Fobos

Никога не съм предполагал, че една шепа хора ще успеят да удивят прекрасни музиканти, като Zachary Stevens, Paul Michael Stewart, Andy Lee, Bill Hudson и Robert T. Drennan, да ги принудят да се кланят със замах и преклонение! Едва около 150 човека накараха момчетата от Burning Black, Manticora и Circle II Circle да се удивят от обстановката и топлото посрещане в клуб "Болярка" в София!

Концертът на трите групи трябваше да се състои в Blue Box, но организаторите от ABV Pro го преместиха в "Болярка", явно поради слабия интерес... Защо, бе, хора?! Къде сте, истински фенове на Savatage и Circle? Едва ли само само присъствалите във вечерта на 17 май са такива. Наистина пропуснахте страхотно шоу!

До този момент не бях посещавал клуб (по скоро бирария) "Болярка", но мога да кажа, че обстановката вътре е приятна - малко, спретнато клубче. Въобще цивилизована обстановка - и бира можеш да пийнеш, и на бара да поседнеш :-) Оказва се, че там от време на време свирят български групи като Уикеда, Обратен ефект, Конкурент и т.н. Определено ще го посетя скоро пак.

Сцената, където щяха да се изявяват музикантите беше адски мъничка. Това обаче само можеше да зарадва всички отпред, защото никой не би възразил да бъде на половин метър от любимците си! След една бира и сладки приказки с познати и непознати, 30-на минутки след първоначално обявения час, първи пред нас излязоха Burning Black. Никога преди това не бяха чувал за тях. Оказа се, че са от Тревизо, Италия и умеят да свирят качествен хеви метъл! Успяха да подгреят публиката с кратък сетлист, но определено оставиха страхотни впечатления! Групата се състои от Massimo De Nardi - вокал, Alessandro Jacobi - баскитара, Enrico Antonello - китара, Giovanni Moretto - китара и Luca Scomparin - барабани и имат издадени 3 албума (Smell The Fire - 2005, Fight To Dream - 2006 и Prisoners Of Steel - 2008), които всеки можеше да си купи на концерта за по 20 лв., лично продавани от членовете на бандата :-) Да, Burning Black успяха да пораздвижат пиещите все още по баровете биричка. Не познавам творчетвото им, но можеби всички песни, които изпяха бяха от единствения засега дългосвирещ албум (Prisoners Of Steel).

Около 20:30 ч., след кратко пренареждане на минисцената се появиха датчаните Manticora. Представете си петима русокоси здравеняци от северните народи... същински войни на хеви метъла! Lars Larsen (вокал), Kristian Larsen (китара), Martin Arendal (китара), Kasper Gram (баскитара) и Mads Volf (барабани) се представиха никак лошо и изпълниха разнообразен сет, добре подбран от немалкото албуми, които имат - Roots of Eternity (1999), Darkness With Tales to Tell (2001), Hyperion (2002), 8 Deadly Sins (2004), The Black Circus Part 1: Letters (2006) и The Black Circus Part 2: Disclosure (2007). След края на концерта имах възможност да разменя няколко думи с вокалиста Ларс и да разбера, че е много доволен от топлото посрещане в София. Предната вечер са били в Румъния и въпреки по-голямата сцена и зала, българската публика ги е очаровала! Останали са видимо по-доволни от обстановката.

(забележка: сетлистът на Manticora е копират от коментар на mdenchev в Катехизис)

След около час изявата на Manticora приключи и присъствалите в клуба останаха много водолни от заряда, който дадоха датчаните. Те не пропуснаха да раздадат множество сувенири и да благодарят за толото посрещане. Самите те си прибраха техниката и инструментите, за да могат самите Circle II Circle да си проведат саундчек-а. След десетина минути и те бяха готови да започнат да разбиват малобройната публика с безброй хитове!

Какво по-добро начало можеше да бъде дадено от Fatal Warning?! Според мен нямаше човек в клуба, който да не помага на Зак Стивънс в припева с

When you brought me down through the fire
Opened up my mind to desire
All the things I learned to rely on
All the dreams I left here to fine
Are now gone

След перфектното начало никак не се изненадах от Dead Of Dawn, с която концертът продължи. Това е една прекрасна песен и аз лично много се радвам, че успях да чуя на живо! Последва Forever, която подлуди публиката:

Fighters
You always said the face of death
Would soon arrive
Runners
Until the end
Pray for new life to begin...

Звукът в клуба не беше никак зле. Аз бях отпред, в средата и не усетих големи сътресения и микрофонии. Такива имаше в изобилие при саундчек-а, но не и по време на концерта! Плътния глас на Зак Стивънс се "разливаше" из клуба и достигаше до всяко негово кътче. Музиката на всички от групата "плетеше" своята мрежа като един голям паяк и безмилостно придърпваше все по-близо до сцената всеки, който присъстваше в клуба. Като магнит бяха последвалите парчета Forever, Waiting и Sea of White, която дружно в припева беше изпята от всички.

