Eurax

Добре дошли в орбитата на Fobos. Надявам се, че съвместния ни полет ще Ви донесе много забавни мигове :-)

Snooker

Преди малко завърши втория полуфинал от China open - турнир по снукър. Бях си пуснал ICQ-то със статус, поясняващ именно, че гледам полуфинала по Eurosport. Да, ама се оказа, че повечето от познатите ми не знаят каква е тази гениална игра! Ще напиша съвсем накратко за какво става въпрос и каква е целта на играта:

Терминът ‘снукър’ за пръв път се използва от колонелът в Индия сър Невил Чембърлейн през 1875. Офицерите в Jubbulpore в Индия играели популярните по това време различни билярдни игри със 15 червени топки и една черна, която се появила по-късно. Към тези топки били прибавени жълта, зелена и розова, а след няколко години и синя и кафява. Един следобяд сър Чембърлейн бил посетен от млад офицер, който се е обучавал в Кралската Военна Академия. Този офицер разказвал някаква история за един първокурсник в Академията, които наричали ‘снукър’, защото имал способноста постоянно да изпада в затруднени положения (snookered - затруднено положение). По-късно, когато един от играещите билярд пропуснал да вкара цветна топка, Чембърлейн се провикнал : ‘Защо, ти си истински снукър’. След това той отбелязал несъзнателно, че всичките играещи са ‘снукъри’ в играта. Така снукъра си присвоил име от самосебе си.

Снукър се играе на маса, подобна на билярдната, но доста по голяма с щека, която не трябва да бъде по-къса от 3 фута (914 мм), 21 топки - 15 червени и 6 цветни, направени от синтетични материали (някога са били правени от слонова кост...). Всяка топка носи определен цвят както следва:
Червена – 1
Жълта – 2
Зелена – 3
Кафява – 4
Синя – 5
Розова – 6
Черна – 7

Първоначално разположението изглежда така:













Вкарването на топките става в последователност червена-цветна (например червена-черна-червена-пак черна или синя и т.н.). Целта е натрупване на максимален брой точки.

Друга основна цел е максималното затрудняване на противника, като му се поставят снукъри - скриване на бялата топка бияч зад друга топка, която не бива да бъде играна в този момент. Така може да се предизвика фал, който носи стойността на нежелано ударена цветна топка, но не по-малко от 4 точки.

Ето и някои основни определения в играта:

Фрейм - Фреймът във снукъра е приода от играта, който започва с началния (разбиващ) удар, при който разположението на топките трябва да е както е описано по-горе.

Брейк - Брейк е сумата от успешните попадения отбелязани от играча по време на един негов ход в продължение на един фрейм.

Мач - Мачът се състои от определени с регламент или съгласуван брой геймове.

Попадение - За попадение се счита, когато топката-мишена след контакт с друга топка и без каквито и да е нарушения на Правилата влезе (подадне) в джоба.

Топки - Бялата топка е кю-бол (cue-ball), или топка-бияч, или бияч.
15-те червени и 6-те цветни са прицелни топки (object balls).
Цветните топки се изваждат от джобовете след вкарването им, като се поставят на определените им места на масата. Това се прави до вкарването на всички червени. След като това стане вкараните цветни топки не се изваждат за повторна игра по тях.

Играч на ход (Striker) - Играчът, който трябва да играе или играе се нарича играч на ход и остава такъв, докато съдята не реши играча да напусне масата в края на своя ред.

Снукър позиция (snookered) или снукър.
Кю-бола се намира в позиция снукър, когато правата линия при директен удар по всяка топка за игра е изцяло или частично закрита от топка или топки, които не са топки за игра. Ако една или няколко топки за игра могат да бъдат докоснати дори и в самия край с директен удар, то кю-бола не е в позиция снукър.

Има един доста приличен български сайт за тази игра, намиращ на този адрес. Там има подробно описание на играта, правилата и доста допълнителна информация.

Утре (01.04.'07 г.), ако имате възможност гледайте финала на China open. Предполагам, че ще ви бъде интересен :-)



01.04.2007 г.

Само да допълня, че на финала спечели Греъм Дот с 9 - 5 срещу Джейми Коуп! Страхотен мач!

"Който не дойде на концерта ми в София, ще съжалява"


Три концерта, сред които и на световноизвестния басист, са подготвили за феновете на джаза организаторите на пролетния "София джаз пик 2007". Който не дойде на концерта ми в София, ще съжалява! Така се закани Маркъс Милър , когото наричат "душата на баса".

Концертът на световноизвестния бас китарист е кулминацията на тазгодишния пролетен "София джаз пик 2007".

