за хумор - жалка картинка са.

След известно време на плажа се прибрахме за кратък отдих при леля Живка. Така, де - в къщата й :-) Ожаднели от жаркото слънце мислехме да си купим вода. Но защо след като имахме таква - охладена в хладилника. Да, ама Живка реши да ни "изненада" като беше сложила водата във фризера! Трябваха й часове преди буците лед да бъдат годни за пиене... Добре, че бирата не беше прибрала - топла утоли поне малко жаждата!

Концертът на Alice Cooper

Имах уговорка с приятел от университета да идем заедно на концерта на Alice Cooper. Още по време на сесия се уговорихме, че ще се видим в Каварна, за да идем на концертите и пием по бира. Шоуто, което се очакваше щеше да е зрелищно и търпението ми взе да се изчерпва. Тактично пропуснах подгряващите братушки от Sixth Sense. Миналата година не ме впечатлиха с нищо и тази година спокойно си допих бирата пред стадиона.

На влизане този път ми провериха билета! Забравих да спомена, че билета ми беше формат А4 и се налагаше да ходя с раница на първия концерт, в която имаше единствено папка, в която е именно билета. След хилядите изисквания на организаторите да не се прегъва билета, да не се мачка на мястото, на което е бар-кода, да не се къса и т.н. се наложи да го пренасям именно с раница. В голямата блъсканица на входа преди Кралете на метъла да забият нямаше как да се завъртя и да си извадя въпросния билет от раницата. Охраната на входа малко ми се намръщи, но прие всичко на доверие и каза "бегай!", за да не запушвам подстъпите към стадиона :-) Та, на втората вечер ми провериха билетчето и даже ме насочиха към едни млади девойки от Тикет Стрийм, които го "разчетоха" със сложната си апаратура и ми го замениха с нормален билет! Какъв кеф, на Slayer ще ида само с портфейла си!

Малко след като се настаних пред сцената се чух с Георги (колегата) и се намерихме. Оставаше още съвсем малко от изявата на Sixth Sense. Хората започнаха да се сгъстяват все повече и повече. Нормално - щяха да видят едно гарантирано шоу, предложено ни от кръстника на шок рока Винсънт Фурние, известен ни като Alice Cooper! Около 21:00 ч. се спусна завеса с логото на музиканта. В 21:40 ч. на сцената след голямо суетене на съпорта се появи позастарелия, но все еднакво изглеждащ Алис! Още след първите си изпълнения обаче показа, че никак не е свалил гарда за 30 години на сцената и умее да взривява страстите на феновете.

Музикантите, които бяха с Alice Cooper се справиха перфектно и доказаха, че не случайно работят със звезда от този клас! Е, все пак говорим и за барабаниста на KISS Ерик Стингър, Кери Кели, Джейсън Хук - китари, Чък Гарик - бас. С две думи страхотен звук, който през цялото време Алис дирижираше с палката-бастунче, превърнала се в запазена марка на всяко негово шоу.

Шоуто тепърва започваше, шоуто, което си беше един истински театрален ужас, както казах по-горе, дирижиран от самия баща на шок рока. На сцената Алис преби до смърт женска кукла, а след това размяташе истинска бондинка, която умело изиграваше ролята на вярна жена, но и жертва на психопата Купър! Вчера четох, че знойната красавица е дъщеря на мегазвездата. Опредлено заложбите на театрален актьор са предадени генетично, защото младата Калисо Купър изигра постановката по най-добрия начин, заслужаващ да носи запазената марка "истинският кошмар на Алис"!

В един момент Алис "открадна" малко бебе от количката на майка, която беше прогонена. Той започна да милва бебчето и след миг заби дървен кол в сърцето му. Олицетворение на сцената беше замисълът, че Купър убива злото у себе си. След миг "майката" се завърна на сцената с двама палачи, който "оковаха" Винсънт в усмирителна риза, (а за цялото шоу той се преоблече над 5-6 пъти). Не беше дълга суетнята около "присъдата" за ненормалника и на сцената докараха Огромна бесилка, на която увисна Алис! Забележително! След туш от барабани краката му увиснаха и мърдаха. Вероятно са го вързали незабележимо през кръста, но заслужава овации цялата постановка!

