Fobos

Вече мога да се похваля съвсем официално - от днес съм дипломиран икономист! Още не мога да го осмисля... все имам чувството, че другата седмица съм на пореден изпит...

Доволен съм от себе си, въпреки всичко! :-)

Днес (16 юли) се навършват 40 години от старта на полета на Аполо 11 - началото на първата стъпка на човек на друг обект във вселената. Тя беше на американския астронавт Нийл Армстронг, който остави знаменития си отпечатък на Луната.

Преди 40 години, след стъпването на Армстронг на естествения спътник на Земята, прозвучава и легендарната фраза "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“ ("That's one small step for [a] man, one giant leap for mankind..."). Все си мислех, че в модерните времена трудно ще чуем нещо толкова просто и в същото време голямо! Точно по философски илюстрира едно забележително постижение. Убеден съм, че след 350 г., когато хората ще посещават приятели на Луната всеки ден, ще потръпват всеки път щом чуят тази кратка фраза.

Нещо любопитно, (което не зная дали е истина): Като дете Нийл Армстронг, често воайорствал в съседската къщата на семейство Горки - криел се и подслушвал. Един ден малкия Армстронг попаднал на ситуацията, при която Горки се подготвяли за "секс сеанс" и чул следния диалог (приблизително):

г-н Горки: Искаш ли да опитаме нещо по-нестандартно, скъпа...?

г-жа Горки: Ще направя това, когато малкия Армстронг стъпи на Луната!

Много хора смятат, че истинските първи думи на Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната са били "Поздравления г-н Горки...", а не гореспоменатите :-)

Всеки е чувал, че Аполо 11 и кацането на луната е една голяма постановка, че американския флаг се веел, нямало звезди и т.н. Ех, хора, хора... Няма да се впускам в дълги расяснения - нека всеки вярва, в каквото иска. Днес е забележителен ден за човечеството!

Съвсем официално е потвърдено, че готик легендите Crematory ще гостуват в България на 19-ти септември! Миналата година немската банда изнесе невероятен концерт и с голям кеф ще ида отново да ги видя и чуя! Този път на "крематориумите" компания ще правят дарк прогресив групата Evergrey. Не познавам творчеството на Evergrey, но ще ми е любопитно да ги видя. И все пак нека подгреем с нещо тяхно:

Ето една новина от "Дневник", която искрено ме развесели:

Язовец, опиянен от презрели череши, стана причина за задръстване в Германия, предаде агенция Ройтерс, позовавайки се на полицията в град Гослар.

За инцидента било докладвано в сряда от шофьор, който се обадил на силите на реда, за да съобщи, че дивото животно е умряло насред пътя. Изпратеният на мястото патрул обаче установил, че язовецът всъщност не е мъртъв, а само много пиян.

Полицаите установили, че звярът си е похапнал презрели череши от намиращо се наблизо дърво, които предизвикали у него опиянение и диария.

След неуспешен опит да подплашат язовеца, офицерите го изгонили от шосето с помощта на метла, пише още Ройтерс.

Може да е забранена всякаква агитация днес (в деня на избора), но ще апелирам към това да отидете и да гласувате, за да:

Аз ще гласувам, защото искам промяна, искам да остана в тази държава, искам активно да участвам в изграждането на моя живот, искам спокойно бъдеще, искам да съм с чиста съвест за своя избор!

Майкъл Джексън е починал тази нощ. По предварителна информация причина за смъртта на 50 годишната поп-икона е сърдечен удар. Не харесвам музиката му, но ми стана крайно неприятно от тази новина... Той беше идол на поне 2 поколения и световна величина на музикалната сцена. Почивай в мир, Джако!

Вчера една непозната дама ме заговори в АйСиКю (да, има още такива като мен, които го ползват!). Оказа се, че намерила мотив да се вслуша и повярва в хората около нея. Изоставила самоувереността и нарцисизма, защото не помагали за това, което преживява. Аз бях не по-малко объркан от това, което тази непозната реши да сподели с мен. Но го направи обаче с конкретика, а с много метафора, която "нарисува" картина с много тъга, болка и отчаяние.

Това се променило, след като попаднала на една моя драсканица от преди повече от 5 години... В любимото мое форумче - на Аракис, тя открила отговор, който я "разтърсил" и я накарал да се замисли, че "конете с капаци са затворени в свой звят и волята им е просто дадена и те не виждат по-далеч от сламата, която дъвчат всеки ден". Хъм... Много добре казано!