Три концерта се подготвили за феновете на джаза организаторите от "Джаз ФМ радио". Маркъс Милър ще излезе на софийска сцена на 18 май в зала 1 на НДК. Той пристига за първи път у нас с титулярния си състав, с който преди нас радва публиката в Япония и Корея.

С него ще свирят Поги Бел - барабани, Патчис Стюарт - тромпет, Кийт Андерсън - саксофон, Боби Спаркс - клавишни и Грегъри Марет - хармоника.

Басистът приема с усмивка факта, че много негови колеги му посвещават композиции и продължава да твори размазващ фънк.

Непосредствен и зареждащ, носителят на "Грами" за 2001 г. в категорията "съвременен джаз - най-добър албум" сподели в интервюто за "Джаз ФМ", че който не дойде на концерта му ще съжалява.

Интервюто може да се чуе на 6 април в предаването "Следобедни импровизации" между 14 и 17 ч.

Информацията е на НетИнфо; Снимка: МеломанБГ

Имам един приятел, който ме е учил да свиря на бас (бях пълен провал и добре, че света се лиши от басист като мен! :-)). Не съм захващал парчета на Макръс, но сме слушали фънк и джаз до припадък... Предполагам, че ако мога ще отида на концерта и каня всеки, който си пада по тази музика :-) Напълно вярвам на Маркъс Милър, че в противен случай ще съжаляваме!

Трети формат за цифрово видео с висока резолюция

Пазарът на цифрово видео с висока резолюция (HD) все още се бори с наличието на два оптични формата – HD DVD и Blu-ray Disc. Скоро обаче ще му се наложи да се справя и с трети, информира dailytech.com. Английската компания New Medium Enterprises (NME) разработи Versatile Multilayer Disc (VMD), нов формат за оптични дискове, способен да съхранява в момента 20GB и 40GB информация, съобщава Technews.bg.

За разлика от HD DVD и Blu-ray Disc, новият VMD е лазерна технология, която достига своя капацитет на съхранение, като използва по-голям брой слоеве. VMD дискът е точно със същите размери и дебелина като DVD. Но докато DVD технологията използва два слоя на диск, VMD разчита на множество слоеве, като на всеки могат да се съхраняват до 5GB.

Според информация от NME, през януари тази година компанията е патентовала в световен мащаб технология за осем информационни слоя на всяка страна на диска. Патентите са регистрирани през 2004 година и спазват принципите на „модифицирания 2P процес”. Той позволява производство на повече от два слоя на едностранен диск и копиране на многослойни дискове при разходи, сравними с тези за производството на DVD. Патентът покрива също привеждането в готовност на VMD производствена линия и метод за „пускане на обратно” на многослойни дискове.

От компанията казват, че VMD технологията драстично намалява влиянието (cross-talk) между слоевете – проблем, който попречи на ранните DVD-та да преминат двуслойната бариера. За целта VMD използва разделителен слой, който държи на определено разстояние граничещите си информационни слоеве. Междинните слоеве са формирани чрез т.нар. „2P технология”. Според NME това е много прост процес, вече осъществен в обикновените DVD машини.

VMD технологията е ратифицирана от установения в Холандия репликатор VDL ODMS. NME сключи споразумение с репликатора за масово производство на машини, базирани на стандарта за DVD оборудване, но с добавка за технологията VMD 2P.

Учените и инженерите на NME работят от години върху усъвършенстване на 2P процеса, докато много други го изоставиха, защото е сложен и скъп. С ратифицирането на VMD технологията от доказан репликатор и със силното патентно портфолио в многослойната технология, NME може да отговори на търсенето на евтини решения за дискове с висока резолюция.

Настоящите VMD-та са четирислойни, с капацитет 20GB. От NME вече очертаха в общи линии и спецификации за 24GB, 30GB, 40GB и 48GB. От гледна точка на разходите, от компанията казват, че технологията работи най-добре с “red-laser” дискове. Освен това NME вярва, че нейната многослойна технология е приложима и за “blue-laser” дискове с капацитет 200GB.

От Toshiba пък твърдят, че са успели да създадат трислоен HD DVD, който може да съхранява 51GB. Друга компания, Ritek съобщи, че е конструирала HD DVD и Blu-ray медия с 10 слоя за над 250GB за съхранение.

Допълнителният капацитет за съхранение на VMD може да помогне на технологията да се наложи като още една възможност за видео с висока резолюция. Макар че двуслойните HD DVD и Blu-ray Disk медии са съответно от по 30GB и 50GB, VMD с 20GB може да поддържа филм с висока резолюция, благодарение на напредналите видео кодеци като VC-1 и MPEG-4 AVC.