Нямаше как да не възкръсне! Завърна се на сцената, за да изпълни "School is out", което беляза и края на шоуто... За пореден път публиката нямаше желание да си тръгва и очакваше още и още. Алис Купър се завърна на сцената и изпълни хитовете "Billion Dollar Babies", "Poison" и "Elected" - публиката беше взривена от тези вечни хитове! Аз бях доволен, защото чух "Lost in America" и "Feed My Frankenstein"!

Всяка минута от този концерт си заслужаваше! Всяка секунда беше неповторимо шоу! Всеки детайл изпипан до съвършенство придаваше скъпоценен отблясък на постановката, изнесена от бащата на шок рока Алис Купър!

След поклон, какъвто има всеки театрален актьор, Алис слезе от сцената и благодари на повече от 8-9 хил. верни фенове! Никога неостаряващ и винаги атрактивен и незабравим - това е злият гений на рок музиката!

Това е сетлист от концерта:

01. It's Hot Tonight
02. No More Mr Nice Guy
03. Under My Wheels
04. I'm Eighteen
05. Is It My Body?
06. Woman Of Mass Destruction
07. Lost In America
08. Feed My Frankenstein
09. Be My Lover
10. Dirty Diamonds
11. Muscle Of Love
12. Desperado
13. Halo Of Flies
14. Welcome To My Nightmare
15. Cold Ethyl
16. Only Women Bleed
17. Steven
18. Dead Babies
19. Ballad Of Dwight Fry
20. I Love The Dead
20. School's Out

Бис:
21. Billion Dollar Babies
22. Poison
23. Elected

Трябваше все някога да спя както трябва... Прибирайки се към квартирата, за пореден път, объркахме пътя! Да, признавам си - аз съм виновен. Но всеки знае, че съм супер зле с ориентацията :-) А в Каварна има десетки улички, които ме оплитат още повече. В един момент Ръсти се запита защо ли ми вярват винаги, че знам пътя, а приятелката му Нели отговори, че са льохмани, защото винаги ме слушат и винаги се губят ;-) Е, имаше и дълъг и обиколен, но сигурен маршрут, по който никога не се заблуждавахме... Все едно, важното е, че винаги уцелвахме точната къща посред нощите! След малко си бях в леглото... Чувах lost in America, lost in America, lost in Кварна....

Малко некачествени фотоси от шоуто на Алис:

Очакванията за едно събитие са големи, ако носи етикет с надпис "рок фестивал"! Очакванията са още по-големи, ако този фестивал се провежда в рок столицата на България - Каварна! Очакванията стават огромни, ако жадуваш да видиш любими групи и изпълнители като Manowar, Alice Cooper, Slayer...

Моите очаквания се оправдаха, защото и тази година "Калиакра рок фест" беше повече от добър! Перфекционистите сигурно е намерят кусури, но апелът ми към тях е да се наслаждават на красивите мигове, защото ги пропускат с търсене на негативното. Казвам това, защото зачетох коментари за фестивала из интернет и... спрях след 10-тия. Стана ми неприятно, защото ни се предоставя възможност да видим и чуем групи от световна величина, а неблагодарниците плюят, хулят, обиждат и омаловажават труда на групите, организаторите... Няма да обръщам внимание повече на това, защото не искам да падам на ниво "пиянде, на които всичко му е криво", но ще кажа, че Жокер Медия и тази година съумяха да организират един спектакъл и утвърдят "Калиакра рок фест" като един от най-добрите музикални фестивали в света през годината! Евала!

Преживяното и тази година е много. Няма да се спирам на всичко, ще оставя и малко и за по-нататък :-)

Пътуването

Имах малко проблеми с уреждането на билетите за пътуването, но щастливата развръзка не закъсня и на 4-ти отпътувах с влак за Варна. Да, пропуснах изявата на Whitesnake и Def Leppard и доста съжалявах. Съжалявам повече, че неуредиците и дъжда са помрачили до максимална степен настроението на почти всички на ст. Академик.... Надявам се скоро да има реванш за всеки, отишъл на концерта на две от най-значимите AOR групи от Острова.

