Fobos

Когато преди 5 месеца си купих билет за концерта на Metallica знаех, че това ще е най-грандиозното музикално събитие през настоящата година в България! Знаех, че ще е най-посетеното, с най-много заряд и очакване... Публиката, сцената, организацията, осветлението, звукът - за всичко ще разкажа с няколко думи през моята призма на нещата такива, каквито ги видях и оцених!

Денят запозна мрачно - говоря буквално. Настроението ми беше равнодушно и някак не изпитвах еуфория, че днес (тоест онзи ден - 25-ти) е денят на голямото събитие - концертът на Metallica. Даже до преди няколко дни не бях слушал нищо на групата, дори и за подгрявка. Реших да си припомня някои стари парчета, докато с Миро играхме на Куейк - отрази ми се добре и даже си припомних някои текстове, за да съм в час на концерта :-) Да се върна на основното: времето навън наистина цял ден беше типично лятно - с много облаци, също толкова слънце, слаб западен вятър и чести краткотрайни превалявания. Надявах се обещанията на синоптиците за дъжд по време на концерта да са неверни...

Към обяд излязох от вкъщи, защото имах няколко срещи преди концерта. Трябваше да се подгрее с малко бира и много настроение. Все още очаквах да ме обземе нетърпеливото чувство "да видя Metallica". Не бях в Пловдив преди 9 години на първия им концерт в България и съжалявах, но сега се очакваше да е "по-яко". Ще видим...

С Киро пихме по бира в "Двете халби", когато Миро звънна и отидох да го посрещна на Попа. За жалост други двама негови колеги са имали по-малко търпение и са влезли на стадиона. Е, ще отложим запознанството за друг път :-) Отивайки към "Васил Левски" усетих нещо, което ми беше малко познато: преди 2 години, когато бях на мач на Локо София в Ротердам на стадион Де Куип усещах същата буца в гърлото, същата "затворена" емоция, която не исках да пускам на свобода, защото се страхувах. Тогава, на 28 септември 2006 г., до последно бях спокоен, "безметежен" и не мислех за предстоящото. Сега изпитах същото. Крачех към стадиона и не мислех за предстоящото. Не знам дали сте ходили на съоръжение като Де Куип, но аз тогава като влязох и зърнах трибуните поисках да крещя и оставих емоциите ми да се излеят и насладата да ме обгърне! Така се почувствах и на националния ни стадион при вида на огромната сцена и току що започналата подгрявка на The Sword. Усетих, че няма да е честно всички, които са на стадиона, всички, които ще дойдат, да бъдат разочаровани! Шоуто трябваше да бъде грандиозно!

С Миро избрахме доста добри места - малко по-напред и между двете озвучителни кули. Звукът там трябваше да е най-чист. Киро имаше билет за сектор В и с размяна на няколко SMS-а разбрах, че и там никак не е зле озвучаването. Първата подгряваща банда беше The Sword от Тексас, САЩ. Аз лично доста харесах J.D. Cronise, Kyle Shutt, Bryan Richie и Trivett Wingo. Успяха да ме "грабнат" и макар с краткия си сет да ме впечатлят. За съжаление са тотално непознати за цялата българска публика и почти никой не не развълнува от това, че са на сцената. Създадени едва преди 5 години вече имат два студийни албума - Age of Winters (2006 г.) и Gods of the Earth (2008 г.). Останах доволен от изявата им! Ще следя развиитието им, защото са приятна хеви, дуум метъл група.

Между The Sword и Down имаше малко време да се огледам и разгледам феновете наоколо. Оказва се, че дори и на мегасъбитие, като концерт на Metallica, не могат да се съберат само истински фенове на праведната музика! Огромна част, както беше и на изявата на Iron Maiden, са пълнеж! Видях едно количество младежи, които бяха позакъснели с абитуриентските балове, защото дрешките (накъдрени бели ризки, джапанки и панталонки 7/8), "патрончетата" с ром и водка, маниерите и речника не се вписваха в обстановката. Не им беше там мястото, но е модно явно да се каже в родния им край "бех на конциерт на Миталика, веее!" Но нищо от това не ме учуди много, защото в Каварна преди няколко седмици видях един "фен" да похапва слънчоглед на Slayer! (тук Кърк Хамет трябва да забие един-два тъжни акорда...)