NME предлага HD VMD като истински HD формат с резолюция 1920×1080i/p, до 40Mbps трансфер на данни, AES криптиране и всички регионални кодове. HD VMD поддържа същия обхват на аудио и видео кодеци като HD DVD и Blu-ray Disc, а за в бъдеще се очаква да поддържа и видео кодеци с отворен код.

Като за всеки нов оптичен формат, и тук са нужни нови плеъри. PC Rush вече сключи тригодишна сделка с NME за дистрибуция и маркетинг в САЩ на HD VMD Media Player Duo и HD VMD Media Player Quattro. Плеърите, предназначени за VMD, също така ще могат и да преобразуват съществуващите DVD със стандартна резолюция в HD формат. HD VMD Media Player Duo ще струва 199$, а HD VMD Media Player Quattro - 249$. Двата плеъра ще бъдат пуснати на пазара в САЩ от PC Rush през второто тримесечие на 2007 година.

NME е подписала към момента сделки за дистрибуция и съдържание в 12 региона по света, в които влизат Бразилия, Централна Европа, Китай, Франция, Германия, Исландия, Индия, Япония, Русия, Скандинавия и САЩ.

Забележка: информацията е от Bulgarian Post

Не сте сами!



МЕЖДУНАРОДНА КАМПАНИЯ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ БЪЛГАРКИ В ЛИБИЯ

Весели празници!

Всяка година от една вълшебна страна - Лапландия, белобрад старец тръгва към всички кътчета на Земята да раздава по парченце щастие и усмивки. Той достига и в нашите домове, благодарение на големите ни сърца и вярата в доброто.

Весели празници, приятели и успешна нова година!



А на всички, които се сетиха за мен искам да кажа:




P.S. Кликнете върху gif-четата, за да видите пълния замисъл :-)

Щрак!


Има един страхтотен сайт в нета, в който можете да "посетите" визуално хиляди кътчета на Земята - Woophy.com. Убеден съм, че ще останете очаровани от фотографиите, красотата на местенцата, които са снимани...

Аз вече доста се запалих доста по идеята да качавам снинми там. Мисля, че си заслужава загуба на няколко часа свободно време :-)

Ако проявявате интерес, профилът ми е y_evtimov

Where the Hell is Matt (2006)



Ако се разровите из интернет ще намерите десетки последователи на Мат :-) Някои са доста сполучливи и си заслужава да се видят.

Where the Hell is Matt (2005)

Ето ви един прекрасен начин да покажете света на приятелите си:



Идеята на Мат е супер! Посетете и страницата на този танцуващ странник :-)

Радио Z-Rock вече и on-line


Мрежата на Атлантис започна да излъчва on-line радио Z-ROCK!

За високо качество кликнете на тази препратка.

Ако имате слаба интернет връзка кликнете кликнете тук


От официалната страница на Радио Z-ROCK предупреждават, че за излъчването се използва свободния стандарт за кодиране (Оgg Vorbils), а безплатни плъгини за вашата операционна система може да намерите тук и тук.

Мрежата на Атлантис излъчва on-line и други радио станции:

N-JOY
Радио Класик ФМ
Радио FM+
Radio JazzFM
Radio Mila Gold
Radio Z-Rock
Info Radio

Всички посочени по-горе радио програми се излъжват в Ogg Vorbis формат.

"Да живее rock&roll-а чак до края на света!" :-)

Те обичат морските свинчета.....на фурна!

Статия за мястото на морското свинче в културата, народопсихологията и икономиката на Южна Америка

Вчера (21 ноември) си говорехме с една приятелка в АйСиКю за приликата на Phobos с картоф и реших, че след като след 5 млн. години ще се стоваря на Марс е по-добре преди това да зарадвам земните жители и да се "продам" на Mc'Donalds, правейки си реклама! Хем ще се радват средностатистическите жители на Земята на пържени картофи, хем ще спестя болезнен удар на червената планета... Разговорът съвсем тръгна в лигава посока и в един момент ми беше предложено да се клонирам, за да задоволя всякакви прищевки на съдбата. Оказа се, че нямах идея как се размножават картофите и попитах чичо Гугъл. Попаднах на смайващ резултат! И той е проект за микро-размножаване на картофи :-) Удивително с какви неща се занимава Правителството :-)

Разрових се още, защото тази информация не ми даде търсената от мен, но след като попаднах на следната статия се отказах съвсем от търсене на какво ли не. Смях се от сърце... въпреки, че изпитах съжаление за морските свинчета:

Материалът е:

По целия свят дребните съдебни процеси между съседи са ежедневие - фермерите се карат за земя, за вода, за пасища. В Перу (родина на свинчетата) фермерите често не заплащат с пари на адвокатите си, а с вкусно приготвено традиционно ястие - морско свинче.