След великолепната Sea of White барабанистът изпълни едно соло, което не блестеше кой знае колко, но наелектризира допълнително обстановката. За да останем съвсем без дъх бяхме изцерени с Heal You:

I can show you
I control you
Welcome to my life
I know you
I’ll conceal you
I can heal you
Of what you have become

След края на песента Andy Lee смени китарата с клавир и подхвана Echoes, а след това Zak Stevens ни "разби" с нежното й изпълнение... Всяка секунда от него си заслужаваше и беше истинско удоволствие да се слуша и наблюдава как Circle II Circle редят низа си от скъпоценни камъни. Не бяхме преполовили концерта, а чухме толкова качествени песни... Какво ли ни очакваше още?

Отговорът не закъсня и само след миг бяхме разтърсени от Chase the Lies. Основен "виновник" за тази песен имаше китариста Bill Hudson, който с много хъс успя да подлуди публиката! Младокът остана видимо доволен от подкрепата на феновете и им благодари с перца за китарата. Лично от него получих и аз едно, което ме направи адски щастлив!

Буквално разбити се почувствахме и след Soulbreaker, на която титаничния глас на Зак Стивънс оглушаваше клуб "Болярка", а китаристът Andy Lee редеше сола след сола. Последва значително по-тежката Messiah, на която басистът Paul Michael Stewart едва не си отвинти главата от куфеене! След края на "пътя на месията" ни очакваше още едно качествено соло на Bill Hudson, а веднага след неговия край "откровението" - Revelations! Нямаше как да не заглушим Зак със:

Don't want to let you go
Never could let it show
Why do I always trust you
I'll never let it go
I've carried on the line
And made the most of time
Waiting for this day to arrive

Официалната част на концерта приключи с So Many Reasons, но нямаше човек в клуба, който да повярва, че това наистина ще е края на концерта! Не и след великолепното отношение на публиката към музикантите, не и след прекрасните песни, с които ни "обстрелваха", не и след като не сме чули нищо от творчеството на Зак в Savatage. Първо обаче се насладихме на пиано версии на If I Go Away и Watching In Silence.

Не толкова известната, но красива балада If I Go Away бе посрещната много топло от всички, който във вечерта на 17 май бяха не само заради Circle II Circle, но и заради Savatage. Приказката продължи с Watching in Silence:

I'm moving on
I'm moving on
Watching in silence
Watching in silence again
Keep pushing on
I keep pushing on
Watching in silence
Inside the night as
All of the world Is asleep

Тук някъде останах без глас... Тази великолепна песен съвсем ме изцеди... Чувствах се щастлив, че имам късмета да бъда на един метър от Зак Стивънс, на един метър от едни прекрасни музиканти. Макар и шепа хора успяхме да развълнуваме момчетата на сцената, които ни благодариха с още един бис, след кратко отсъствие.

Ерата Savatage нямаше да бъде подмината и буквално бяхме разтърсени от великолепните Nothing's Goin' On и Taunting Cobras. Тежкото звучене определено бе по-различно от цялата концепция на Circle, но нямаше как да се разминем и без парчета от Сава! Аз лично харесвам повече Edge of Thorns и се радвам, че я изпяха, макар и като финална вече песен...

След почти два часа Circle II Circle оставиха у феновете прекрасни спомени! Страхотна група с много енергия, която превзе всеки от присъствалите! Аз лично нямах много сили да изкача стъпалата до изхода, а и всеки около мен беше подобие на зомби - с криволичеща стъпка вървеше бавно, бавно напред. Горе, във фоайето, ни чакаха музикантите от Burning Black и Manticora, които с радост раздаваха автографи и разговаряха за впечатленията си от концерта. Видимо бяха доволни от посрещането в България. Дори и пред толкова малко публика те се раздадоха максимално и не допуснаха никой да бъде разочарован!

След малко се появиха и музикантите от Circle II Circle, като разбира се, на най-голямо внимание се радваше Зак Стивънс. Всички бяха заобиколени от фенове, които искаха автографи и снимки за спомен. Нито един от бандата не отказа такива, както и разговор с всеки, които желае. Страхотно отношение към всеки, присъствал в топлата майска вечер на този великолепен концерт.

Прибрах се с усмивка до ушите! Почувствах се някак специален - не само заради отношението на трите групи към хората на концерта, не заради прекрасната музика, не заради възможността за контакт с музикантите... Може би заради съвсем искрените им впечатления, че едва 100-150 човека са ги накарали да пеят като пред 15 000! Самият Зак Стивънс беше толкова доволен, че обеща да направи всичко възможно да се върне пак в България - хората тук знаели как да се забавляват :-)