Fobos

В последно време нямах възможност да преглеждам блоговете, които обикновено чета. Днес (с голямо закъснение) открих, че "топката" ми е предадена за поредната верижна игра от Таня. Признавам си - не харесвам строгите правила на подобни "игри". Предпочитам и известна доза лична импровизация и впечатление, които се характеризира с нагласа, присъща на конкретния читател/слушател/зрител. Ето затова обожавам 2-те противоположни колонки на филмовата критика - отразяват коренно различни мнения, за да те накарат да прецениш сам дали искаш да изградиш мнение или не. Алтернативата е да гледаш филма.

Идеята за 7 най-любими албума, които бих взел със себе си на необитаем остров ми допадна, не само защото става въпрос за музика, но и за вълненията, които всеки споделя след като е чул даден стил, изпълнител или глас. Обичам да използвам една мисъл на Франк Хърбърт от неговата книга "Експериментът Досейди": "Музиката на една цивилизация оказва изключително силно въздействие върху съзнанието и по този начин влияе на най-дълбинните пластове на едно общество. Музиката и нейните ритми развличат и обсебват ума, очертавайки пределите на омагьосаното от нея съзнание. Сложете ръка върху музиката и вие ще имате могъщо оръжие за моделиране на обществото". От години не мога да намеря противоречиво мнение на казаното в Досейдийският анализ, документи на БюСаб. Невероятно точна и правилна концепция за музиката! Оставам с убеждението, че дори и да има разлика в темпераментите като съвкупност от устойчиви психически свойства, които определят динамиката на висшата нервна дейност, големи групи от хора намират по нещо в определена музика, която ги "сближава" на ниво интереси и предпочитания.

Аз открих, че през годините за почти всяка любима група съм намирал по един албум за всяко настроение. Няма да се затормозявам (а и вас също) с по седем албума за всяка любима група :-) Ще се опитам да "извадя" няколко, подходящи за моите състояния: приповдигнато, тъжно, подтиснато, слънчево, мрачно и т.н.

Всеки от вас знаят пристрастията ми към по-тежката музика. Даже не помня от кога рока и хевито са ме завладели... Може би съм бил толкова мъничък, че спомените ми от тогава са бледи :-) Всичко "започна" с една от групите, за които твърдях, че си давам малкото пръстче на лявата ръка, за да ида на техен концерт (с поразклатеното ми здраве сега се замислям, че това е било просто импулс). Става въпрос за Pink Floyd.

Има редица албуми на Floyd, които бих взел със себе си... Категоризация според настроенията започнах да правя именно от тях. На Островът бих взел "Wish you were here", защото ще ми напомня кой съм и какво рискувам, ако заменя "животът си за водеща роля в клетка"...

Ако трябва да чуя нещо, което още повече да приповдигне настроението ми не бих се замислил да стане с поне 3-4 албума на Manowar, а в частност може би Louder Than Hell или Kings Of Metal... доста съм раздвоен ;-)

Утре (на 18-ти февруари) се навършват 7 години от смъртта на един от най-великите български музиканти - Георги Минчев. Този човек остави трайна следа в моя живот с творчеството си, с духа на непобедим родолюбец и патриот, с любовта към музиката и хората... Той е един от хората, заради които ходя по концерти и се забавлявам с музиката която правеше той и неговите приятели "и не мисля да спра - по добре да умра, ако няма алкохол, гаджета и rock'n'roll". Музиката на Стари муцуни ще бъде задължително до мен на Островът.

Изборът се оказва доста труден, защото не искам да пренебрегвам и групи като Iron Maiden, Kiss, Uriah Heep, Judas Priest, Rainbow, Accept, Queen, Rush, Scorpions, Europe, WASP, Deep Purple, Helloween, Blind Guardian, Primal Fear, Firewind, Freeedom Call, Sonata Arctica, Gamma Ray, Kamelot, Dream Teather, Nightwish, Imperia, Avantasia, Megadeth, Def Leppard и десетки други. Наясно съм, че няма да имам лична фонотека на Островът, но всяка една от тези групи е в състояние да ме разсмее, разплаче, накара да настръхна, да се почувствам силен и уверен в действията си. Винаги, когато слушам тяхната музика денят ми зареден със заряд и усещане за сигурност. Ехх.. Хърбърт, Хърбърт, колко много си прав.

Няма да ви губя повече време, защото музиката определено оказва изключително силно въздействие върху съзнанието на всеки. Личните впечатления са лични и въздействат по начин, по който на друг няма да се отразят така. Като цяло за мен бих заключил, че на Островът ще взема бърза музика, в която ще има задължително китара и ще се пее за всичко, от което ще се лиша, отивайки (озовавайки се) на подобно място :-)

The Gods made heavy metal and it's never gonna die!