Хората обикновено се шокират, когато разберат, че някъде по света морските свинчета се ядат. Вашият малък, кротък прасчо, който спокойно си дъвче сено в клетката, от другата страна на Атлантика може да изглежда добре запечен на фурна с гарнитура от картофи. Не бързайте да се отвращавате от навиците на хората, похапващи морски свинчета. Те обичат свинчета, българите пък обичат заешко.

Тази статия се базира на доклад от 1988 година. Въпреки старата дата, фактите не са обвързани с времето и мисля, че информацията все още е интересна, тъй като не се знае много за този вид "любов" към морските свинчета...или към "свинското".

Всъщност, когато един европеец отиде в Андите, той трябва да промени схващанията си за морското свинче. Тук ние мислим свинчето за лабораторно или домашно животно. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Там, в Южна Америка, морското свинче е основа на цяла митология. Тя се е оформила още по времето на империята на инките, когато морското свинче е било важна част от обредните ястия. В катедралата в Куско, "пъпа на света" за инките, виси голяма картина на Тайната вечеря. Исус Христос седи със своите 12 апостола около масата. На масата пред него има добре опечено морско свинче. Дали за император, или за бог, морското свинче е блюдо със сакрално значение.

Днес ястия от морски свинчета се готвят в средностатистическите домакинства в Перу. На празници морското свинче се сервира във всички райони - независимо от прочутите различия в обичаите на жителите на планината, крайбрежието и столицата Лима. През каквито и етапи да минава културата на Южна Америка, морското свинче запазва своето специално място в ритуалите. Колкото по-добър приятел си на семейството, толкова по-голяма порция ще получиш. За гости, за рожден ден, за религиозен или национален празник - морското свинче бива панирано, пържено, печено, задушено, или сварено на супа. Двойка живи свинчета обикновено е очакваният подарък за младоженци, за специални гости и деца. Въпреки че главната им роля е да хранят семейството, морските свинчета често служат и за разменна монета е съседни села или при много бедни хора, живеещи далеч от големите градове. По време на икономическа криза морското свинче буквално спасило масата бедни и безработни, както и семейства, останали без доходи.

Жителите на Андите всъщност получават голям процент от нужните протеини от месото на морските свинчета. Повече от 3/4 от населението на столицата Лима са изяли поне по едно цяло свинче, а над 1/3 от населението на Перу развъжда у дома морски прасенца, както българите отглеждат зайци. Повечето хора отглеждат морски свинчета за лична консумация или за бартерна търговия - срещу месото получават ориз или плодове от земеделците.

Неслучайно морското свинче заема такова важно място в културата на Южна Америка. През вековете това кротко животинче е било считано за какво ли не: послание от боговете, за привилегия на богатите, за жертвено животно, дори е имало зооморфичен характер в множеството местни приказки и митове. И до днес перуанските селяни вярват, че ако изядеш няколко чисто черни морски свинчета, ще се излекуваш от артрит. Инките са гадали бъдещето по тях, традиционната медицина на Андите, известна като Курандеризмо, все още ги цени. Например, с черно морско свинче се открива къде е заболяването на оплакващ се пациент - където заквичи то над тялото на болния, там е болестта. Вярва се, че свинчето взима болестта на болния върху себе си. То можело да избира подходящите билки - дават му се различни билки и която избере свинчето, тя се предписва на болния. След това, за нещастие, животното се убива и шаманът ("курандеро"-то) гадае по вътрешностите за причината за болестта, дали ще оздравее пациентът, психическото състояние на болния и дори какво е здравето на други членове на семейството. Тялото на свинчето се счита за потенциална опасност, тъй като вече е погълнало болестта, и се заравя на необитаемо място.

Морските свинчета се отглеждат по специален, традиционен начин, който почти не се е променил през вековете. Според поверията, прасенцата се развъждат и охранват на групи от по 20-30 свинчета близо до топлината на камината или домашната печка. Цялото семейство поема грижата за малките животинчета. Понякога под или пред печката живеят няколко дузини свинчета, а в други случаи стопаните на дома изграждат от кирпич специално заграждение до печката. Кухните по традиция не са част от къщата, а са отделни помещения, чиято врата е в вдигнат праг, така че предпазва от наводнения и пази да не избягат Кай (така наричат свинчетата в Южна Америка), които тичат из стаята. Малчовците се хранят с обелки от картофи, моркови, марули, бананови листа, царевични кочани, треви и семена - всичко, което може да им попадне в кухнята.