Една девойка ми направи впечатление - доста добре облечена, с делово облекло, стегната прическа и деликатни очила. Определено беше жена, която е изляза малко по-рано от работа, за да зърне любимците си! Имах възможност да съм близо до нея и забелязах, че знае доста текстове и видимо се забавлява!

След около 40 минутки на сцената The Sword се прибраха и благодариха на всички. За тях определено е привилегия да подгряват група като Metallica! Време беше да видим и чуем гръмко рекламираните Down - група, чиито вокал Phil Anselmo е бившия фронтмен на Pantera. Мен не успяха да ме впечатлят... Песните, които Down изпълниха е далеч в представите ми за подгряване преди концерт! Всичко ми звучеше като една песен, изсвирена и изпята няколко пъти по съвсем малко различаващ се начин. Доста тежки, мрачни и мудни... Да ме прощават феновете на Down, но мястото им не беше на ст. "Васил Левски" и то точно преди Metallica! Ако изнесат някой ден самостоятелен концерт в България нека ги подгрява Васил Найденов, за да усетят разликата!

Добре, че гореспоменатия "мъх" без издухан от сцената от мълниеносното настроение на публиката, събрала се да види и чуе титаничните Metallica! Минутни след 21:00 ч. осветлението "притихна" и шоуто започна с интрото The Ecstasy of Gold. Сцената беше "взривена" от мелодичната, но не толкова агресивната Creeping Death. Дали звукът все още не беше добре настроен, дали публиката е с неизцедени сили, но вокалът Джеймс Хетфийлд ми свучеше малко заглъхнал. Всичко вървеше тотално на омазване, по дяволите, когато и осветлението на сцената угасна, а огромния широко дискутиран екран "умря"! Музикантите обаче не се смутиха и, огрявани само от прожекторите на двете озвучителни кули, продължиха с шеметния метъл! Малко след края на Fuel (една страхотна изненада в сетлиста, от която аз останах приятно изненадан, защото това е най-стойностната им песен от Reload) и по средата на Ride The Lightning всичко си дойде на мястото и осветлението грейна (съвпадение, никак не е търсен ефект!), а видеото се оправи и всеки може да види, не само чуе Metallica.

Страстите бяха малко поохладени от For Whom The Bell Tolls и тежкото звучене на барабаните на Ларс Улрих и баса на Робърт Трухильо, заменил Джейсън Нюстед преди няколко години. Публиката не спираше обаче да се забавлява и крещеше For whom the bell tolls time marches on! Всеки се почувства на "санаториално лечение" в компанията на Welcome Home от Master of Puppets и продължаваше да заглушава Хетфийлд!

Дългите сола на Кърк Хамет не отегчиха никого и всеки от нас почувства, че "That dreem is my reality"... До тук очакванията на всички за добър сет се оправдаваха! Време беше да напуснем домът и отидем при прокажения месия - Leper Messiah - още една класика от "куководния"албум! С "Месията" музиката ставаше все по-тежка, малко различна от очакваната, но едва ли някой се е оплакал!

Време беше главите да се отвинтят с And Justice For All и мощни крясъци I can't believe! I can't believe the price you pay! Някъде тук се заформи и второ пого, което успяхме да задържим с цената на малко синини. Първото беше в самото начало, при което доста от крехките създания на този концерт рискуваха здравето си, но голяма част от преживелите подобни нещо, набързо успяхме да образуваме буфер и спрем набезите на обезумелите ;-)

Последва още една приятна изненада - Wherever I May Roam от Черния албум! За мнозина е била разочарование, но на мен лично ми хареса и поохлади малко страстите и нажежи до максимум обстановката преди очакваните хитове One, Nothing Else Matters и Master Of Puppets. Все пак за много от присъстващите Anywhere I roam! Where I lay my head is home! не са само думи... Самият "кукловод" пристигна с гръм и трясък след оглушилата цяла София Fade To Black! Джеймс трудно би повярвал, ако му бяха казали, че повече от 50 000 ще успеят да го заглушат. За да не се "излага" повече голяма част от Master Of Puppets беше предоставена именно на публиката, която пееше с цяло гърло

Come crawling faster
Obey your master
Your life burns faster
Obey your master
Master!