Силно се надявам тя да се пребори с предизвикателството, което се изпречило. Аз самия не предполагах, че след година от написаното ще започна подобна битка... Всъщност света и хората около нас са толкова великолепни, че си заслужава да им се насладим.
.
Ето го и самото написано... накъде в далечния 8-ми януари 2004 г.:
.
- Пфууу! Тежко е положението, скъпи ми пациенте! - Каза лекарят след обстоен преглед над вече разболялата се ми душа.
.
- Толкова тежко? - Отвърнах аз, мислейки си, че до сега винаги съм намирал изход и без намесата на тези самохвалци лекарите.
.
Винаги съм търсил изход, бил съм болен и преди. Ама че наглост! Да ми казва, че положението било тежко! Та той не ме познава! Какви изследвания могат да потвърдят състоянието ми, като аз самият съм зад дебела бетонена стена?! Хе-хе, този се опитва да ме сплаши, за да си направи поредния експеримент с мен. Няма да го бъде! Мога и сам да се оправя! Миналия път просто намерих хапчетата, които бях бутнал в прашасалото чекмедже - вярата, която бях оставил за тежки случаи. Трябва да имам малко още от нея... Дано не съм изгълтал всичко наведнъж...
.
- Понякога, но не винаги, навременната намеса с лекарствени медикаменти помага. Но се страхувам, че сте закъсняли... - сведе глава докторът. Опитваше се да покаже съчувствие.
.
Нещо като чели трепна у мен. Съчувствие? Къде беше то до сега? Нима трябва да го съзирам в очите на един непознат? Че какво му пука на него - той така и така си взема дебелите пачки, а аз съм повод да не се прибере и тази вечер по-рано при невротизираната му съпруга. "Свиня!", казваше му тя и нареждаше: "Пак ли ронеше крокодилски сълзи с полуживите ти пациенти? Защо не ги оставиш сами да страдат и не се погрижиш за мен? От две седмици съм си харесала онова палто на витрината отсреща! До кога ще чакам да ми го купиш? Не мога да ходя с палтото от миналия месец! Какво ще си помислят хората за мен?"
.
Наистина какво? Жалко... май хората покрай нея не умееха да мислят.
.
- И какво? - Попитах, гледайки неразбиращо медикът, който се опитваше да не "посяга" към скалпела.
.
- Не мога да Ви лъжа. Някои неща не зависят от нас. Медицината е безсилна в подобен случай... Съжалявам...
.
Краят наближаваше, май това се опита да ми каже. В главата ми запрепускаха мисли, като стадо жребци, развяващи гривата си... мисли за всички красиви мигове, които съм имал, за местата, на които се радвах и бях с хората, които обичам, за моментите, в които бях истински щастлив... Ха! Къде са лошите спомени? Изчезнали са, хващат прах. Чудно, до сега само те ми бяха обсебили съзнанието. Не, не са се изпарили, не съм под упойка, не виждам бял тунел, а само един лекар в бяла прилежна престилка, гледащ ме със стъписано изражение.
.
Усетих се! Не знам колко време е минавала на лента живота ми, но учуденият поглед на доктора успокои лицевите ми мускули и аз вече не се усмихвах.
.
- Хей, приятел, нали мога да те наричам така? За днес приключвам, а мисля да пийна едно малко. Да те почерпя?
.
- Не, благодаря - отговорих аз. - Направихте достатъчно за мен.
.
- Защо, бе? Вярвай ми, искам да те почерпя!
.
- Не, аз не пия. Благодаря...
.
- И аз не пия, но може да ми помогне да се разсея.
.
- Както Вие помогнахте на мен?
.

Странно... Да имаш спомени, да ги погледнеш и да ти стане приятно. Май не си заслужава само да превъртам лентата.
.
...
.
- Ама, че гадост! Как ли въобще хората понасят алкохола?
.
- Не зная - отговорих му въпросително.
.
- Цял живот лекувам. Пациенти са ми казвали, че чашката също е добра медицина... Хората около нас знаят толкова много неща.
.
- И?
.
- Заслушай се в тях - и бутна чашата настрани. Облегна се назад, потупа ме по рамото и се усмихна.