Влакът за Варна "почерня" от стотиците металяги, тръгнали към рок столицата на България! Заредени със солидно количество бира и настроение усещаха, че 8-9 часа път ще са само прелюдия към превземането на Каварна. Много от обикновените граждани съжаляваха, че са избрали дата 4-ти юли за пътуване с нощния влак за Варна. Но поне съзряха неща, които никога няма да искат да видят от техните синове и дъщери - пияни метъли се търкаляха след няколко часа по коридорите на влака, огласяваха нощната тишина с Hail and kill, чудеха се къде са им дрехите и защо Скот Кълъмбъс (дръм на Manowar) свири продължително време с едно и също темпо (явно чуваха "ударите" на колелетата на влака в познатия ритъм...). Доста жалка, но и безумно смешна картинка!

На сутринта влакът пристигна в морската ни столица и добре, че имах късмета да си запазя едно от малкото места в кушет вагона навръщане. Умишлено изчаках малко, за да се разсее тълпата за автогарата, защото там предстоеше нова битка за места - за маршрутките за Каварна :-) Е, и тук късмета ме споходи и успях да се кача на първата.

Настаняването

Каварна... едно голямо село, което се цивилизова (или по-скоро обратното) с появата на феновете от всички краища на страната, даже и на Балканите и цяла Европа, защото се събират хора не само от България, но и от Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Турция, Германия, Австрия и т.н. Както каза една местна жителка на хлапето си: "тез с чиерните дриехи - метълити пак дойдоха. Пази се!" :-)

Миналогодишната ми хазайка беше запазила място! Преди няколко месеца като се чух с нея ме уверяваше и обещаваше: "като на майка ти казвам, няма да те оставя на улицата!" Много майки, много нещо... :-) Само, че тогава я познавах само като Живка..., а сега се е превърнала в Живка Кожудера, явно виждаща всеки един чернодрешко като пачка пари. Все едно... това не успя да помрачи настроението ни!

Още на отиване към къщата на леля Живка срещнах двама младежи, които се оказах мои съседи по стая. Даже си разменихме стаите, защото щеше да им е некомфортно на малкото легло, което беше предварително предвидено за тях. По-късно те ме обвиниха, че съм вътрешно лице и уше на Кожудера и всяка сутрин докладвам и доноснича :р В кръга на шегата разбира се! Повод за това имаше и фланелката ми "Я работаю в КГБ", от която всеки се впечатляваше и искаше да снима :-)

Преди концерта на Manowar исках малко да се поразходя из града. Видях страшно много приятели и познати. Част от тях очаквах да срещна, защото на подобни места човек никога не е сам! Запознах се и с много хора, които сме обединени от общата идея да пропътуваме цяла България и да видим любимите си изпълнители. С няколко думи - тридневен метъл фестивал, от който се очаква да ни отреже главите!

Концертът на Manowar

След тричасовата си изява миналата година Manowar показаха голямо уважение към българските си фенове! Химнът на страната ни, повече от две дузини изпети песни, подаръци към публиката и хвалебствени слова. Тази година трябваше да предстоят още нови изненади. Доста от тях бяха предварително разкрити - хорът на Софийската филхармония и музикантите от нея щяха да са солиден съпорт на няколко от песните на групата; химнът, подкрепен именно от хорът; борбата за рекорд на Гинес за най-дълъг концерт и The crown and the ring, изпята за пръв път на живо - 20 години след създаването си! Очакваше ни незабравимо шоу!

Моите лични очаквания се оправдаха! Искам само да вмъкна, че бях повече притеснен от миналата година, защото тогава щях да видя едни от любимците си за пръв път на живо и исках да се представят както заслужава всеки, чакал ги толкова много години в България! На "Калиакра рок фест 2008" Manowar показаха, че държат на феновете си и няма да допуснат никога да бъдат разочаровани!