Master of puppets I'm pulling your strings
Twisting your mind and smashing your dreams
Blinded by me, you can't see a thing
Just call my name, 'cause
I'll hear you scream Master!
Master!

Това беше песента, заради която отидох и се почувствах щастлив, че успях да я чуя и да бъда част от това маниакално изпълнение! Затворих очи и се надявах на следващият бисер от звездната колекция на Metallica. Оказа се, че това е Motorbreath - нещо неочаквано за мен, но достатъчно заредено "до горе", което отново ни прати далеч с "диханието" на експлозивен метъл! И така само, докато Кърк Хамет изнесе солото си, което се оказа и прелюдия към емблематичната Nothing Else Matters... Хетфийлд започна със So close, no matter how far..., а публиката продължи:

Доста ухилената физиономия на вокалът на групата показа, че видимо се забавлява и е доволен от феновете! Рядко Джеймс се усмихва на концерти, но явно българската публика го впечатли с певческите си умения! Някъде тук и аз загубих голяма част от гласа си... а престоеше още :-) Никак тъжен, но наистина уверен той продължи да ни размазва с класики от Черния албум, а именно Sad But True (по време, която започна да вали ситен дъжд), за да последва още една велика песен - One! Под "дъжд от куршуми" този път и солидно количество пироефекти соло китарата подхвана акордите, а феновете I cant remember anything..., за да оглушат за пореден път столицата с

Това, което аз очаквах в началото се появи в самия край на концерта - Enter Sandman! Решението за това беше добро, защото Сънчо нямаше и помисъл да ни успива! Стадионът отново ехтеше с

Край! Великолепният концерт на Metallica в София свърши! Да, приключи, но само основната част, защото беше време за повторно излизане на сцената. Публиката ревеше с цяло гърло и нямаше намерение да остави музикантите да си тръгнат без да са изпълнили любимата на огромна част от публиката Seek And Destroy. Преди нея успяхме да се насладим на една последна милувка (Last Caress) и хладната лудост (Stone Cold Crazy) на групата! Тук някъде Джеймс Хетфийлд стана по-разговорчив и проведе диалог с публиката, в който се разбра, че помни идването си в България преди 9 години и обеща, че няма да чакаме още толкова за следващото гостуване на Metallica! Всичко бе взривено със Seek and Destroy, а публиката се дереше Searching, Seek and Destroy!

След мощни викове и аплодисменти всичко наистина приключи... Групата не излезе на втори бис, но това беше очаквано, защото не са го правили на нито един от концертите си през това турне. Осветлението на стадиона блесна и хилядите започнаха бавно да напускат "Васил Левски"...

Ето и пълен сетлист от концерта:

Intro - The Ecstasy Of Gold
01. Creeping Death
02. Fuel
03. Ride The Lightning
04. For Whom The Bell Tolls
05. Welcome Home (Sanitarium)
06. Leper Messiah
07. ...And Justice For All
08. Wherever I May Roam
09. Fade To Black
10. Master Of Puppets
11. Motorbreath
12. Nothing Else Matters
13. Sad But True
14. One
15. Enter Sandman

Бис:
16. Last Caress
17. Stone Cold Crazy
18. Seek And Destroy

Идвайки нямах заряда у себе си, но Metallica успяха да запалят отново искрата у мен и смело мога да дам една отлична оценка на цялото им представяне! Успяха да ме изненадат с добро сценично поведение и топло отношение към публиката. Дългата им изява и перфектния сетлист изчистиха гафовете с токовия удар в началото и недобре синхронизирания с музиката огромен екран. На мен ми беше малко слаб звука, очаквах малко по-силен, макар, че го пооправиха и балансираха по време на And Justice For All. Четох, че преди концерта е имало голям гаф с някои от "платинените" билети и хората платили повече били настанени на съвсем различно място (аз лично само мога да похваля организацията - доста точно, бързо и коректно допускане на стадиона, без никакви спънки).

Доволен съм и съм щастлив, че успях да видя една емблема в метъл музиката! Доволен съм, че Metallica не ме разочароваха и изпълниха само стари парчета, (с изключение само на Stone Cold Crazy). Това се надявах да се случи, то се случи и аз мога да кажа "браво, Metallica, успяхте да ощастливите десетки хиляди в България!"