Преди фестът две от групите, които ще участват имаха изяви в Полша и Швеция. Това са Scorpions и Dream Theater. "Скорпионите" взеха участие в концерта It Started In Poland, посветен на прехода в Полша през 1989 г. от тоталитаризъм към демокрация. "Театралите" забиха на Sweden Rock Festival. Ето и техни селистове:

Надявам се в Каварна да не бъдат толкова кратки! Но скоро ще се убедим в това :-)

Update 11.06.2009: На 10-ти юни Dream Theater изнесоха самостоятелен концерт в Москва, а това е техния сетлист, (прекрасен!):

01. In The Presence Of Enemies - Pt. 1
02. Beyond This Life
03. Take The Time
04. A Rite Of Passage
05. Hollow Years
06. Panic Attack
07. Erotomania
08. Voices
09. Solitary Shell
10. Constant Motion
11. The Spirit Carries On
12. As I Am
13. Pull Me Under

Бис:

14. Metropolis Pt. 1, Learning to Live и A Change of Seasons

През последните една-две седмици нямах много време, през което да се задържа пред компютъра. Имах малко повече ангажименти: по приключването на стажа, на който ходех; събирането, което организирахме за MS day; по ежедневни неотложни дела; по учене за последния изпит, който трябваше да взема... Все неща, които гълтат свободното време. Защо ли го поставям като приоритетно...? :-)

Чудя се с кое по-напред да се изфукам... Ей, голяма дилема! Нека бъде с новината, че си взех и последния изпит в университета и семестриално завърших! Най-сетне... все си мислех, че съм в една безкрайна сесия :-) Както и първия ми изпит, преди години, така и последния, беше устен. Разликата бе, че на първия (по микроикономика) ме скъсаха, докато сега на трудово и социално право го взех от раз! Винаги съм се чудел наистина ли съм станал по-сериозен или просто докато спя вълшебните джуджета ми наливат акъл в кухата лейка?!

На второ място ще отметна, че за рождения ми ден получих приказен подарък! Това е билет за концертите на Marillion и Foreigner! Не можете да си представите колко съм щастлив! Това лято ще бъде истинско rock-summer! Още не вярвам, че за един месец ще видя и чуя "великани" като Foreigner, Scorpions, Edguy, Blind Guardian, Marillion, Dream Theater и Motley Crue. Въпреки, че и времето навън е топло, кръвта ми вече е прекалено голереща и с всеки миг до тези концерти кипва все повече! За прекрасния подарък искам отново да благодаря на безценните ми приятели! Наистина успяха да ме направят много щастлив!

Малко съжалявам за това, че стажа ми в държавната администрация приключи. Тъкмо бях напипал ритъма на работа и опознах добре колегите там; тъкмо бях свикнал с тоновете бумащина и вече безпроблемно се ориентирах в нея... Твърдя, че пребиваването ми там беше полезно и знанията, които получих са ценни. В последния ден си говорех с колегите от дирекцията, в която бях, и потвърдих наистина, че мнението ми за държавната администрация бе различно в началото. Няма да ви убеждавам, трудно е за вярване. Определено и в монотонността има вихър от събития, които като буря бушуват в ежедневните задължения на всеки служител. Номерът е да си намериш здрава опора или перка на гърба, с която да се рееш по хаоса.

Пропуснах последните два мача на Локо, ама се надявам, че на последния за сезона - срещу Славия, ще успея да присъствам. Ясно е, че тази година няма да играем по европейските турнири, но и абонамент нямаме за тях :-) Силно се надявам поне голмайсторския приз да е при нас в лицето на Мартин Камбуров! Още помня инфантилните ни крясъци при всяко едно негово попадение при хеттрика срещу Левски на Герена! Винаги верни!

Не зная дали ще гласувате утре (07.06.2009 г.) на евроизборите... Аз ще гласувам, защото не желая да бъда безучастен за всичко, което се случва и ще се случва около нас - в България и Европа. Този израз на мнение ми дава сигурност, че аз не предавам себе си и заставам зад позицията, която имам. Не бягам от безразличие и отговорност! Ако все още имате колебания в политическите си възгледи можете да проверите вашата политическа ориентация на този сайт. Там има възможност да сравните вижданията си с тези на основните политически партии в България и страните от ЕС.

P.S. Отново благодаря за прекрасния подарък :-*