За огромно щастие тази година ни беше спестено това да изслушаме руснаците от Sixth Sense, които миналата година подгряваха Кралете на метъла. За сметка на това отново се появиха познатата ни вече и доста добра симфонична метъл група HolyHell. Все още не "узрели", но "разцъфтяващи" изсвириха познатите няколко песни, както и две нови, които ще включат в предстоящия си албум. Направиха и няколко кавъра, справяйки се доста добре. Вокалистката Maria Breon се е разхубавила и този път на мен ми изглеждаше доооста по-добре! Малко изненадан останах, че не изпълни заедно с Ерик Адамс Phantom of the Opera... но и без тази песен подгрявката беше на ниво!

Точно преди Кралете да забият в земята всичко и всички с шеметен метъл на сцената излязоха от организаторите, които обявиха намеренията на Manowar да поставят рекорд на Гинес! Всичко беше готово и шоуто трябва да започне!

Manowar забиха в първите часове песни от по-ранните си албуми, тези, които като чели българската публика по-малко познава. Заслужаваше си обаче да се чуят парчета, които дори и в Германия рядко се чуват на живо - Heavy Metal Daze, Fast Taker, Shell Shock и т.н. Няма да се впускам много в подробности, защото сетлистът е огромен и ще ви отегча достатъчно, ако трябва да правя коментар за почти всеки скъпоценен камък от звездната дискография на групата!

Интересното е, че вместо Scott Columbus на барабаните беше Rhino, настоящ барабанист на HolyHell и бивш на Manowar. Няма информация защо Скот не присъстваше тази година в Каварна...

Джоуи ДиМайо от време на време съобщаваше колко време вече свири групата и питаше дали ни стига за тази вечер, а в отоговр естествено получаваше едно НЕЕЕЕ! Страстите се охлаждаха все пак с някое дръм или бас соло, защото няма как музикантите да издържат часове без да си поемат дъх. Представям си... под прожекторите на сцената температурата сигурно е поне 45 градуса... На публиката също й трябваше малко почивка защото главите, ръцете, гърбовете и ушите свисятаха и хрущаха! Шоуто обаче трябва да продължи!

В един момент на сцената излязоха и музиканти от Софийската филхармония, както и хор. Струнните музиканти бяха само жени, а хорът мъжки! Такива са били изискванията на групата. А и не сгрешиха, защото "рамото", което "удариха" за следващите няколко песни беше изключително!

Превърналото се вече традиционно изпълнение на "Мила родино" беше изпято от Ерик Адамс с голямата подкрепа на хора и прозвуча доста "по-тежко" от миналата година! Кралете заслужават овации за перфектната работа по метъл аранжимента, както и перфектния български на Ерик! За мнозина е изтъркано вече да се пее химна на страната ни, но жеста е голям и е глупаво да бъде омаловажаван!

За мен най-очакваната песен, освен Heart of Steel, Wheels of Fire и Hail and Kill от албума Kings Of Metal бе The Crown and the Ring! Както в началото споменах никога до сега не е изпълнявана на живо, никога не е "излизала" от студио, поради спецификата на симфоничното звучене и липсата на хор. Сега обаче с помощта именно на Софийската филхармония Manowar подариха Пръстенът и короната на хилядите си български фенове! Велико!

Официално след тази песен и красива заря по време на нейното изпълнение, след 4 часа и 23 минути концертът трябваше да приключи. Музикантите благодариха на всички, обещаха да дойдат отново... Публиката отказа да си тръгне, въпреки, че барабаните на Rhino бяха започнати да бъдат опаковани. Няма как - феновете ревяха за още и още. А Джоуи ДиМайо се чудеше в началото дали ще издържим! :-) След великолепен бис той обяви 4 часа и 55 минути... "Защо да не ги направим 5 часа", изрече той и публиката му благодари с мощни скандирания :-)

Един от феновете успя да прескочи оградата и отскубне от охраната. Запътил се към сцената охранителите все пак го сграбчиха за раменете, но той продължаваше да "драпа" към сцената и да протяга ръка към Ерик Адамс. Ерик го забеляза и го плесна през ръката, а фенът се отпусна и "полетя" щастлив, докато охраната го връщаше в публиката. Този човек в момента беше най-щастливия фен на Manowar! :-)

