Fobos

От известно време (около 2 часа) се опитвам да пусна пост, посветен на паметта на Христо Ботев и Блогъра не ми приема статията... нямам идея защо. Коментари мога да пиша, но статии не мога да поствам. Даже не ми ги записва като чернова и е доста дразнещо!

След няколко теста все пак системата на Blogger.Com сработи и се отпуши!

Сега по същество. Днес е 2-ри Юни, Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. На тази дата през 1876 г. привечер, след сражение на Ботевата чета с преследващите я турски потери, куршум пронизва Христо Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.

Загива един невероятен талант, смел човек, патриот, родолюбец. Този човек и още хиляди знайни и незнайни български и чуждестранни войни дават живота си за една безценна кауза - свободата на един народ, на нашия. Дано съвременниците ни поне малко ценят геройските подвизи на тези хора и техните дела. Дано да го правят с благодарствено съзнание! Защо казвам това, ли? Защото днес чух десетки прекалено объркани хора, които се поздравяваха и честитиха един на друг празника?!?

Хора, днес НЕ празнуваме! Днес почитаме паметта на горепосочените герои. Днес не е празничен ден, а ден, в който трябва да си спомним благодарение на кои патриоти и войни сме свободи хора.

Искам да публикувам един от стиховете на Ботев:

Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!