Хората вярват, че свинчетата обичат пушека и жегата до печката, заради някакъв древен мит, който повелява "микродобитъка" да се държи до печката в кухнята, а също и че прасенцето е покровител на дома и трябва да закриля най-важното - храната, кухнята, поминъка на селяните. Истината обаче е, че морските свинчета не понасят високи температури и жегата често е фатална за тях. Въпреки предупрежденията на биолозите, обичаите на перуанците все още не са се изменили.

В Перу живеят 22 милиона морски свинчета и броят им непрекъснато се увеличава. Боливия, Колумбия и Еквадор са страни, в които морското свинче е също толкова важно и популярно, както в Перу. Седем женски за една година раждат средно 72 малки, осигурявайки на домакинството около 35 килограма месо годишно. Всяка година перуанците колят по 67 милиона свинчета и получава 17 000 тона месо.

По време на испанската инвазия морските свинчета са били средно 35 сантиметра дълги. Сега повечето възрастни екземпляри не достигат и 17 см. Чрез внимателна селекция развъдчиците са успели да получат и по-едри породи, т.е. да върнат предишния облик на свинчетата. Днес са разграничени 4 типа свинчета за месо според тяхната приспособимост към различни райони и условия на размножаване. Селекционерите се опитват да постигнат животни с по-бързо наддаване на тегло, но и с по-кротък нрав. Кротките, добродушни животни се предпочитат пред нервните и стресираните - тук отново се намесват обичаите на перуанците: кротките свинчета по-лесно се гледат в кухнята.

Обикновените морски свинчета стават пълноценни възрастни индивиди на 4 месечна възраст. В специалните развъдници свинчетата могат да достигнат двойно по-голямо тегло за два пъти по-малко време и след три месеца живот едно свинче може да нахрани 6 души! За сравнение свинчетата, които ние отглеждаме в домовете си, на 3 месеца едва достигат половин килограм, както и дивите прасчовци в Южна Америка.

Според перуански специалисти (от 1988г, не забравяйте все пак) търсенето на морски свинчета за храна нараства. Селекционерите се стремят да получат женски, които забременяват по-рано, раждат повече малки и по-често. Някои се опитват да постигнат и по-къс период на кърмене, по-потентни мъжки, по-дълъг период на активност. В развъдниците се практикува и нещо фрапиращо - свинчетата се размножават в тесни ограждения, за да не могат да тичат (да не отслабнат) и да няма как мъжките да се бият, нито женските да се движат (да няма наранявания, смърт и аборти). Всички тези усилия, а също и издевателства, са с цел да се постигне повече месо за по-кратко време.

Ветеринарните служби са въвели и още една програма, с която да помагат на домакинствата, които си отглеждат свинчета за лични нужди. Хората се образоват как да разпознават бременни свинки (което никак не е лесно, при това усилено угояване), за да не ги опекат заедно с "бебетата". Като внимават да не ядат бременни свинки, семействата получават още 3-4 свинчета. Освен това за селяните е важно да не изядат всичките си женски и да останат само с мъжки свинчета - после няма как да развъждат. Дребните собственици се учат и как да предотвратяват кръвосмешения, които водят до неприятни мутации.

Изглежда странно, но семействата, отглеждащи свинчета изобщо не обръщали внимание на съветите на лекарите и специалистите, защото не обичали да им се казва какво да правят. Традициите за отглеждане и приготвяне на свинчета са толкова силни, че се оказва трудна задача да разклатиш вековните разбирания на консервативните южноамериканци. Затова с тях работят специални хора, опитващи се първо да спечелят доверието им.

Жените и децата се обучават как да почистват загражденията на свинчетата, за да намаляват болестите и смъртните случаи, както и паразитите. Досега значението на хигиената било пренебрегвано, а хората често заболявали от салмонела и други болести, без да се досетят да почистят жилището на морските свинчета.

С тези методи на макро и микро ниво в Южна Америка, жителите получават по-качествено и повече месо от морски свинчета. Губят само самите свинчета - продължителността на живота им спада от 7-8 години на 3-4 месеца, а мутациите, в резултат от селекциите, ги правят едри, тромави, болнави и практически непригодни за нищо, освен за ядене. Дори да не бъдат заколени, такива селекционирани свинчета не могат да преживеят дълго.

Забележка: Статията е копирана от http://www.guinea-pigs.hit.bg