Все в един момент трябваше да има финиш... Джоуи ДиМайо искаше да благодари на всички, които присъстваха на стадиона в Каварна с един тост. Поиска да му донесат българска ракия :-) Донесоха на всички музиканти, които изпиха по 50 мл. на екс. За Джоуи нямаше проблем, но Ерик Адамс се омота и започна да пелтечи. Добре, че свикналия на лютата алкохолна напитка басист Джоуи му взе микрофона и му предостави възможността само да пее :-)

Приказката Manowar на "Калиакра рок фест 2008" приключи... Аз съм щастлив, защото петчасов сет с една от най-добрите хеви метъл групи е да изживееш нещо бленувано; да постигнеш нещо голямо... задоволството е огромно и спомените вечни!

Звукът разпиля главата ми, вътрешностите ми и разби на пух и прах идеята да се наспя спокоен след концерта. Нямаше как да не съм подвластен на музиката на Кралете и да си я припявам прибирайки се у "дома", в квартирата на леля Живка. Краката не ме държаха, но силата на Heart of Steel ме крепеше...

Това е приблизително точен сетлист от концерта:

01. Manowar
02. Death Tone
03. Heavy Metal Daze
04. Fast Taker
05. Shell Shock
06. Dark Avanger
07. William's Tale
08. Battle Hymn
09. Warlord
10. Hatred
11. Revelation
12. My Spirit Lives On
13. Each Dawn I Die
14. Kill with Power
15. Hail to England
16. Army of Immortals
17. Black Arrows
18. Bridge of Death
19. Animal
20. All Man Play on 10
21. Guyana (Cult of the Damned)
22. Thunderpick
23. Blow Your Speakers
24. Carry on
25. Violence and Bloodshed
26. Defender
27. Drum Solo (Armour of the Gods)
28. Drums of Doom
29. Black Wind Fire and Steel
30. Wheels of Fire
31. Kings of Metal
32. Pleasure Slave
33. Sting of the Bumblebee
34. Warrior's Prayter
35. Blood of the Kings
36. Kingdome Come
37. Heart of Steel
38. Hail and Kill
39. Die with Honor
40. Warriors of the World
41. Мила Родино
42. The Crown and the Ring

Бис:
43. Fighting the World
44. The Oath
45. Thor (The Powerhead)
46. Blood of My Enemies
47. March for Revenge

Летвата е много високо вдигната дори и за Manowar. Много хора биха казали, че всичко това е показно. Но аз ще изразя само възхищението си от случилото се и ще подмина с усмивка всяко подобно мнение, защото аз бях там, аз видях и усетих за втори път великата музика на Кралете на метъла!

Направих малко "снимки" с познатото телефонче. Можех да снимам и с фотоапарат, но Олимпуса не би се справил добре на тъмно, а и спомените ми са по-ясни и ценни. Не ми се щеше да "видя" концерта през обектив!

HolyHell:

Завърнах се сутринта от Каварна... Голям фестивал, голямо шоу, големи звезди... Голямо!

Нямам сили в момента да пиша, но ще го направя утре. Малкото закъснение само ще даде възможност на спомените ми да отлежат и да се избистрят.

Поредната блог-игра пълзи из нета :-) Беше ми прехвърлена и ще бъда добро дете, като ще се включа в нея и ще я продължа.

Прочитайки обаче идеята се замислих над доста неща: Не желая да променям нищо, не желая да си представя свят, в който нещата да са ABSOLUT-но подредени от представите ми за "хубаво/лошо", "справедливо/нечестно", "слънчево/облачно" и т.н.

Аз си живея в свят, който не се контролира само от мен. Не съм сам в него няма да успея да си наредя ABSOLUT-тен такъв. Харесва ми или не случващото се в него е реално и ABSOLUT-но истинско!

Ще се загуби великата илюзия - неизвестното, ако наредя и абсолютизирам в представите си уникален свят, в който ще трябва да живея. Вие сте там - приятелите, както и лошотиите, красивите мигове, дъждът, слънчевото време, мръсотията, завистта, мечтите...

Не... не ми идва вдъхновение да ABSOLUT-изирам. Моят свят не ми харесва понякога, но си е моят, скъпоценен, единствен.